1
Дълга Вида ръждива
на извора отива,
потапя си главата,
напълва си устата.
Дето Вида помина
по бялата рудина
нанадолу с главата,
нанагоре с краката,
черни капки остави,
черна диря направи.
Разчу се в селата,
събраха се децата:
стъпките ѝ четяха,
ум и разум бepяха.
2
Kотарана без yшенца,
без опашка, без краченца,
ни мяука, ни преде,
бели питички яде.
Ти ѝ даваш две в зори,
тя ти връща вечер – три,
Тази чудна котарана
не тършува по тавана,
а стои на масичка
и се казва к…!
3
Триста братя във едничка риза,
цяло лято никой не излиза,
раснаха ми скрити цяло лято,
станаха ми жълти като злато,
че ги грабна ламя, люта хала,
па сьблече ризата им бяла
и на буен огън ги опече –
гатанката свършва тука вече.
Кой познай, кои са тия братя –
два калпака круши ще му пратя.
4
Момче гони срамлива девойка
да ѝ вземе герданите златни,
герданите от ситни жълтици.
Не ми бяга срамлива девойка,
не ми бяга през поле широко,
пряко ниви и трева зелена,
да се скрие у светли палати,
а си бяга по вишни поляни,
пряко мъгли и синя морава
и се крие у тъмна тъмница.
Откога е светът засветувал,
все я гони момче, не я стига.
Отгатнете кое е момчето,
девойката, герданите златни,
моравата, тъмницата тъмна!
5
Имам си една тояга
с малка гага
и петле, което
е и в костите проклето.
Мирна ми е чудната тояга –
много рядко тя на бой посяга.
Ала щом петленцето гърба ѝ клъвне,
тя веднага дим и огън блъвне –
и затуй пред моята тояга
всичко живо в ужас бяга.
6
Черна, черна самовила
със сукманче като вила,
без да трака, без да чука,
дом си прави под капчука,
па подгонва мушиците,
па почива на жиците.
Лани сбра си тя дружина
и замина за чужбина.
Но стопи се лед и сняг,
ето ти я нея пак –
иде, вика с ветровете:
„Мартениците хвърлете!“
Коя ли е тази черна самовила,
дето си е сама сукманчето шила
и го е скроила също като вила?
7
Два извора чудни зная
на едно поле накрая –
два извора обистрени
под два слога разлистени.
Никой от тях вода не гребе –
денем те оглеждат божето небе,
а пък нощем се покриват в мрака
с два похлупака.
Чудни извори са те –
имаш ги и ти, дете,
помисли си, па речи,
че се казват те о..!
8
През всички дни в годината
стои на крак в градината
една майка рошава
и ужасно лошава.
Тя се кити със була зелени,
щерките ѝ – с червени премени.
Посегнете вий към дъщерите,
за да вдъхнете дъха им сладък,
и тогава ще се уверите
как тя драще, гневна до припадък.
9
Сива, дива самодива
покрай плета се прикрива,
там се ражда във зелена риза
и цял живот нийде не излиза.
Пазете си краката, другари,
че тя ще ви близне и опари!
Как се казва тая самодива?
К…!?
10
Тънка, дълга дългуша
няма корем, ни гуша,
няма ръце, ни крака,
а се влачи ей така!
Погнеш ли я с тояга,
из тревата тя бяга
и сърдито съска,
също като гъска!
11
Намери момченце
зелено гърненце,
под син връшник опечено,
за трапеза наречено.
В гърненцето червена чорбица,
която се не яде с лъжица,
а във нея – бобчета,
черни като копчета.
Туй гърненце е голямо
колкото глава,
помислете малко само –
12
Вакла мечка мечкорана
лете спи като заклана,
есен, паднат ли листата,
тя напълва си устата
не с месо и не с трева,
а със камък и дърва.
Уж е мечка мечкорана,
дето близне – става рана,
а децата я обичат
и при нея често тичат.
13
Завивам с черга бяла
земята погрозняла.
Сковавам аз реките
и помрачавам дните.
Но пак съм ви любима.
Наричате ме?
– З…!
14
От мойте бодри стъпки
се пукат всички пъпки.
Затоплям аз земята.
Поливам ви житата.
Игрив е моят полет.
Наричате ме?
– П….!
15
Аз водя дните жарки,
довеждам ви жетварки.
И стоплям ви водите,
та в тях да се топите.
Добре съм ви познато.
Наричате ме?
– Л… !
16
Пък аз ора полята.
Зова на труд децата.
Обирам плодовете.
Събличам лесовете.
Не чувам птича песен.
Наричате ме?
-Е…!
17
Насред синьо стръмнище
свети ясно огнище,
свети то и бавно ходи,
топли всичките народи,
ала за беда голяма
в най-лютия студ го няма.
Що е то?
Сгрява всяко зрънце
и се казва С….!
18
Търкуланчо от Раздолци
на гръб носи триста колци,
остави го във горица –
дебне като стар пъдарин,
задумкай му ръченица –
скача като млад сватбарин.
19
Пет братлета
без нослета
дружно работят и спят,
на едничък стол седят.
Почнат трите да пишат,
двете други не дишат,
само гледат смирени –
че те не са учени.
Ти си силен и голям,
знаеш вече всичко сам,
но без тая дружина
трудно можеш помина.
20
Припадне ли нощта тъмносиня,
мен ми служи шетърна слугиня.
Нейният живот е така нареден,
че тя спи си кротко през целия ден,
но вечер ме вярно чака
и разпръсква мрака,
за да мога да чета и да се движа
из нашата хижа.
21
С много чудесии
пълен е света –
ето, две фунии
на една греда.
Гредата е, драги деца, жива,
а с фуниите се течност не налива,
че през гърлата им, криви та и тесни,
преминават само звуци, думи, песни.
Гатанката, вярвам, вече ще решите –
кой от вас не знае, че туй са ….
22
Трепчо нанка
на сянка,
като пиле на гранка.
Къде му са крилцата?
– Те му красят главата.
А какъв му е малък опашът –
и мухи се от него не плашат!
Не е Трепчо пиленце пернато,
а юначе дългомустакато,
викнеш ли му ти от слога „Уууш!“,
то побегне, па направи слуш,
па удари пак с ботуш
и се спусне през глава
из високата трева.
23
Живей си майка му с цветята
в градините и по нивята,
а той с иконите е в дружба
и пръв е там при всяка служба.
Със него гоним тъмнината,
той сух остава във водата,
но в огън влезе ли – тогава
веднага мокър става.
24
На планина се вдигна един
чудноват комин:
той не гледа към свода син,
а си стои през целия ден
надолу закривен.
А пък нощем тоя комин славен
лежи водоравен.
Из двете му дяволски гърла
не излиза само пушек и мъгла,
ами често, за беда,
тече и вода.
Нима има тука някой толкоз бос,
който да не знае,
че това е …!
