Котешкият крал

Преди много години, в самотна къща, нейде из безлюдните райони на Северна Шотландия живели двама братя. Една възрастна жена се грижела за тях и готвела. На мили наоколо нямало жива душа, ако не броим нейния котарак и техните кучета.

Веднъж през есента по-големият брат казал, че не му се ходи на лов, затова по-малкият тръгнал сам по същия път, където ловували предния ден и обещал да се прибере преди залез слънце.

Но ето – слънцето се скрило, а него никакъв го нямало. Големият брат се разтревожил много. Напразно гледал и чакал, а времето, когато обичайно вечеряли, минало отдавна. Най-сетне малкият брат се прибрал, уморен и мокър до кости, но дума не казал защо е закъснял.

След вечеря двамата братя седнали пред камината, кучетата се отпуснали на пода, а котаракът на старата жена важно се изтегнал пред огъня и притворил очи. Тогава младият човек започнал да разказва своята история.

– Сигурно се чудиш – започнал той, – защо закъснях толкова много. Днес ми се случи нещо невероятно странно. Чудя се дори какво да ти кажа. Както обещах, тръгнах по вчерашния маршрут. Тъкмо се канех да се връщам, когато в планината падна гъста мъгла и обърках пътя. Дълго се скитах, без да знам къде съм, докато най-сетне мярнах светлинка. Тръгнах нататък с надежда за помощ, ала щом наближих, тя изчезна. Тогава видях, че съм излязъл пред един огромен дъб. Покачих се на дървото с надежда да се ориентирам и виж ти! Видях отново светлинката – точно под мен, в кухото стъбло на дървото. Вътре изглеждаше съвсем като църква, в която се изнася служба за погребение. Чух да се пее и видях, че идва ковчега, заобиколен с факли, и всичко това го носеха – Ах, ако чуеш! Знам, че няма да повярваш на това, което ще кажа!

Брат му настойчиво го подканил да продължи. Кучетата спели дълбоко, но котаракът се изправил и сякаш слушал внимателно като човек. И двамата братя вперили очи в котарака…

– Ами… – продължил разказвачът – това е толкова истина, колкото, че сега седя тук. И ковчегът и факлите ги носеха котки, а върху капака на ковчега бяха нарисувани корона и скиптър.

Той не успял да продължи, защото черният котарак внезапно подскочил и се провикнал:
– Мили боже! Старият Питър е умрял и ставам котешкият крал!

После скочил нагоре по комина и никой повече не го видял.