Зеления рицардатската Пепеляшка

Живели някога крал и кралица, които имали една-едничка дъщеря. Още докато била съвсем мъничка, майка ѝ се разболяла тежко и скоро легнала на смъртния си одър. Щом кралицата усетила, че ѝ остават броени часове живот, повикала краля да се сбогуват и накрая му казала:
– Скъпи господарю и съпруже, от сърце Ви моля да ми обещаете нещо, за да си отида в мир – не отказвайте на детето ни нищо, което е по силите Ви да изпълните.
Кралят обещал и скоро тя се споминала.

Сърцето на краля едва не се пръснало, защото предано обичал своята кралица. Сега едничка негова утеха останала невръстната му дъщеричка. Тя растяла бързо, но обещанието не затруднявало краля и той не ѝ отказвал нищо. Е, принцесата се поразглезила малко, но си оставала мило и добро дете – единственото, което ѝ липсвало, било майка, която да я разбира и обича. Затова тя често ходела унила и умислена. Принцесата не била като другите деца – вместо шумните игри и забавления предпочитала да броди сама из градините и горите, а от всичко най-много обичала цветята, птичките и животните и с удоволствие четяла стихове и приказки.

Недалеч от палата живеела вдовицата на един граф, която имала дъщеря малко по-голяма от принцесата. Но младата графиня не била добра, ами суетна, себична и коравосърдечна. От друга страна, също като майка си, била умна и с лекота умеела да се преструва, стига да има изгода. Графинята все намирала начин дъщеря ѝ да е край принцесата и двете – майка и дъщеря, не пестели сили да ѝ се харесат. Правели всичко възможно да я забавляват и скоро кралската дъщеря започнала да настоява поне една от двете винаги да е край нея.

Точно това желаела графинята и точно за това се трудела. Щом усетила докъде са стигнали нещата, тя накарала дъщеря си да иде разплакана при принцесата и да каже, че трябва да се разделят, защото се налага двете с майка ѝ да заминат много надалече. Щом малката принцеса чула новината, изтичала при графинята и я помолила да останат, защото без тях не можела да живее и ако я изоставят, щяла да умре от мъка. Графинята се престорила на дълбоко развълнувана и отвърнала, че вижда един-единствен начин да останат – трябвало кралят да се ожени за нея. Тогава двете с дъщеря ѝ щели да останат при нея в двореца и заговорила колко радостно ще заживее принцесата.

Кралската дъщеря изтичала при баща си и го замолила да се ожени за графинята, иначе щяла да замине и тогава горкичката принцеса щяла да изгуби единствените си приятели и да се стопи от мъка.
– Ако те послушам, със сигурност ще съжаляваш – предупредил я кралят, – както и аз, защото не желая за никого да се женя, а и нямам вяра на коварната графиня и дъщеря ѝ.

Но принцесата не спирала да плаче и да се моли и той отстъпил – обещал да изпълни желанието ѝ. Поискал ръката на графинята и тя веднага се съгласила. Вдигнали набързо сватбата и довчерашната графиня сега станала кралица и мащеха на принцесата.

След сватбата всичко се променило. Кралицата започнала да дразни и измъчва завареничето, докато за нея и дъщеря ѝ нищо не било достатъчно хубаво. Дъщеря ѝ вече не обръщала внимание на клетата принцеса и правела всичко по силите си да ѝ вгорчи живота.

Кралят внимателно наблюдавал и приемал всичко много лично, защото силно обичал дъщеря си. Затова един ден казал:
– Уви, бедното ми дете, сега животът ти хич не е лесен и според мен дълбоко съжаляваш за това, което пожела. Стана точно както предполагах, но сега е твърде късно. Струва ми се, че за теб самата ще е по-добре да ни оставиш за известно време. Защо не се преместиш в летния дворец на острова, където ще живееш мирно и тихо.

Принцесата приела и макар че щяло да е трудно да живее далеч от баща си, нямало друг начин, защото повече не можела търпи подлата си мащеха и злата си доведена сестра. Избрала две придворни дами и заминали за летния дворец на острова. От време на време баща ѝ пристигал на посещение и ясно виждал колко по-щастлива е тя там, отколкото у дома с подлата кралица.

Момичето пораснало и се превърнало в очарователна принцеса, невинна и умислена, добра и към животни, и към хора. Но никога не била напълно щастлива – все била потисната и копнеела за нещо повече, отколкото досега била срещнала в света.

Един ден баща ѝ пристигнал да се сбогува с нея, защото тръгвал на дълъг път за официална с среща с рицари и знатни благородници от далечни земи – щял дълго да отсъства. Кралят решил да зарадва дъщеря си и подхвърлил, че ще огледа внимателно принцовете и ще прецени кой заслужава да ѝ стане съпруг. А принцесата отвърнала:
– Благодаря ти, скъпи татко и те моля, ако случайно срещнеш Зеления рицар – поздрави го и му кажи, че отдавна го чакам и копнея за него, защото само той и никой друг би могъл да облекчи моите мъки.
Принцесата имала предвид зеления църковен двор с многобройните зеленясали надгробни могили, защото копнеела за смъртта. Но кралят не я разбрал, позачудил се на странния поздрав към непознатия рицар, за който никога не бил чувал, но нали бил свикнал да изпълнява всяко нейно желание, без да се замисля, отвърнал, че няма да забрави да поздрави Зеления рицар, стига да го срещне. После нежно се сбогувал с дъщеря си и поел на път за срещата.

Там присъствали множество принцове, млади благородници и рицари, но никой не се казвал Зеления рицар и кралят не успял да предаде своето съобщение. Щом срещата свършила, владетелят поел към дома. Пътят бил тежък – пресичал високи планини, широки реки и обширни гори. Един ден кралският кортеж навлязъл във вековна гора и когато излезли на една просторна горска поляна, видели огромно стадо глигани. Те не били диви, а опитомени. Наглеждал ги пастир, облечен в ловджийски дрехи. Той седял на малка могилка, заобиколен от своите кучета, свирел на флейта, а животните слушали музиката и му се подчинявали.

Зачудил се кралят на странното стадо и накарал един придворен да попита свинаря, чии са тези животни. Отговорът бил – на Зеления рицар. Тогава кралят си спомнил молбата на дъщеря си и сам препуснал към човека да попита дали Зеления рицар живее наблизо.
– Не – отвърнал свинарят, – той живее далече на изток. Ако тръгнете натам, ще срещнете друг пастир, който ще ви покаже пътя към неговия замък.

Кралският кортеж поел на изток. Цели три дни яздили през необятната вековна гора. Накрая излезли на просторна горска поляна, където пасели безброй стада диви говеда. И тях наглеждал пастир в ловджийски дрехи заедно със своите кучета. Кралят го разпитал и човекът му казал, че стадата са на Зеления рицар, който живее на изток.

Подир още три дни кралската свита отново излязла на голяма поляна, където пасели огромни стада сърни и елени, а техният пастир упътил краля, че замъкът на Зеления рицар е на ден път от там.

Препуснал кралят по зелените пътища през зелените гори и подир ден пристигнал пред грамаден замък, също зелен, защото целият бил обрасъл с лози и пълзящи растения. Отвътре излезли група мъже, също в зелени ловни дрехи и поканили краля да влезе. В голямата приемна зала обявили, че е пристигнал кралят от това и това кралство, за да се срещне с техния господар. Скоро дошъл и Зеления рицар – висок, хубав млад мъж, също облечен в зелено. Той поздравил своя гост и му отдал почести, подобаващи за крал. Кралят благодарил и отвърнал:
– Благородни рицарю, живеете надалече и владеете толкова много – дни наред препусках, за да изпълня желанието на дъщеря си. Когато тръгвах на път за срещата на кралете, тя поиска да поздравя Зеления рицар и да му предам колко силно копнее за него, защото само той може да облекчи нейните мъки. Странна е заръката, която трябваше да изпълня, но дъщеря ми добре знае кое е редно, пък и обещах на смъртния одър на нейната майка да не отказвам на единственото ни дете нищо, затова дойдох да предам това съобщение и да спазя дадената дума.
Зеленият рицар отвърнал на краля:
– Изглежда дъщеря Ви е много тъжна. Мисля, че тези поздрави не са за мен, защото тя не ме познава и никога не е чувала за мене. Според мен е мислела за църковния двор с многобройните надгробни могили, където се надява един ден да срещне покой. Но може би мога да ѝ дам нещо, което да я разсее. Занесете ѝ тази малка книжка. Нека, когато е тъжна и сърцето ѝ натежи, да отвори прозорец, който гледа на изток и да почете от книгата. Това ще я облекчи.

Рицарят подал на краля мъничка зелена книжка, но той не успял да прочете нищо, защото не знаел езика, на който била написана. Все пак я взел и благодарил на Зеления рицар за неговото гостоприемство и сърдечност. Накрая кралят изразил съжаление, че е обезпокоил своя домакин, защото едва сега разбрал, че принцесата имала предвид друго.

Кралската свита останала да пренощува в замъка. Рицарят ги поканил да останат по-дълго, но кралят настоял да тръгнат още на другия ден. И така, на сутринта гостите се сбогували със Зеления рицар и препуснали по обратния път, пристигнали до поляната с глиганите и оттам поели право към дома.

Щом се прибрали, първото, което кралят сторил, било да иде до острова, за да занесе малката зелена книжка на дъщеря си. Когато баща ѝ предал сърдечните поздрави и подаръка на Зеления рицар, тя направо ахнала, защото и през ум не ѝ минавало, че той съществува, пък и нямала предвид никой човек. Но същата вечер, щом изпратила краля, принцесата отворила източния прозореца в своите покои и взела в ръце зелената книжка, макар че не била на майчиния ѝ език. Започнала да чете прекрасните думи на първата поема. Нейните първи строфи били:

Едва произнесла първата строфа и усетила как вятърът се устремява над водата. След втората строфа принцесата дочула как вятърът шуми в листака, подир третата строфа всички хора на острова заспали, а когато принцесата изрекла четвъртата строфа, сам Зеления рицар влетял през прозореца, преобразен като птица.

В миг се превърнал в човек и любезно я поздравил. Представил се, че е Зеления рицар, който изпратил по баща ѝ книжката с поеми и обяснил, че тя самата го е призовала, като е прочела първите строфи на поемата. Приканил я да не се плаши и да говори с него открито, защото ще разсее тъгата си. В миг принцесата усетила, че може да му вярва и му разкрила най-съкровените си мисли, а рицарят ѝ отвърнал с толкова симпатия и съчувствие, че тя се почувствала по-щастлива от всякога.

Тогава той ѝ казал, че винаги, когато разтвори книжката и прочете първите строфи на поемата, ще стане същото както тази вечер – всички на острова, без принцесата, ще заспят и той на часа ще застане пред нея, макар че живее много далече. Накрая добавил, че всеки път с радост ще идва при нея, стига тя да пожелае да се видят, ала сега е време да затвори книгата и да си почине.

В мига, в който тя затворила книгата, Зеления рицар изчезнал, а всички придворни дами и слуги се събудили. Принцесата отишла да си легне и сънувала рицаря и всичко, което ѝ бил казал. Когато сутринта се събудила, на сърцето ѝ било тъй леко и радостно, както никога досега. Ден след ден здравето ѝ започнало да се подобрява, а бузките ѝ да зарозовяват. Всички в летния палат се смаяли, защото за пръв път, откакто били пристигнали, тя се смеела и шегувала.

Кралят подхвърлил, че вечерният бриз и малката зелена книжка наистина ѝ помагат, а принцесата с усмивка се съгласила. Но никой не знаел, че вечер, щом зачете вълшебната книга, пристига Зеления рицар и двамата дълго си говорят. Когато за трети път се видели, той ѝ поднесъл златен пръстен и двамата се сгодили, но преди да изминат три месеца, нямал право да поиска ръката ѝ от краля и да я отведе в дома си като своя обична съпруга.

И ето че мащехата дочула колко е добре принцесата, как все повече се разхубавява и е по-щастлива от всякога. Зачудила се какво става и кой ѝ помага, защото отдавна се надявала болестта да довърши девойката и да умре по-скоро, за да може дъщеря ѝ да стане принцеса и един ден да седне на трона.

Изпратила веднага една доверена придворна дама да посети принцесата на острова и да научи каква е причината за забележителното подобрение. На следващия ден младата дама се върнала и разказала на кралицата, че онова, което най-много помага на принцесата, е вечерното четене до отворения прозорец на една малка книжка, която ѝ бил изпратил някакъв никому неизвестен принц. За беда вечерният бриз омаял младата дама и тя заспала дълбоко. Същото, добавила тя, става и с другите придворни дами, които напоследък се оплакват, че се чувстват болнави, а принцесата от ден на ден се разхубавява и изглежда все по-щастлива.

На следващия ден кралицата изпратила дъщеря си да научи какво става, като ѝ заръчала много внимателно да наблюдава всичко, което прави заварената ѝ сестра.
– Май има нещо странно около този прозорец. Може някой да се промъква през него.

На другия ден дъщерята се завърнала в двореца при майка си, но не казала нищо повече от придворната дама, защото заспала дълбоко, щом принцесата седнала пред прозореца и разтворила книгата.

На третия ден мащехата сама отишла на острова. Престорила, че е на седмото небе от радост, когато видяла принцесата. Кралицата, със сладък като мед гласец, разпитала колкото посмяла, но нищо не научила. Тогава отишла до източния прозорец, където всяка вечер принцесата чете и внимателно го огледала – уви, нямало нищо особено.

Прозорецът бил високо над земята, но до него растяла лоза и някой сръчен катерач би могъл да се изкатери догоре. Заради това кралицата взела малка ножичка, намазала я с отрова и я закрепила на прозореца с остриетата нагоре, но така, че никой да не я забележи.

Дошла вечерта и принцесата седнала пред прозореца с малката зелена книжка в ръце. Кралицата си рекла, че ще стори всичко възможно да не заспи както другите. Но от това нямало полза, защото, щом принцесата започнала да чете, клепачите на кралицата се затворили и тя заспала дълбоко. Предрешен като птица през прозореца долетял Зеления рицар, невидим и нечут от никой освен от принцесата. Двамата говорили за своята любов и как само след седмица тримесечният срок изтича и той ще иде при краля да поиска ръката ѝ. После щял да я заведе у дома и да заживеят в зеления замък сред безбрежните гори, които той владее и за които толкова често ѝ разказвал.

Накрая Зеления рицар нежно се сбогувал със своята годеница, превърнал се в птица и излетял през прозореца. Ала за беда минал твърде ниско над перваза на прозореца и одрал единия си крак в отровнaта ножица, поставена от кралицата. Извикал от болка, но бързо изчезнал в далечината. Принцесата го чула и стреснато скочила – книгата тупнала на земята и се захлопнала. Горката девойка също извикала пронизително. От шума кралицата и придворните дами се разбудили и се втурнали към нея. Разтревожено я попитали какво става, а тя отвърнала, че е добре – била позадрямала, но се стреснала от лош сън. Но докато говорела, я обзела неудържима треска и трябвало да си легне. През това време кралицата се промъкнала до прозореца и щом видяла окървавената ножица, мигом я мушнала под престилката си да я отнесе у дома.

През нощта принцесата не мигнала и през целия следващ ден се усещала ужасно нещастна. Но привечер се надигнала да глътне малко свеж въздух. Седнала пред отворения прозорец, отворила книжката и започнала да чете както друг път:

И вятърът задухал в дърветата, листата зашумели и всички без принцесата заспали, но рицарят не дошъл. Така минавали дните, тя чакала и чакала, вечер четяла зелената книжка и пеела – но Зеления рицар не идвал. И тогава нейните розови бузки пак избледнели, радостта в сърцето ѝ се стопила и то пак натежало от мъка. Принцесата пак залиняла, за мъка на баща си и тайна радост на мащехата си.

Един ден принцесата обикаляла безцелно из дворцовата градина, изморила се и седнала на пейка под високо дърво. Дълго останала там, потънала в тъга и мрачни мисли. Внезапно, както си седяла, долетели два гарвана, кацнали над нея и се заприказвали.

– Жално ми става – подхванал единият – да гледам милата ни принцеса как тъжи до смърт за своя любим.
– Да – съгласил се другият, – при това само тя може да изцери раната от отровната ножица на кралицата.
– Как? – учудил се първият гарван.
– Като му приготви лек – отвърнал другият. – На запад от конюшните в кралския двор, под един голям камък се е свила пепелянка с деветте си малки. Ако принцесата ги хване и всеки ден готви по три млади пепелянки на принца, той ще се оправи, иначе няма надежда за него.

Щом паднала нощта, принцесата се измъкнала от палата и слязла на брега. Качила се в една лодка и загребала към палата. Отишла направо при камъка в царския двор и го претърколила, макар да бил много тежък. Отдолу видяла деветте пепелянки. Вързала ги в престилката си и поела по пътя, от който преди време баща ѝ се върнал от кралската среща.

Седмици и месеци тя вървяла пеша през планини и гъсти гори, докато накрая излязла на поляната със същия свинар, който срещнал баща ѝ. Човекът ѝ показал пътя към втория пастир и на свой ред той я упътил към третия. Най сетне тя пристигнала в зеления замък, където живеел рицарят и лежал болен от отровата. Бил толкова болен, че не разпознавал никого, въртял се в несвяст, измъчван от болки и треска. Извикали лечители от всички краища на света, но ни един не успял поне малко да облекчи мъките му.

Принцесата влязла в кухнята и попитала дали биха я взели на работа, щяла да мие чинии и всичко, което ѝ кажат, само и само да ѝ разрешат да остане. Готвачът се съгласил и понеже била спретната, сръчна и вършела всичко с радост, скоро станала безценен помощник в кухнята и започнали често-често да я оставят сама да върши повечето работа.

Един ден тя предложила:
– Нека днес аз да приготвя супата за болния ни господар. Знам как да я сготвя, но искам да остана сама и никой да не надзърта в гърнето.
Готвачът приел и тя сготвила три от младите пепелянки на супа, която отнесли на Зеления рицар. Щом я изял, треската толкова стихнала, че той успял да разпознае човека, който му помагал и поговорил с него разумно. Поискал да повикат готвача и го попитал сам ли е приготвил супата, която толкова му помогнала. Готвачът отвърнал, че той я бил сготвил, защото друг нямал право да приготвя храната на господаря. Тогава Зеления рицар пожелал на другия ден пак да му сготви същата супа.

Сега готвачът трябвало да помоли принцесата да сготви супа за рицаря и точно както предния ден, тя сварила три млади пепелянки. Този път, още насред ядене, рицарят се почувствал толкова добре, че успял да стане от леглото. Щом го видели, докторите направо се смаяли – не можели да се начудят какво е станало. Но, разбира се, накрая заявили, че най-сетне техните церове дават ефект.

На третия ден кухненската помощничка пак трябвало да свари супа и тя сложила вътре последните три пепелянки. Рицарят се нахранил и усетил, че напълно е оздравял. Скочил от леглото и поискал сам да иде в кухнята да благодари на готвача, защото, в крайна сметка той излязъл най-добрият лечител.

Така се случило, че когато рицарят влязъл вътре, заварил само слугинята, която миела чинии. С един поглед, тоя я разпознал и на часа разбрал какво била сторила за него. Прегърнал я нежно и казал:
– Ти си била тази, която ми спаси живота и ме излекува от отровата на кралицата, нали?
Тя не можела да отрече, а и била на седмото небе от радост, точно както и той.

Скоро двамата се венчали и отпразнували своята сватба в зеления замък. И там, според мене, живеят радостно и честито до ден днешен и управляват всички поданици на зелените гори.