Бумбай, бумба!

Живял някога един мързелив и глуповат момък на име Хуан, който бил толкова непохватен, че оплесквал всичко, с което се захванел. Близките му едва го търпели и щом сбъркал нещо, не пропускали случай здраво да го смъмрят и ступат.

Един ден майка му, която не вярвала вече, че синът ѝ може да се поправи, дала на Хуан едно боло и го изпратила в гората за дърва с надежда поне това да успее да свърши. А Хуан тръгнал доволен, че поне за малко ще се измъкне от вечния домашен тормоз.

Дълго се мотал из гората и най-сетне харесал едно дърво, което му се сторило най-лесно за сечене. Но за късмет то било вълшебно и когато момъкът изтеглил дългия си нож, а-ха да замахне, дървото извикало с човешки глас:
– Ако ме пожалиш, ще ти дам в замяна вълшебна коза – щом си разтърси брадата, ще те засипе със сребърници, докато не я спреш.
Хуан много се зарадвал, защото хем искал да види козата, хем не му се сечали дърва и веднага приел. Кората на дървото в миг се разтворила и оттам излязла козата. Хуан ѝ казал да си разтърси брадата и чудо на чудесата! – по земята зазвънтели цели шепи сребърници. Хуан толкова се зарадвал, че повел животното към дома, за да покаже на майка си това богатство.

По обратния път момъкът срещнал свой приятел и веднага му се похвалил. Но този човек бил алчен и лукав по природа. Щом научил за вълшебната коза, решил да я открадне и понеже знаел, че момъкът обича да си посръбва тюба, предложил да се почерпят. Глупавият Хуан така се напил, че измамникът лесно сменил вълшебното животно с обикновено. Когато Хуан изтрезнял, забързал към дома и разказал на всички за чудното дърво. Но когато рекъл на козата да разтърси брадата си, не се случило нищо. Всички решили, че това е поредната магария на Хуан и се нахвърлили върху него ядосани.

Той се върнал при вълшебното дърво и заплашил да го отсече, задето е излъгало, но дървото отново помолило:
– Недей, недей, пожали ме и в замяна ще ти дам една мрежа. И на сушата да я хвърлиш, пак ще се напълни с риба.
Хуан отстъпил и получил ценната мрежа, но по пътя срещнал вероломния си приятел, който отново го подмамил да се напие с тюба. Мошеникът подменил вълшебната мрежа с проста и когато наивникът се прибрал вкъщи и опитал да покаже вълшебната ѝ сила, пак станал за смях.

Хуан се върнал при дървото, този път решен да го отреже. Но то му предложило вълшебно гърне винаги пълно с ориз и лъжица, която дава каквото искаш да ядеш с ориза. По-щастлив отвсякога, Хуан поел към дома. За беда отново срещнал подлия си приятел и го сполетяла същата съдба, а вкъщи го обсипали с обиди и подигравки.

Най-сетне, страшно ядосан, Хуан хукнал при дървото и малко оставало да го отсече. След дълго препиране, отстъпил да вземе една вълшебна тояга, на която щом кажеш „Бýмбай, Бýмба!“, пребивала всекиго.

По обратния път Хуан пак срещнал своя приятел, който попитал какво носи този път и момъкът отговорил:
– О, само една проста тояга, но ако ѝ кажа „Бумбай, Бумба“, ще те пребие от бой.
При звука на вълшебните думи, тоягата скочила от ръцете му и така заудряла измамника, че той се разкрещял като луд:
– Ох, спри си тоягата и ще ти върна всичко, което отмъкнах от тебе.
Хуан спрял тоягата и си прибрал всичко откраднато. Най-сетне занесъл у дома вълшебната коза, мрежата и гърнето с лъжицата.

Събрало се цялото семейство и Хуан заповядал на козата да разтърси брадата си. Зазвънели по пода сребърните монети, а майка му и неговите братя се хвърлили да ги събират. После всички се наяли до насита от вълшебното гърне. Щом свършили, Хуан казал:
– Цял живот ме удряхте и обиждахте, но сега с радост приемате благата от моите вълшебства. Ще ви покажа и последното си чудо: „Бумбай, Бумба“.
В миг тоягата скочила и здраво заудряла, докато всички замолили милост и обещали Хуан да стане главата на къщата.

Оттогава момъкът станал силен и богат, но никъде не ходел без вълшебната си пръчка. Една нощ в дома му влезли крадци и ако не била тоягата, щели да го ограбят и убият.

Скоро Хуан се оженил за прекрасна принцеса и заради добрината на вълшебното дърво, те живели радостно и честито.