Вълшебни приказки

Дъщерята на благородницата и синът на въглищарката

Препоръчва се за възраст над 5 год.
5мин
чете се за

В една далечна страна, не помня коя, тече голяма пълноводна река, до която се издига замък насред чудно хубава градина. В замъка живеела високопоставена дама на име Мария, която скоро очаквала да роди. Това дете, мислела си тя, ще бъде най-голямото ѝ щастие и му предричала голямо бъдеще.

Един следобед, докато бъдещата майка се разхождала в градината, покрай нея минала жена, която носела въглища за замъка. Тя също очаквала дете. Щом видяла знатната господарка, тя се спряла и казала:
– Сеньора, няма ли да е чудесно ако родите дъщеря, аз син и един ден те да се оженят.
Надменната господарка не казала нищо и обърнала гръб на бедната жена, но тези думи не могла да забрави.

Минали няколко дена и благородната Мария наистина родила дъщеря. Тогава извикала един доверен слуга и поръчала:
– Незабавно иди при въглищарката. Ако е родила дъщеря, я остави на мира. Но ако има син, трябва да убиеш детето. За доказателство искам да ми донесеш малкия му пръст и езика.

Слугата открил колибата на въглищарката. Там видял най-красивото румено момченце на земята, със сини очи – същински ангел. В миг клетата майка разбрала защо е пристигнал слугата. Бранела детенцето си с всички сили, но мъжът го изтръгнал грубо от ръцете и избягал.

Верният слуга вдигнал ножа да убие детето, но в миг го завладял ужасен срам и спрял. Той знаел, че господарката му ще го погуби, ако не се подчини и отрязал малкото пръстче на момченцето. После убил едно кученце и взел езика му. Нежно положил детето в кошница, застлана със слама, и я пуснал по течението на реката. Когато се прибрал, господарката попитала:
– Изпълни ли заповедта ми?
– Да сеньора, ето доказателствата.
Знатната жена останала доволна и поръчала да се сложи надпис над входа на замъка:

„Бог каквото стори, аз го промених.“

В тази страна управлявал честен и мъдър владетел. Ала щастието на краля и кралицата не било пълно, защото не можели да имат деца. Веднъж кралят излязъл на разходка край реката и намерил кошницата с момченцето на въглищарката. Отишъл с детето при кралицата и рекъл:
– Виж кого намерих в реката. Ето го нашият син.
Кралицата безмерно се зарадвала и поръчала да се направи малко пръстче от злато за детето.

Минало време, момчето израсло и станало мъжествен млад принц. Когато навършил двадесет години, кралят и кралицата го извели на разходка и му разказали как бил намерен в реката, колко силно го обичат, все едно е тяхна родна кръв, и че го избират за свой пълновластен наследник.

Принцът обожавал своите осиновители. Но искал да открие и истинските си родители. Искал да им помогне и мисълта, че може би са бедни и страдат, ужасно го измъчвала.
– Какво те тревожи? – попитал веднъж кралят.
– Ваше Величество, аз много ви обичам. Но трябва да открия моите родители. Сигурен съм, че ще успея. Когато ги намеря, ще ги доведа тук и всички ще сме щастливи.

Кралят обсъдил това желание с кралицата. Те позволили на принца да започне издирването и го изпратили със свита от двайсет рицари и двайсет придворни.

Навсякъде посрещали принца с отворени обятия и въпреки това го измъчвала дълбока тъга, защото никъде не успял да намери своите родители. Накрая пристигнал в града, където живеела благородната Мария. Първото, което забелязал бил надписът над входа на замъка: „Бог каквото стори, аз го промених.“ В странноприемницата разпитал какво означава това, но никой не могъл да му каже.

Същия ден, докато стоял на прозореца и се взирал в надписа, на един от балконите на замъка излязла чудно хубава млада жена. Принцът се смаял.
– Коя е тя? – попитал той.
– Дъщерята на господарката – му отвърнали.

Сърцето му радостно подскочило. Нейно благородие била изпратила покана за вечеря и желаела да му поднесе своите почитания. Без съмнение щели да му представят и дъщерята.

Настанал уречения час и когато дъщерята видяла принца, се влюбила в него, точно както и той в нея, защото както вече казах, той бил много красив и мъжествен.

По природа принцът бил непринуден и добър. Отнасял се добре не само с господарите, но и със слугите. Заговорил се със стария прислужник, който тъкмо подготвял лодка за плаването му, и случайно попитал:
– Кажи ми, какво означава надписа над входа на замъка?
Слугата бил забелязал златният пръст на принца и знаел, че разговаря със сина на въглищарката.
– Ще Ви разкажа, Ваше Височество, ако обещаете да не казвате на никого.
След разказа, двамата се уговорили да се срещнат на другия ден.
– Чакай ме в края на гората – поръчал принца, – а после ще ме заведеш до колибата на въглищарката. Но не трябва да споменаваш за това ни дума, чу ли ме?
– Чух – отвърнал стария слуга.

На сутринта въглищарката видяла двама непознати мъже да приближават, излязла навън и разтревожено попитала:
– Какво искате?
– Госпожо, помните ли малкия син, който Ви беше отнет след раждането? Аз съм този син.
Клетата жена загубила дар слово и се хвърлила да прегръща принца.
– Не трябва да казвате за това на никого. Изчакайте тук моя пратеник.

Принцът се върнал в замъка и помолил знатната дама да му даде ръката на дъщеря си. Тя се съгласила веднага . Това била нейната най-съкровена мечта – красивата ѝ дъщеря да се ожени за кралския наследник и да стане принцеса.

В деня на сватбата пристигнала тайнствена особа, цялата забулена. Когато церемонията приключила, принцът казал:
– Мадам, свалете воала.
И ето, пред тях се изправила въглищарката, лице в лице с тъщата на сина си.
– Ето го – рекла въглищарката – синът, който изтръгнахте от ръцете ми. Бог го спаси от смъртта.

Щом нейно благородие разбрала истината, в сърцето ѝ избухнал такъв неистов гняв, че се строполила мъртва на земята. В началото принцесата се натъжила ужасно, защото все пак това била майка ѝ. Но подсушила сълзите си и от този ден нататък всички заживели честито – принцът, принцесата, кралят, кралицата и ъглищарката.

ПРЕВОД: Лорета Петкова, – ©prikazki.eu 2022;

prikazki.eu