Много, много отдавна морската вода била сладка. Старите хора разказват, че станала солена заради великана Ангало. Той бил толкова огромен, че стъпел ли насред морето, водата му стигала до глезените, а когато стъпел на земята – планините стигали до коленете му.
Ето какво станало. Веднъж хората свършили солта и отишли при великана за помощ:
– Ангало, нямаме повече сол. Тук нищо не остана. Трябва да потърсим сол отвъд морето.
– Добре – отвърнал гигантът. – Грабвайте кошниците и елате с мен на морския бряг.
Ангало приседнал на брега и протегнал крака си отвъд морето, до върха на планината. После казал на хората.
– Моят крак ще ви служи за мост. Идете на оная планина и щом напълните кошниците – връщайте се.
Речено-сторено. Хората напълнили кошниците си догоре и тръгнали да се връщат. Но по обратния път, тъкмо когато стигнали до средата на крака, една мравка ухапала Ангало за петата. Той трепнал от болка, а хората с препълнените кошници до един изпопадали във водата. Носели толкова много сол, че и до днес морската вода е солена.
