1
Тук на тая трънка си оскуба
и си скъса хубавата шуба
един важен господин.
Зиме той разхожда се във мрака,
очи блещи и със зъби трака,
и тъй грозно пее и протака,
че в кошарата овцата жална,
понеже е много музикална,
люшка глава и в тъмното свита,
ушите си запушва с копита.
Щo е то?
Който знае, негов дълг
е да каже, че е…
2
Сега ще ви представя аз
един прославен водолаз.
Със яка броня на гърди
той броди в тъмните води
и срещне ли те, стой далеч –
защото носи остър меч
и като щурмовак кален
със ножици е той снабден.
Но чудно – тоя воин млад
настъпва винаги назад.
Е, тогава как
зовем ний тоя щурмовак?
– Р..
3
Тая черна самодива
денем дреме и се свива,
ала вечер тя си взема
малко огън във корема,
па подскоква над земята,
гунята си в миг отмята
и сред сънената гледка
тя лети, лети и светка.
Що е то?
Таз огнена булка
се казва с…
4
Котаран-бърборан
с дълга-дълга шия,
цял метър, кажи я.
Спи уж като пън, па изкряска: „Дрррън!“ –
ставай, тичай даже,
че бърза, защото
има да ти каже
нещо на ухото.
Що е то?
Говори все на нисък тон
и се нарича т…
5
В тъмен затвор – юнаци
със кафяви калпаци.
Тъмничаря бай Влади
един от тях извади,
па му тръкна главата
на затвора в стената
и юнака тогава
стана плам и жарава.
Що е то?
Затворът е в джоба ми скрит,
отговорът е, значи, к….
6
Хубавичко гледай ти
тоя бивол, що пъхти!
Той рогове криви няма,
не яде сено, ни слама,
а сегиз-тогиз изпива
буре течност миризлива,
но оре, та вдига пара
и по три бразди ми кара.
Що е то?
Чукнеш ли на пода с ток,
чуваш първия му слог…!
7
Знам един зелен юнак
с един-единствен крак.
Той стои си нощ и ден
там, където е роден.
Ще познайте що е то
по главата от злато –
тя е жълта и красива
и полека се извива:
заран смей се към зората бледа,
а пък вечер къмто запад гледа.
Що е то?
Този юнак е познат навред
и зовем го ние с…
8
Гиздав юнак стои пред нивята
на краченце, побито в земята.
Главата му е първом зелена,
но се счупва, та става червена,
а пък сетне оголей, па вземе,
та се стори на бъчва със семе.
Що е то?
Този млад юнак
ний зовем го м..!
9
Расъл Тодор през пости –
тънък, дълъг, без кости,
във къщи му краката,
във небето – главата;
тих ветрец ли повее,
безшумно го люлее,
огъва му снагата,
развява му косата;
луд ли вихър задуха,
оскубва му кожуха,
отвява му главата,
разкъсва му месата.
10
Вятър вее, мрежа мята,
сам рибарко на средата
точи свойте тънки щипки
за крилати дребни рибки.
11
Девойчица златопола
вода носи от три дола,
девойчица с очи вакли
брашно сбира от сто ракли,
ту излиза, ту се връща,
питки меси в тъмна къща.
Рекох питка да си сграбя,
тя ме бодна с остра сабя,
поду ми се страничката,
заболя ме главичката.
12
Роглю няма ушенца,
Роглю няма краченца,
а си ходи в полята,
а си гази в тревата.
На гърба му товарче –
вито-вито самарче,
пресрещни го, детенце,
побутни му рогченце –
ще си влезе в товарчето,
в товарчето, в самарчето.
13
Бяла, бяла лехица
с черна, черна пшеница,
жънеме я с очите,
мелиме я с главите
и с погача богата
храниме си душата.
14
В зелен палат растат сестрички,
на стол по двечки и по трички
най-първом бели като сняг,
подир зелени като злак,
накрай червени като мак.
Главите им не носят шапки,
ни дългите крачка – чорапки.
Вий живи хора не ядете,
но паднат ли ви във ръцете
от тия румени сестрички,
изяждате ги бърже всички –
че ги обичате лудешки
и ги наричате (ч… )
15
На стряха плаче
бяло юначе,
че ми го вече
слънце напече.
Ти знаеш много – кажи, кое е
това юначе, що сълзи лее?
То иде зиме тук от небето
и си отива пролет в морето.
Помисли!
16
Жълта, жълта свещица,
на зелена полица,
слънце грее – не топи я,
вятър вее – не гаси я.
Тази чудна свещичка
се запалва самичка
и угасва самичка.
17
Бели, бели главички
със зелени очички,
с тънки, тънки вратлета
и със черни крачета.
Белчо лежи в полята –
те са скрити в земята.
Щoм се Белчо подстори
да си иде в морето,
те излизат на двори
и ни радват сърцето.
Кой ги с обич не среща,
кой се тука не сеща,
че на тия момиченца
ний казваме к….!
18
Кой ли овчар докара
в тая тъмна кошара
трийсет и две овчици
с бели, бели гърбици?
Кошарата червена,
във могила вградена,
куче лае в средата,
та люлее гората.
19
Във горския шумак
е скрит един юнак.
Минават дни, минава време,
той мирно в здрачината дреме;
но нявга в миг изсвири с устни,
през клоните препусне,
прецапа над реката –
замине през полята.
Напразно ще го дириш ти:
невидим той край теб лети,
люлее, клони и треви
не се ни стига, ни лови.
20
Край горица – тъмница,
а в тъмница – девица.
Лист ли падна до нея,
тих ли ветрец повея,
девойка се събуди,
ослуша се в почуди,
подаде си главата,
подаде си краката,
понесе си тъмницата,
па отиде в горицата.
Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.
Помогнете както можете – с дарение или споделяне!
