Вълшебни приказки

Цар Мраз

3мин
чете се за

Живели някога старец и старица. И двамата имали по една дъщеря от предишни съпрузи. Старицата мразела заварената си дъщеря. Каквото и да сторела родната ѝ дъщеря – все я хвалела и галела, а заварената – за всичко хокала.

Полека-лека злата жена пожелала да затрие клетата завареница и веднъж накарала мъжа си:
– Заведи я в тъмната гора, че студът до смърт да я смрази.

Нямало какво да стори старецът, впрегнал кончето си в шейната, качил си дъщерята и я закарал насред гората. Тям я оставил сам-сама и се прибрал у дома.

Малкото момиче седяло самичко в гората и се тресяло от студ.

Изведнъж сам цар Мраз се появил отнякъде, приближил и я попитал:
– Хей, малко момиче, топло ли ти е?
А тя отговорила:
– Да, царю Мраз!

После царят я обгърнал с леден вятър и отново попитал:
– Топло ли ти е, малко момиче?
Тя отговорила:
– Да, царю Мраз!

После той усилил студа, клончетата в гората запукали и се покрили с бял скреж.

Настанал такъв мраз, че чак въздухът зазвънял.
После пак я попитал:
– Е, малко момиче, сега топло ли ти е?
А тя отговорила:
– Да, царю Мраз!

Царят видял, че е добро момиче и я съжалил.

Облякъл я с топъл кожух, тя се стоплила и той рекъл:
– Виждам, че си добро момиче и ще те наградя. Ето ти малък подарък от цар Мраз.

После донесъл един сандък, пълен догоре със златни и сребърни украшения и скъпоценни камъни в ярки цветове.

През това време мащехата рекла на стареца:
– Предполагам, че дъщеря ти вече е замръзнала. Иди в гората да я вземеш.

Той впрегнал кончето в шейната и се отправил да прибере дъщеря си.

Жена му седнала до прозореца да наблюдава и когато най-сетне видяла, че мъжът ѝ се задава, рекла:
– Ето на, старецът кара костите на дъщеря си в шейната отзад.

Но кучето отвън се разлаяло:
– Бау-бау, бау-бау-бау! Старецът води дъщеря си вкъщи! Тя е разцъфнала като пролетно цвете, носи скъпи подаръци и нов пухкав кожух!

И наистина! Старецът карал дъщеря си жива и здрава, пременена и с прекрасни подаръци.

– Добре, – рекла злата жена, – щом цар Мраз е дал всички тези подаръци на завареничето, на моето прекрасно момиче ще даде още повече.
И после рекла на мъжа си:
– Заведи дъщеря ми колкото може по-бързо на същото място, че цар Мраз да ѝ даде нейния дял!
И така, старият човек завел дъщеря ѝ насред гората и се прибрал у дома.

Седнала там дъщерята, зъбите ѝ вече тракали от студ, когато внезапно цар Мраз се появил и я попитал:
– Здравей, малко момиче, топло ли ти е?
А тя отговорила:
– На теб какво ти влиза в работата? Заминавай, откъдето си дошъл!
Цар Мраз се ядосал. Духнал студен повей по момичето и пак попитал:
– Топло ли ти е, малко момиче?
А тя отговорила:
– Хубав въпрос! Виж, че замръзвам! Давай по-бързо подаръците и си върви у дома.
Тогава цар Мраз лъхнал студ по момичето и не престанал, докато не замръзнала цялата.

През това време старицата рекла на съпруга си:
– Иди в гората и доведи дъщеря ми. Гледай да не забравиш сандъка с подаръци и новите дрехи.
Старецът тръгнал, а старицата седнала до прозореца да наблюдава.

Чакала, чакала и най-сетне видяла мъжа си да се задава и си казала:
– Добре, добре, старецът връща моето момиче, отгоре до долу покрито със злато и сребро.
Но кучето отвън се разлаяло:
– Бау-бау, бау-бау-бау! Старецът кара костите на дъщеря ти отзад!

Старецът приближавал и наистина, вместо дъщерята на злата жена карал ледена висулка!

КРЕДИТ: „King Frost“, Valery Carrick Still more Russian picture tales, 1922; ПРЕВОД от английски език Л.Петкова – ©prikazki.eu 2021, КОРИЦА и ИЛЮСТРАЦИИ: Valery Carrick 1922;

Подобни приказки