Перонела

Имало някога могъща и богата кралица, но тъй съсухрена и стара, тъй изнемощяла и смачкана от многото си години, че животът ѝ натежал. Едничка младостта можела да я възроди. Веднъж в двореца пристигнала нейната кръстница-фея, която рекла, че само с един замах може да я подмлади, ако намери девойче, което по своя воля размени с нейно величество своята младост и здраве за скиптъра и несметните години на кралицата.

Владетелката останала очарована, защото си казала: „По-добре да съм млада и здрава, отколкото могъща кралица, безсилна да се радва на живота.“ Из цялото кралство се разчуло, че в двореца търсят младо момиче, съгласно да размени младостта си за старост, власт и богатство.

Скоро се явили няколко недоволни и славолюбиви момичета. Но щом зърнали немощната и сбръчкана, безпомощна и докрай съсипана кралица, която не можела да яде друго освен каша и супа и по сто пъти повтаряла едно и също, те се стъписали. При вида на тътрещата се с бастун кралица, приведена на две, те заявили, че предпочитат да останат скромни и млади, вместо богати и грохнали старици.

После се явили няколко особи, по-честолюбиви и от предишните. Кралицата им обещала високи титли и почести. Те първо приели, но щом постояли малко край нейно величество, те напуснали стаята като мърморели: „Каква полза от богатства и величие, ако си тъй немощен и грозен, че те е срам да се покажеш пред хората?“

Накрая пристигнала млада и хубавка, но бедна и окъсана селянка. Тя се представила на нейно величество – името ѝ било Перонела. Обявила, че е готова да отстъпи цялата си красота и младост в замяна на короната. В началото кралицата се разгневила на нейната дързост, но после… какво пък, нали щяла пак да стане млада… и предложила на Перонела да си поделят кралството на две.
– Ти ще вземеш едната половина, аз другата – рекла кралицата. – Мисля, че това е предостатъчно, за бедна селянка като тебе.
– Не – опънала се Перонела, – изобщо не ми стига. Или ще взема всичко, или ще си остана бедна селянка, силна, пъргава и красива, а пък ти ще си задържиш бръчките и стоте години.

– Но – възкликнала се кралицата – какво ще правя, ако ти отстъпя цялото кралство?
– Какво ли?! – подсмихнала се Перонела. – Ваше величество ще танцува и пее като мене сега – и девойката запяла със звънък глас и се понесла в изящен танц с щастлива усмивка на  уста.
Кралицата гледала със завист и когато танцът свършил, попитала Перонела как смята да се забавлява като кралица, като не познава ограниченията на старостта.
– Не съм мислила – отвърнала Петронела, – но много ми се ще да опитам какво е да си кралица, защото всеки казва, че няма нищо по-хубаво от това на света!

Докато кралицата и Перонела преговаряли условията по размяната, феята влязла в стаята и попитала младата селянка:
– Съгласна ли си да опиташ и разбереш какво е да си кралица, несметно богата и на сто години?
– Нямам нищо против – заявила Перонела.

В миг кожата ѝ се сбръчкала, косата ѝ посивяла, зъбите ѝ изпопадали, гърбът ѝ се превил на две и тя усетила, че е съвсем безпомощна, немощна и болна – та нали била на сто години. Феята докоснала звънчето и тълпа офицери и придворни се стекли, всички богато пременени да отдадат чест на кралицата и да изпълнят всичките ѝ заповеди. Поднесли ѝ разкошен обяд, но тя нямала и капка апетит, пък и не можела да яде друго освен супа и каша. Чудела се какво да каже, не знаела как да се държи и се засрамила от себе си, когато видяла колко е грозна в едно огледало.

В това време истинската кралица стояла в ъгъла, цъфтяща от радост – свежа и хубава. Косите ѝ блестели, кожата ѝ розовеела нежно, зъбите ѝ искрели бели и здрави, а тялото ѝ – силно и изправено. Усещала се пъргава като сърна, но носела толкова грозна и груба пола, а бонето и престилката ѝ били стари и окъсани. С тези дрехи не смеела да помръдне, а стражите, които не допускали в двореца опърпани селянки като нея, започнали да я блъскат и напъждат възможно най-грубо.

Перонела, която не сваляла очи от нея, се обадила:
– Виждам, че за теб е тъй ужасно да не бъдеш кралица, колкото за мене да бъда. Моля те, вземи короната си обратно и ми върни парцаливите дрехи.
Замяната станала незабавно. Кралицата пак остаряла, Перонела се подмладила както преди. И… едва заели своето място, двете започнали да жалят, че са се отказали толкова бързо. Но връщане назад нямало – феята заявила, че ще останат завинаги каквито са си.

Цял ден кралицата не спряла да се оплаква от своите болежки:
– Ех, да бях Перонела! Вярно, щях да спя в бедняшка колиба и да ям само картофи, но щях да танцувам с овчарите под сенчестите брястове. Каква полза от пухеното ми легло, щом не ми дава ни сън, ни почивка. Защо са ми тези слуги и придворни, щом не ми дават ни мира, ни удобство?
Раздразнението и ядът на кралицата увеличили още повече нейните болки и мъки. Дузината доктори, които ден и нощ бдели над нея, направо се видели в чудо! Два месеца по-късно тя се споминала.

Перонела танцувала със своите другари край реката, когато научила за смъртта на кралицата. Тогава си казала: „Какъв късмет, че избрах скромния живот, вместо да съм кралица!“

Скоро след това трима почитатели на Перонела ѝ предложения женитба. Първият бил груб и докачлив сатрец, мъж с високо положение, но толкова ревнив, че никога не би я изпуснал от поглед. Вторият бил красавец от добро семейство, но нехайник и развейпрах, който не би се грижил много, много за жена си. Третият бил от нейната черга – млад овчар, който предано я обичал и щял да я приюти в простичка, но хубава къща в китното им село. Богатството на първия и красотата на втория силно изкушавали Перонела, но навреме успяла да си спомни колко нещастна била като кралица. Венчала се за овчаря и живели простичко, но щастливо дълги, дълги години до края на дните си.