Големия потоп

Много отдавна светът бил плосък и нямало планини. Великият дух Люмавиг имал двама сина. Братята обичали лова, но планините още не били създадени и за ловуване нямало добри места. Веднъж по-големият брат предложил:
– Да залеем земята с вода и тя ще надигне планините.

Потопили цялата земя и целият свят се покрил с вода.

Люмавиг погледнал от своя палат на небето и видял, че синовете му са направили потоп. Всичко било под водата, освен едно едничко място – Полис. Хората били издавени. Само едно момче и сестра му още били живи.

Великият дух слязъл при тях и им казал:
– О, вие двамата сте още живи.
– Да – отвърнало момчето, – живи сме, но ни е много студено.

Люмавиг веднага заповядал на двамата си верни помощници – куче и елен – да донесат огън, за да се стоплят децата. Кучето и еленът бързо заплували, за да изпълнят заръката. Люмавиг дълго ги чакал, но пратениците никакви ги нямало, а момчето и момичето измръзвали все повече. Накрая Люмавиг тръгнал след кучето и елена и щом ги видял, рекъл:
– Защо се бавите? Побързайте, защото момчето и момичето ще умрат от студ.

Кучето и еленът заплували с огъня към Полис, но скоро вълните го угасили.

Люмавиг видял всичко и им заповядал да вземат по-голям огън. Те го послушали, но насред пътя огънят на елена отново изгаснал. Скоро щял да изгасне и този на кучето, ала Люмавиг го грабнал и го занесъл в Полис.

Там разпалил огромна клада и братът и сестрата се стоплили. Скоро водата се изпарила и светът станал както преди, но вече имало планини.

Братът и сестрата се оженили, родили се деца и ето как се появили много хора на земята.