Дания

Най-ранните писмени източници са Скандинавската митология и древните епични поеми. През 11 век викингската епоха запада и християнските свещени текстове заменят древните саги. Появяват се нови приказки, повлияни от северноевропейската традиция, които заемат централно място в датските народни представи.

19 век е ключов в развитието на датските приказки. През 1817 историкът и писател Just Mathias Thiele (Юст Матиас Тиеле) започва доброволчески да каталогизира народни приказки в Кралската библиотека на Копенхаген. В резултат на работата си създава кратка творба, озаглавена Prøver af danske Folkesagn (Примери на датски народни приказки).

Това води до по-задълбочено проучване, вдъхновено както от делото на братя Грим, така и от засиления интерес към немския романтизъм в Дания. Авторът пътува из страната и записва легенди. Негов последовател става историкът Rasmus Nyerup (Расмус Ниеруп), който пише предговор, където изтъква многостранната значимост на начинанието. Четиритомникът Danske Folkesagn (Датски народни приказки) излиза в периода 1819 – 1823. Начинът, по който са записани историите, разказани от местните жители, служи за пример на последващата работа на новото поколение изследователи, които продължават събирането на легенди и приказки из цяла Дания.

Точно според предвиждането на Расмус Ниеруп, това отваря нови културни простори, защото осигурява теми и материал за следващите дейци на датската култура. И наистина, колекцията повлиява дълбоко на Датския Златен Век и поставя основите на Модернизма в Скандинавия през 19 век, като вдъхновява не само приказките на Андерсен, но и други значими датски писатели, драматурзи и поети.

Съвременните фолклористи внимателно документират автентичното народно творчество – както самобитно датското, така и типично скандинавското. Традиционни жанрове са митове и легенди, битови и вълшебни приказки, анекдоти, песни и др.

В някои вълшебни приказки герои са нисе (nisse) – вълшебни същества, наследство от предхристиянски времена, основно свързани със зимното слънцестоене и Коледа. Те се описват като дребосъци с дълги бели бради, облечени в сиво и най-често с червени (или друг ярък цвят) островръхи шапки, много подобни на градинските гномове. По традиция в обора или на тавана на всяко стопанство живее по един нисе. Ако с тях се отнасят добре (и получават всеки ден каша с бучка масълце), те помагат на хората, иначе често се закачат и погаждат номера на семейството.

Друг много популярен и специфично датски жанр са приказките за добронамерените, но наивни до глупост жители на полуостров Молс, Ютланд. Някои от тези приказки и анекдоти са директни, но често слушателят трябва сам да се досети в какво се състои глупостта, за да долови смешното в разказа.

Веселите приказките за жителите на Молс, вълшебните истории за нисе и др. са основните части от приказната традиция, на която се основава съвременната датска култура.

Първото издание на датска приказка на български език е Андерсеновата Исторически разказ за първобитний Славей и китайский император, издадено в Добрич през 1893 г. в превод от руски на Борис Балкански. Следват преводите на Иван Андрейчин през 1895г. във Враца и на следващата година в София на първия сборник Избрани приказки. През 1911 г. в Хасково са публикувани Андерсенови вълшебни приказки в превод от английски език на Делчо Мавров. Класическото издание в превод на Светослав Минков е от 1976 г. от руски и немски. Според нас други датски приказки не са публикувани в България.