Топъл ветрец повея,
дребен дъждец разсея,
грейна слънце в небето,
пръпна гъска в полето –
гъска бяла белуша,
с тъмно шалче под гуша,
със краченце немито,
във земята побито.
Кротко седи на земята
една булка мустаката,
па си преде, па шумурка
без къделя и без хурка,
затуй ходи тя, горкана,
във непредена премяна.
Тая булка кротка
се нарича
Цял живот се скитам и мотая
в тая синя и безкрайна стая.
Понякога ей тъй от омраза
съм се мъчил навън да изляза,
но където да се запилея,
все оставам точно насред нея .
Там някой шушне, ето
че туй ще е
Търкул, търкул, Белушко,
какво носиш бе, душко?
– Нося яка премяна,
от бял мрамор изляна,
нося в сърце от злато
будилниче крилато.
По златното му сърце
ти позна, че е
Без мене не могат цветята,
без мене не могат нивята,
без мене не може гората;
не ги ли споходя навреме,
там всичко започва да дреме
и грижа наляга селяка –
той мисли за мен и ме чака,
а дойда ли, вижте го вие:
той бяга от мен и се крие.
кой съм аз?
Пристигна ни златен гост,
па направи дивен мост.
Прехвърли го над селата,
от край до край на земята,
нашари го с чудна четка –
да пъстрее и да светка.
Кажете ми сега
не е ли туй
Дълъг, дълъг Тодоран,
неумит и неопран,
в къщи той се не побира,
през тавана се провира,
па главата си корава
хе над покрива подава
и загледан в небесата,
кротко пуши си лулата.
Ето,
пуши си под свода син
и нарича се
Във годината веднъж
иде тука ясен мъж.
Откъм изток той пристига
в лека огнена талига,
преминава по земята
с ясно знаме във ръката,
пълни с бодър зов простора
и отрудените хора
в улиците той повежда
и съгрява ги с надежда.
Кой от вас, деца, не знай,
че това е
Всеки от нас има две верни слугини,
без които сам той нито лев не чини.
Вий мислите вече, че туй са очите,
ала ще сгрешите –
слугините, за които се въпрос повдига,
имат по пет дечурлига.
Не бързайте, и туй не стига!
Децата са, значи, десет, но от всички
грамотни са само трички!
Сега вече кажете,
че това са
В тъмен дол се излежава
една чудна крава,
що си няма ни рога,
ни опашка, ни крака
и си дреме излегната,
със пояси пристегната.
Ала тая наша крава
чудно мляко дава
тъмно, тъмно, па червено
и със нещо подлютено,
та от него който пие,
скача, пее и се бие.
Ето Пепо ти поръчва
да ми кажеш, че е
По двора се разхожда един
млад господин,
екстра галантон,
с черни гащи и пъстър балтон.
Свирнеш ли му с уста,
той тогава тъй се спрепва и се оскърбява,
че надува своя балтон като балон,
става от гняв червен като божур
и ти крясва:
„О, какъв си щур-щур- щур!“
И децата от село Волуяк
ще се сетят, че това е
Аз го гъделичкам по корема,
то шегата за обида взема,
жално-милно плаче, стене вика
със четири тънички езика,
а хората това само чакат –
наловят се, па тропат и клякат.
То разтропва и баба Никулка
и се зове с името
къща със комини
тича през полета сини,
разорава им недрата
и потъва до средата,
и пъхти, и се завтиря,
а пък не оставя диря.
Къщата от тоя род
се нарича
Ти си вакло момче,
то е бяло жребче,
ти го държиш през кръста
със два или с три пръста
и то тича, опаш вири
и оставя бели дири
по черна поляна,
от дърво скована.
Как се казва, момченце,
това бяло жребченце?
Сети ли се най-подир,
че това е
3авивам с черга бяла
земята погрозняла.
Сковавам аз реките
и помрачавам дните.
Но пак съм ви любима,
Наричате ме?
От мойте бодри стъпки
се пукат всички пъпки.
Затоплям аз земята.
Поливам ви житата.
Игрив е моят полет.
Наричате ме?
Аз водя дните жарки,
довеждам ви жетварки.
И стоплям ви водите,
та в тях да се топите.
Добре съм ви познато.
Наричате ме?
Пък аз ора полята.
Зова на труд децата.
Обирам плодовете.
Събличам лесовете.
Не чувам птича песен.
Наричате ме?
Трудно можем на света прекара,
ако не е таз кърмачка стара.
Зиме бяла, пролет пременена
във премяна нова и зелена,
лете тя е златна, та жълтава,
а пък есен просто черна става.
Ала ще ви кажа без измама
тя е мъртва и така голяма,
че се не събира даже в двора,
та лежи простряна подпростора.
Досеща се даже и детето,
че това, дечица, е
И през благо, и през пости
нам ни идват много гости –
ту засмени юначини
със наметки ясносини,
ту сърдитковци плачливи
със кожуси черносиви.
Идат те един след друг
и се не заварват тук.
С грижи ни един дарява,
друг пък носи ни забава,
вижте пълната им листа –
май са повече от триста!
Сетихте се, вярвам, вече всите,
че това деца, са
Днес, неделя вечер, си замина
една майка със четирма сина
и със три
дъщери.
Синовете и щерките двете
са ударни всички във ръцете.
А третата щерка
е голяма перка –
дай ѝ да се пери и да митка
в нови дрехи и със пъстра китка.
Тая челяд, що тръгна в тъмата,
ще се върне утре със зората.
Сещат се и дечицата,
че това е
