Абадехаили Пепеляшка от Филипините

Насред искрящото изумрудено море, където под щастливото слънце цъфтят морски звезди, се намират прекрасните филипински острови. Преди много, много години на един от тях живял рибар на име Абак с жена си и прекрасната им дъщеря Абадеха. За малкото момиченце къщата под нежните палми, в която живеели, била същински дом на радостта.

Ала когато малката станала на тринайсет години, майката внезапно се разболяла и умряла. Погребали покойницата под хладните сенки на дърветата в близката гора. Сърцата на съпруга и дъщеря ѝ преливали от болка и тъга.

След време, докато Абак плавал до другите острови, срещнал красива вдовица, която имала две дъщери. Самотният вдовец се оженил за нея и я довел в дома си с надежда, че отново ще има любящо семейство за себе си и своето сираче.

Но когато мащехата видяла колко несравнимо по-красива и изящна е завареницата спрямо нейните зли и грозни дъщери, се изпълнила със завист и тайно си обещала да почерни живота на Абадеха.

Абак дори не подозирал какво крои новата му съпруга. Нали трябвало да издържа новото си много по-голямо семейство – често ходел за риба и дълго го нямало вкъщи.

Щом останала сама, мащехата започнала да се отнася жестоко с Абадеха. От сутрин до мрак я карала да работи, да чисти къщата, да носи вода от реката, да готви и подклажда огъня.
– Хей, кухненска принцесо, защо си напудрила лицето си с пепел! – подигравали я доведените ѝ сестри.
Безкрайният тормоз станал ежедневие за Абадеха. Изтощена, прашасала и потна тя се отпускала и заспивала всяка вечер на пода в кухнята.

Ако мащехата забележела, че Абадеха е приседнала да си почине, грабвала метлата и заплашително я размахвала в лицето на момичето:
– Ти, безполезна мързелано, като нищо другия път ще те натупам с рибешка опашка от скат! – крещяла мащехата с пресипнал от напъване глас.

Една сутрин, докато Абадеха жулела гърнетата в кухнята, мащехата метнала две кърпи в лицето на Абадеха и заповядала:
– Ще переш тези кърпи, докато бялото по тях почернее и черното побелее. Ако не сториш каквото ти казвам, ще те бия, докато ти се натрошат костите.

Уплашена, Абадеха хукнала към реката. Приседнала под сенките на разлистения бамбук и вперила очи в кристалната вода, която се носела надолу. Спомнила си свободния и щастлив живот, преди да почине майка ѝ и се разплакала:

Внезапно вятърът зашумолял в листата на дърветата. Абадеха обърнала глава и пред себе си видяла прекрасна жена, окъпана в лъчиста светлина. Нежното ѝ лице преливало от доброта.
– Аз съм Пазителката на гората, закрилница на всички горски обитатели. Дойдох, защото чух зова ти за помощ. Недей да се тревожиш. Ще дойде ден, когато ще получиш награда за своето търпение и тежката си работа.

После пазителката взела двете кърпи от ръцете на Абадеха и ги тръснала във въздуха. В миг се появили още две вълшебни същества – мъж и жена. Те се поклонили на Адебаха, всеки хванал по една кърпа и заедно затанцували вълшебен танц.

С леки стъпки се въртели и игриво се гонели един друг. Подхвърляли си кърпите и грациозно ги размахвали над главите си. Кръжали във въздуха все по-бързо и бързо дори от въртоп! После внезапно се заковали и подали кърпите на Абадеха. Истинско чудо – бялата кърпа сега била черна, а черната бяла.

Абадеха хукнала към дома да даде кърпите на мащехата:
– Хмм, значи нашата кухненска принцеса е свършила рабоа – изсумтяла недоволно злата жена, защото за пръв път не успяла да накаже Абадеха.

На другия ден мащехата продължила с прищявките си. Накарала Абадеха да разстеле върху една рогозка ожънатия ориз и като изсъхне, да го излющи, да го отвее и да го сготви за вечеря.

Докато Абадеха работела в кухнята, едно прасе влязло в двора, излапало ориза и раздрало рогозката на парчета със здравите си бивни. През цялото време мащехата гледала, но нищо не сторила. Щом прасето си тръгнало, тя закрещяла на Абадеха:
– Безхаберницо, виж какво стори прасето! Сега да изтъчеш отново скъсаната рогозка!
Горката Абадеха събрала парчетата и хукнала към реката.

Пазителката на гората дошла и плеснала три пъти с ръце. Сякаш от нищото се появила цяла група млади феи и започнали да тъкат заедно. В миг рогозката била отново цяла.

Преди Абадеха да успее да им благодари, пазителката на гората извадила една вълшебна птица сариманок и я подала на момичето с думите:
– Вземи тази птица. Сега е твоя.
Смаяна от възхищение, Абадеха възкликнала:
– Никога не съм виждала нещо тъй прекрасно! Безкрайно съм ти благодарна за добрината!
Девойката поела внимателно птицата сариманок и тръгнала към дома си.

Когато мащехата видяла поправената рогозка, направо побесняла от яд и грабнала от ръцете на девойката вълшебната птица.
– Сариманокът е мой, не ми го отнемай! – замолила Абадеха.
– Ще се грижа за него вместо тебе – отвърнала ѝ мащехата с крива усмивка.

Рано на другата сутрин, докато Абадеха метяла двора, мащехата грабнала сариманока за краката и без да обели дума, отсякла главата му с нож. Отишла в кухнята и започнала да го готви. Когато Абадеха влязла вътре и видяла безжизнената птица, избухнала в сълзи. А мащехата ѝ рекла злобно:

– Тази птица е едра и охранена. Днес за вечеря добре ще си хапнем. За тебе съм оставила краката.
Разплаканата Абадеха грабнала птичите крака и хукнала към реката.

Когато пристигнала там, пазителката на гората вече я чакала.
– Щом моята мащеха стори това на моята птица, ще стори същото и с мен – заплакала Абадеха, защото вече осъзнавала опасността, която я заплашва.
А феята ѝ отвърнала:
– Не се плаши, детето ми. Иди и зарови краката на сариманока в гроба на майка ти и се помоли на дедите ти.

Адеха сторила каквото ѝ било казано и засадила малка градинка около гроба на майка си. После коленичила и започнала да се моли:
– Откакто си замина, моя скъпа майчице, дните станаха дълги, а работата тъй тежка. Сълзите ми текат като река. Да можех да те зърна за миг, щях да бъда по-силна.
Небесата сякаш отвърнали на молитвите ѝ – заронил се топъл дъжд и измил сълзите на момичето.

Дъждовният сезон настъпил и когато отминал, Абадеха успяла да се върне на майчиния си гроб. Като по чудо, там където била заровила краката на сариманока, израснало вълшебно дърво, отрупано със скъпоценни богатства. Пръстени, гривни, огърлици, обици, перли и златоткани рокли висели по клоните му. Абадеха ужасно се зарадвала на дървото, но решила да го пази в тайна и да вземе само няколко дребни украшения със себе си.

Върнала се у дома и скрила своите съкровища в един стар сандък в хамбара. Когато влязла в къщата, мащехата вече я чакала.
– Къде беше? Пак ли искаш да се измъкнеш от работа?! – развикала се жестоката жена и метнала една завивка в ръцете на Абадеха.
– Веднага да я закърпиш.
Горката Абадеха отишла със завивката в ъгъла на кухнята. Там, ако ще камара работа да имала, намирала утеха до топлото огнище.

Веднъж красивият син на царя отишъл на лов в гората и там видял един сариманок. Проследил вълшебната птица и тя го завела до тайната градинка на Абадеха. Момъкът едва повярвал на очите си, когато видял дървото и веднага разбрал, че е вълшебно. Извадил от торбата си тютюневи листа и орехи бетел и почтително ги поставил до ствола на дървото. После се поклонил и се помолил:
– Създателю Батала и пазителко на гората, простете ми, че навлязох във Вашата свещена земя. Моля да приемете моя скромен дар и да ми позволите да си взема нещо от дървото.
После принцът протегнал ръка, свалил един пръстен от клоните и го нахлузил на пръста си.

Вечерта пръстът на принца започнал да се подува. Уплашен, момъкът извикал своя баща, Дату.
– Татко, пръстът много ми заболя и така се поду, че не мога да сваля този пръстен – оплакал се принцът с треперещ глас, а лицето му се кривяло от болки.

Дату изпратил да повикат Бабайлан, шаманът-лечител. Бабайлан изпълнил веднага свещен ритуал, но не успял да свали пръстена. С нищо друго не успял да помогне на горкия принц, освен с думите:
– Слушай сърцето си, синко. То ще ти каже какво да направиш.

Нощта преваляла, а болката в пръста на принца ставала непоносима. В своя трескав сън, той видял един сариманок, който носел в клюна си една орхидея. Принцът взел цветето и го целунал. В миг то се превърнало в прекрасна девойка. Тя отворила ръка и му показала красивия пръстен. Тогава принцът свел глава към ръката си и пръстенът вече го нямало. Събудил се целият потънал в пот и веднага разказал на баща си какво е сънувал. Дату бързо извикал глашатая на острова и му заповядал:
– Бий барабана! Нека всички да научат, че девойката, която свали пръстена от ръката на сина ми, ще стане негова съпруга.

Глашатаят хич не губил време – до обяд разнесъл новината из целия остров. Купища девойки се струпали пред дома на принца, но нито една не успяла да свали пръстена.

Когато Абадеха чула новината, помолила мащехата си и тя да иде при принца.
– Ти не заслужаваш нищо, мястото ти е в кухнята! – троснала се злата жена, бутнала вътре момичето и залостила вратата.

Следобед, когато мащехата легнала да спи на хамака, се появила пазителката на гората и отключила вратата.
– Принцът те чака – рекла тя на Абадеха с усмивка. – Върви да го видиш.

Пред портата на царския дом чакали доведените сестри на Абадеха. Щом я видели, те се развикали:
– Как смееш да идваш тука! Я се виж колко си мръсна!
Принцът чул разправията и извикал:
– Нека девойката да влезе.
Смаяли се всички при вида на дрипавата Абадеха. А тя доближила принца, хванала нежно ръката му и с лекота свалила пръстена. Скокнал принцът от радост и разцелувал ръцете на Абадеха. После притиснал ръцете ѝ до сърцето си и възкликнал:
– Ти си единствената! Днес ще станеш моя съпруга!

Всички жители на филипинските острови отпразнували сватбата на Абадеха и принцът. Танцьори, певци, музиканти, поети и магьосници един след друг показвали най-добрите си умения – вдигнала се най-голямата и най-веселата сватба, която някой бил виждал. Абадеха носела златна рокля и скъпоценни украшения от вълшебното дърво. На сватбената трапеза, на най-почетното място седяла пазителката на гората.

Бащата на Абадеха се прибрал у дома точно за тържеството. Мъчно му било, когато разбрал колко много е изстрадала Абадеха, но и бил горд със смелостта ѝ. Колкото до злата мащехата и двете ѝ дъщери, принцът ги осъдил да живеят в курника до края на дните си.

Абадеха и нейният принц споделили цялото си щастие и богатство с жителите на острова. Всички се радвали на дълъг живот, мир и любов.