Мързеливецът Шейдула

Живели някога мъж и жена, които имали един син. Родителите били много богати и правели всичко възможно синът им да стане умен човек. Но въпреки всичко от него не ставало нищо.

При раждането Бог не му дал много ум, а и скоро го налегнал мързел. Каквото и да хванел – падало от ръцете му. Чудели се родителите що за син имат. Растял едър, дебел и гледал като замаян. Затова хората го нарекли Шейдула, което означава глупав човек. Ала той не се обиждал. Свикнал с този прякор и щом го повикали:
– Хей, Шейдула, ела тука! – той се обаждал.

Скоро родителите му умрели. Шейдула останал съвсем сам. От баща си получил цялото богатство. Съседите му предложили:
– Шейдула, хайде да те оженим!
– Ами добре! Сам-самичък трудно се живее.

И така – оженили го. Минали няколко години, народили му се много деца, а бащиното наследство доста намаляло.
– Шейдула, не може така. Ако не работиш, съвсем ще обеднееш. Трябва да се заловиш с нещо. Иди в гората, насечи дърва и ги продай в града! – го съветвали съседите.
– Ех-ех – отвръщал Шейдула, – все някак ще поминем.

Така изтекли още няколко години. Децата му пораснали, а Шейдула обеднял още повече. Започнал да се оплаква на съседите.
– Ах, аз нещастния! Дядо Господ съвсем ме забрави. На другите праща много и премного, а на мене – нищичко. Поне хората да ми даваха по малко от своето.
А съседите поклащали глави и отвръщали:
– Бог е добър, Шейдула, той и на теб ще помогне.

А вкъщи децата му плачели гладни, жена му се карала, че го мързи да работи. Шейдула все едно и също отвръщал:
– Потърпете! Бог е добър. Той и на нас ще помогне.

Но повече не можело да се трае. И ето, на Шейдула му хрумнала една мисъл в главата.
– Знаеш ли какво ще направя? – рекъл той на жена си. – Ще ида при дядо Господ да го подсетя за нас. Той сигурно ни е забравил.
Жена му одобрила това и с радост го изпратила на път.

Вървял Шейдула, вървял три дни и три нощи, ала все не стигал до дома на дядо Господ.
– Я гледай ти – мислел си той, – колко далече живее дядо Господ. Затова той забравя хората!

Насреща му се задал един измършавял изгладнял вълк. Звярът се разплакал и със сълзи на очи попитал:
– Къде отиваш, добри човече?
– Тръгнал съм при дядо Господ да моля за помощ – отвърнал Шейдула.
– Моля те, добри човече – замолил вълкът. – Помоли го и за мене. От три години ужасна болест ме мъчи. Стомахът ме боли. Виж ме колко съм отслабнал. Дано Бог се смили над мен и ми прати или смърт или лек.
– Добре, добре – отвърнал Шейдула, – ще го помоля и за тебе.

Тръгнал пак Шейдула на път. Вървял три дни и три нощи, но все не стигал до дядо Господ.
– Ех! – въздъхнал накрая Шейдула. Отрил потта от челото си и седнал под една ябълка. – Толкова далече ли живее дядо Господ?
– Добри човече – се чул глас от ябълката. – При дядо Господ ли отиваш?
Шейдула повдигнал очи и отвърнал:
– Да, при него. Ще го помоля за помощ, че ме е забравил вече.
– Бъди добър – примолила се ябълката, – кажи му, че откакто станах голямо дърво, плод не мога да видя по клоните си. Напролет цяла побелявам от цвят, но скоро цветовете окапват и никакъв плод не се връзва… По-добре смърт да ми прати, отколкото да гледам другите дървета отрупани с плод, а по мен – нищо.
– Добре, добре – рекъл Шейдула. – Ще кажа на дядо Господ и за тебе.
И продължил пътя си.

Вървял още три дни и три нощи. Стигнал до брега на синьото море. Гледа на брега, излязла една голяма риба.
– Къде отиваш, добри човече? – попитала рибата.
– Я виж ти?! – си казал Шейдула. – Теб какво ти влиза в работата аз къде отивам? Тръгнал съм при дядо Господ. Ще го моля за помощ.
– Моля те – тогава рекла рибата, – седем години ме боли гърлото. Едва дишам и не мога свободно да плувам. Дано се смили и по-скоро да ми прати смъртта, ако няма помощ за болките ми.
– Добре, добре – съгласил се Шейдула, – ти само ме пренеси на отсрещния бряг.
Рибата приела. Шейдула се качил отгоре ѝ и тя го отнесла на другия бряг.

Слязъл на другия бряг и що да види – там не е като у тях. Никой не жъне, не оре, ала всички са сити и доволни. Навред цъфтели ароматни и красиви рози. Наблизо растял висок и кичест трендафил. От цветовете му излизали пламъци и осветявали всичко наоколо.

Смаял се Шейдула. Зяпнал от учудване и забравил накъде и защо е тръгнал.

Внезапно от храста се чул глас:
– Какво искаш, Шейдула?
– Кой си ти? – попитал той.
– Аз съм онзи, когото търсиш. Аз съм Бог всесилни, добър за добрите и безмилостен за злите. Какво искаш? – попитал отново гласът.
Шейдула се свлякъл на земята и рекъл:
– Всесилни Боже! Аз съвсем обеднях. Децата и жена ми са гладни, няма какво да ядат. Помогни ми. И те моля също да ми кажеш какво да направят вълкът, ябълката и рибата, за да се отърват от мъките си.
За трети път се разнесъл гласът:
– Слушай Шейдула! В гърлото на рибата има скъпоценен камък – ще оздравее ако се извади. В корените на ябълката е заровено гърне с жълтици. То пречи на корените да изхранват плодовете. Извади гърнето и ябълката ще върже много плод. Вълкът ще оздравее, ако изяде един глупав човек. Твоята молба, Шейдула, е изпълнена. Върви си! Ти ще станеш отново богат.

Зарадвал се Шейдула и тръгнал назад. Дошъл до морето, а рибата го чака на брега.
– Кажи ми, добри човече, какво ти каза Бог за моята болка? – отдалеч завикала рибата.
– Първо ме пренеси на отсрещния бряг и ще ти кажа – отвърнал Шейдула.
Рибата го пренесла, а Шейдула ѝ казал:
– В гърлото ти се е запречил един скъпоценен камък. Ако го извадиш, ще оздравееш.
– Добри човече – помолила рибата, – извади този проклет камък и го вземи. Ти ще забогатееш, а аз ще оздравея.
– Как пък не. Сега и с теб да се занимавам – сопнал се Шейдула. – Сякаш нямам друга работа. И без твоя скъпоценен камък Бог ми обеща богатство – и след тези думи си тръгнал.

Наближил ябълката, но дори не я поглеждал.
– Слушай, добри човече – развикала се тя. – Моля те, кажи ми какво ти каза Бог за моята мъка?
Шейдула спрял отдалеч, пъхнал ръце в джобовете на шалварите си и разказал онова, което научил от Бог.

Тогава цялото дърво се разлюляло. От корените му изскочило гърнето с жълтици и се изтърколило до краката на Шейдула. Ала той дори не се навел да вземе и една жълтица.
– Вземи това злато за услугата, която ми направи – рекла ябълката.
– Как пък не! Няма сега да се товаря с такава тежест – отвърнал Шейдула. – Бог и без това ми обеща богатство.

Продължил нататък. Срещнал вълка и той го запитал:
– Кажи, добри човече, какво ти каза Бог за моята болка?
– Бог ми рече, че ще оздравееш, ако изядеш един глупав човек – отвърнал Шейдула.
Зарадвал се вълкът и благодарил на Шейдула за услугата. След това го разпитал къде и как е намерил дядо Господ.

Шейдула му разказал какво бил чул и видял. Щом научил всичко вълкът, скръцнал със зъби и пак попитал:
– А ти не взе ли безценния камък от рибата и гърнето с жълтици?
– Защо са ми? Бог рече, че и без тях ще стана богат.
– Ех, по-глупав от теб едва ли ще се намери – рекъл вълкът и излапал Шейдула.