Благочестивият Отец и момчето

– За нищо не ставаш, момче! Прибираш се вкъщи само за ядене! Я си виж коленете на панталоните, по цял ден играеш на топчета с пройдохите като уличник – май само за това ставаш. Да не мислиш, че пак ще ти кърпя дупките и съдраното. Ах, да му се не види! Тичай да си измиеш обувките, преди да влезеш в чистата ми кухня. Цял ден съм мила и трила, че довечера благочестивият Отец ще ни дойде на гости, а ти…

– Мътните го взели благочестивото Отче! – измърморил Джак под носа си, защото му било писнало от жлъчния език на мащехата, а от благочестивия Отец – дваж повече, защото ставал „благочестив“, само когато е болен.
Момчето смъкнало книгата с приказки от рафта и приседнало край огнището, за да се скрие зад кориците от пороя обиди на своята мащеха.

Всъщност баща му бил женен за трети път, а Джак бил дете от първата съпруга. Момчето имало добро сърце и весел нрав – нямало как да не го обикнеш, въпреки дребните бели, които понякога вършел. Други деца в семейството нямало, но въпреки това сегашната му мащеха, не можела да го понася. Нищо чудно, че хлапакът се прибирал у дома само за ядене, нищо чудно, че предпочитал книжката с приказки пред нейния отровен език.

Станело ли време за вечеря, тя прибирала Джак да се нахрани точно преди да се върне баща му, та да не види лишенията, на които подлага детето. И все пак един ден бащата разбрал какво става и потърсил сметка на жена си.
– Виж какво, господинчо – сопнала се нахалницата, – само Бог знае колко искам да пратим малкия проклетник в манастирското училище, та да се махне от тука. Колкото до мен, той трови живота ми и ако този лентяй продължи да стои тука, ще се прибереш някоя вечер и няма да ме завариш.

Вместо да сгълчи жена си за отровните думи – както правят съпрузите, когато жените им се държат нагло – добрият човек сложил ръка на нейното рамо и рекъл:
– Недей, недей така, мила, момчето си е момче. Нека остане с нас още година, докато порасне и започне сам да се оправя. А сега ето какво ще ти кажа: от утре ратаят ще остане у дома да ти помага, а вместо него Джак ще пасе овцете. Ратаят ще спи в леглото на Джак, а момчето в бараката. Какво ще кажеш?
Съпругата приела. Ратаят щял да ѝ помага, пък и по-лесно щяла да се оправя с него, отколкото със завареника.

Речено–сторено. На другия ден ратаят се захванал с къщната работа, а Джак пратили да пасе овцете. Той тръгнал с радост, защото обичал зелените поляни и животните. Не вярвал мащехата да му е сложила в торбата нещо вкусно за ядене, но въпреки това весело подсвиркал след стадото.

На обяд приседнал на един рид, покрит със зелен мъх и отворило торбата. Ех да му се не види! – филия сух хляб, намазана дебело с лой, изстъргана от тигана. Джак хапнал един-два залъка и си казал, че със сигурност довечера баща му ще му даде нещо по-вкусно за ядене.

Зареял поглед към овцете и а-ха да запее, когато забелязал, че един старец крачи морно към него, като потропва с тоягата си.
– Господ да те благослови, сине – поздравил възрастният човек.
– Добър ден, татко – отвърнало момчето. – Виждаш ми се изморен. Седни да си починеш малко.
– Ох, така и ще направя – въздъхнал човекът и тежко се отпуснал до момчето. – Право казваш – много съм изморен, че също гладен и жаден. Имаш ли нещо за ядене? Ще изтичат ли младите ти крачета до извора за малко вода?
– Имам храна, ако това тук се нарича така – отвърнал Джак и с готовност предложил намазаната с лой суха филия. – Иначе имам едно канче и ей сега ще го напълня с вода – и без повече да се мае, хлапакът хукнал към извора.

Щом момчето се върнало, старецът хапнал, пийнал и благодарил с думите:
– Бог да те пази, детето ми. Заради добрината ти, ще изпълня три твои желания. Внимателно помисли и кажи какво искаш – ще се сбъдне всичко, което пожелаеш.

Джак дълго премислял, но единственото, което му хрумнало, било лък със стрела. Това и поискал.
– Така да е – кимнал в съгласие старецът, надигнал се и отишъл зад рида. Скоро донесъл лък със стрела и ги подал на момчето.
– Ще ги имаш цял живот – рекъл той, – и няма никога да се счупят. В каквото и да се прицелиш, винаги ще улучваш.
Зарадвал се Джак и за да изпробва подаръка, се прицелил в един ястреб, който кръжал над главата му. Стрелата изсвистяла, пробола хищната птица и тя тупнала като зряла слива в краката му.

Щом видял това, Джак още по-дълбоко се замислил какво да бъде второто желание, защото си казал: „Щом този човек, може да направи лък и стрела, която никога не пропуска, може да ми даде почти всичко.“ Накрая решил и поискал свирка, на която да свири.
– Винаги ми се е щяло да си имам свирка – рекъл той. – Искам една, ако ще да е съвсем мъничка.
Старецът пак се надигнал и се скрил зад рида. Скоро се върнал с красива свирка, която подал на момчето.
– Тази свирка е чудата – рекъл той. – Всеки, който ѝ чуе свирнята, ще заиграе и няма да може да спре, докато музиката не престане.
Джак си казал, че това е чудесно и тъкмо да засвири, когато погледнал изнемощелия човек и си помислил, че танцуването ще му придойде, та решил да изчака – можел винаги да посвири на някое „благочестиво отче“.
– Сега, дете – рекъл старецът накрая, – какво е последното ти желание?

Джак дълго се чудил, накрая избухнал в смях и радостно плеснал с ръце. Когато старецът попитал кое е толкова забавно, хлапакът не успял веднага да отговори, защото не можел да спре да се смее на хрумналата му шега.
– Сетих се, че моята мащеха все ме гледа лошо и все ми се кара. Искам, щом направи така, да започне да се смее и да не може да спре, докато не ѝ кажа. Добри татко, можеш ли да ми изпълниш това желание?
– Мога – засмял се старецът – и така ще стане. Ако те погледне лошо или вземе незаслужено да те хока, ще започне бурно да се смее, без да може да спре, докато не ѝ кажеш.
Джак благодарил, старецът се сбогувал и с несигурна крачка продължил по пътя, като си помагал с тояжката.

А Джак се замислил за трите подаръка – на сърцето му било тъй весело и леко, че се чувствал по-щастлив и от агне с три опашки.

Когато слънцето се спуснало ниско, той подкарал към дома стадото, преливащ от радост. Крачел и свирел на новата свирка, а стадото танцувало весело. Джак не могъл да се сдържи и прихнал от смях при вида на подскачащите около него животни. Дори птичките и пчелите кръжали над главата му в такт с песента, а когато тръгнал по моста, рибките заподскачали във вихрен танц долу в потока. На влизане в селото, Джак прибрал свирката в джоба си.

Когато момчето се върнало, заварило баща си да вечеря.
– Татко – рекло то, – цял ден пасох овцете и много огладнях, пък и обядът ми беше малко сухичък.
– Хапни, сине – отвърнал бащата и отрязал едно крило от печения петел на масата пред него, сложил го в чиния и я бутнал към момчето пред очите на мащехата.

От яд, че момчето е получило такава хубава порция, тя изгледала своя завареник, сякаш е накарал кравата да дава пресечено мляко. И в този миг започнала да се смее! Съпругът смаяно я изгледал, но колкото и да се напъвала, тя не могла да престане – от нейния писклив, гръмък смях бузите ѝ се разтресли като желе. Все по-силно и лудешки се смеела, накрая паднала на пода и се затъркаляла, сякаш щяла да умре от смях.

Джак изгризал лакомо петльовото крило и извикал:
– Край, спри да се смееш! – и мащехата веднага престанала.
С мъка се изправила на крака – изглеждала ни жива, ни умряла от изтощение.

На другия ден, докато Джак пасял овцете, благочестивият Отец пристигнал на гости и мащехата му разказала колко лош е Джак и как я накарал така да се смее, че едва не умряла.
– Иди на поляната – завършила тя, – иди да го намериш и здраво да го ступаш заради мен. Хем за него ще е добре, хем и за мене.

Отецът отишъл на поляната и заварил момчето с лъка и стрелата в ръце.
– Ей, хлапако – размахал той заплашително тоягата си, – казвай веднага какво си сторил вчера на добрата ти мащеха, че тъй е ядосана. Признавай веднага или ей сега ще те ступам.
– Теб какво те засяга? – отвърнал Джак. – Щом иска да ме набие, остави я сама да се справи. Виждаш ли онази птица? – и той посочил една охранена патица, която прелетяла над главите им. – Твоя е, ако я вземеш, щом падне.
След тези думи хлапакът пуснал стрелата и улучил патицата, която тупнала насред гъст къпинак. Отецът се втурнал чевръсто, защото птицата била добре охранена и не била за изпускане, а Джак измъкнал свирката и я надул.

Казват, че онзи, който подскача из къпинак или преследва змия, или тя го преследва. Отстрани изглеждало, че едно от двете се е случило на Отеца, защото скачал като луд на двата си крака.

Волю-неволю Отеца подрипвал все по-високо в такт с музиката, а гледката била същинска наслада за очите на Джак, защото хич не обичал този хитрец.

Джак свирел, Отеца танцувал. Расото му станало на парцали, но това май нямало значение. Къпинакът свършил хубава работа, но Отеца не се спирал! Тара-тара-тара-ра-ра – изглежда светият човек добре се забавлявал, макар по-скоро за радост на Джак, отколкото за своя. Колкото по-бърза ставала мелодията, толкова по-бързо танцувал Отеца, докато най-сетне се строполил от изнемога, но продължил да рита с крака във веселия ритъм. А Джак избухнал в смях, защото не изпитвал и капка жал за него.
– Мили приятелю! – заумилквал се Отеца. – Хубаво че спря, иначе за малко щях да умра. Остави ме да си ида и ще стана завинаги твой предан приятел.
– Ставай и си заминавай – подвикнал му Джак, – преди да съм засвирил отново.
Благочестивият Отец не се нуждаел от нищо повече. Посъбрал каквото можело от расото и хукнал към дома си. Там се преоблякъл и хукнал пак, ала този път право при родителите на Джак.

Когато съпрузите видели мрачното лице на госта, заразпитвали какво се е случило.
– Бях при сина ви – отвърнал той. – Боже мили! По раздраното ми лице и другите рани, дето не може да видите, е явно, че вашето момче е в съюз с дявола. Наду свирката си и аз затанцувах – само помислете – аз да танцувам! И то в къпинака! Смея да твърдя, че синът ви е направо загубен, – трудно ще изтръгнете душата му от ръцете на дявола.
– Ама че работа! – обърнала се съпругата към мъжа си. – Този твой син за малко да погуби светия Отец.
– Боже мили! – ахнал добрият човечец и Отеца за миг се зачудил какво ли иска да каже.

Когато Джак се прибрал, баща му веднага попитал какви ги е вършил. Хлапакът отвърнал, че добре си прекарали с любезния Отец, който тъй обичал музика, че можел да танцува навсякъде – дори в къпинака. Разбира се, те божите хора…
– А ти какво свири? – прекъснал го баща му, който разпитвал все по-интригуван. – Искам да чуя.
– Не, не, за Бога! – провикнал се Отеца притеснено.
– Да, да. Искам да чуя! – настоявал бащата.
– Щом непременно трябва да чуеш тази дяволска музика, вържете ме първо за стълба на портата, че да не мога да мърдам. Аз самият чух предостатъчно.
Речено-сторено, вързали го здраво, та да не може да мръдне, когато Джак засвири.

А после – ех, да бяхте видели с очите си! Още с първите тонове добрият човек и жена му се разиграли, а Отеца, здраво вързан за дирека, взел да се извива и дърпа, по което личало, че да можел и той щял да заскача, ако ще сред къпинака.

Без да спира, веселата песен преляла в бърза тарантела. Улегналите хора си забравили годините и заподскачали високо. Музиката забързвала още и още, танцът се вихрел от бурен по-бурен. Отеца скъсал въжето и се присъединил към съпрузите. Нищо не било в безопасност – мятали в огнището столове, блъскали масата насам-натам, а газената лампа отгоре ѝ се люшкала като пияна.

При тази фурия Джак се надигнал и без да спира свирнята, излязъл на улицата. Тримата хукнали подире му. Наизлезли съседите и се хванали на хорото. Дошли даже и тези, които били в леглата си – втурнали се да танцуват, заподскачали радостно с лудешката свирня на момчето.

Когато стигнали до селския площад, бъркотията станала неописуема. Тогава таткото на Джак извикал на сина си:
– Джак, ако имаш капка милост за стария си баща, спри се, за Бога!
Момчето обичало баща си, затова спряло веднага. Внезапно всичко замряло. Хората сякаш се разбудили от сън и се споглеждали един друг смаяно. Насред тълпата се изстъпил Отеца с мащехата под ръка и се провикнал:
– Ах ти, проклетнико! – като размахал юмрук към Джак заплашително. – Сега ще разбереш, че не може да вършиш безобразията си безнаказано. Идния петък ще те изправя пред Съдията и гледай да се явиш лично, за да отговаряш за делата си.

При тази заплаха момчето надигнало свирката отново, ала преди да я надуе, тълпата се разбягала и той останал сам-самичък на пустия площад.

Дошъл петък и Съдията, строг и сърдит, седнал на съдийската скамейка високо над всички в препълнената зала. Благочестивият Отец бил обвинител, а Кралският следовател присъствал като наблюдател. Родителите на момчето и всичките им роднини също били в съдебната зала, като се чудели дали Джак, който седял на подсъдимата скамейка, ще излезе жив от тука, та един ден да разказва как е бил съден.

– Мʼлорд! – подхванал Отеца, щом публиката утихнала. – Изправих пред Вас този злосторник, който, в съюз с дявола, престъпи добрите обществени нрави и причини мъки и тревоги на всички. Макар и тъй млад, той е изпечен магьосник и притежава дяволски способности.
– Ай, ай, точно така е! – намесила се и мащехата. – Той е в съюз… в съюз… – ала не могла да продължи, защото а-ха да потрети и избухнала в такъв бурен смях, сякаш се канела да разкаже най-смешното нещо на света.
Съдията се възмутил дълбоко.
– Жено! – провикнал се той. – Сам по себе си този Съд се слави със смеха си, но от Ваша страна това поведение е абсолютно неприемливо.
– Спри! – обадил се Джак от подсъдимата скамейка.
Мащехата веднага престанала и Съдията я призовал да довърши, но тя била тъй изтощена, че вместо нея довършил изложението Отеца.

– Мʼлорд – продължил обвинителят, – ето как стоят нещата. Този хлапак има свирка и щом засвири на нея, който я чуе, ще – не ще, се разиграва. От това лудо танцуване човек може направо се погуби.
– Ах! – възкликнал Съдията – ще ми се да послушам този Танц на Смъртта. Благочестиви отче, Вие сте го чули и още сте жив. Нека момчето засвири!
После Съдията се облегнал назад, Джак измъкнал свирката и поел дълбоко дъх да засвири.
– Стоп! Стоп! – завикал като полудял Отеца.

Ала Джак не му обърнал внимание. По знак на Съдията той подхванал жизнерадостна песен и в миг всички решили, че не са в съдебна, ами в бална зала. Наредили се по двойки – дамите направили реверанс – хоп, шасé! Момчето засилило ритъма и танцът се завихрил от бързо по-бързо. Съдията скочил от скамейката си и заскачал по-високо от всички, като придържал с ръка тогата си. Ала не щеш ли, ударил си пищялите в бюрото на писаря и се развикал на момчето да престане.
– Добре, ще спра – провикнал се Джак, като спрял за миг със свирка на уста. – Ще спра, ако всички обещаят от днес нататък да се държат добре с мене.
– Струва ми се – отвърнал Съдията, – че ако си прибереш свирката, всички ще приемат едно мирно споразумение.
После отново се качил на съдийската скамейка, седнал и сложил тривърхата си шапка, за да произнесе присъдата.

В залата се възцарила тишина и се разнесъл тържествения глас на съдията:
– Присъда в полза на ответника, ведно с разноските!

Всички останали доволни, Съда се разпуснал и хората се прибрал у дома за вечеря.