Благословената девойка

Имало някога един богат човек с три дъщери. По традиция в страната, където живеело семейството, щом в нечия къща има момиче за женене, над пътната врата се окачвала златна топка като знак за младите ергени.

Когато най-голямата дъщеря поискала да се омъжи, според обичая бащата закачил златна топка над пътната врата. Много ергени минали, но никой не потропал на вратата, защото си казвали:
– Не, не. Това семейство е твърде богато. Явно не търсят такъв като мен.

Веднъж един принц минал оттам и щом видял златната топка, влязъл в дома и помолил бащата да се ожени за дъщеря му. Девойката останала очарована от него, всичко било уредено и двамата се венчали.

Минало известно време и бащата закачил нова златна топка, защото дошло време да се намери съпруг за средната дъщеря. Минал край вратата друг принц, видял топката и взел момичето за жена.

Третата дъщеря видяла как сестрите ѝ се оженили за принцове и също пожелала да се задоми, но бащата рекъл, че няма достатъчно пари за трета златна топка. Въпреки това момичето не се отказало и го помолило да поръча топка от сребро. Бащата я послушал.

Минал един принц край тяхната врата, но щом видял, че топката е от сребро, си казал:
– О, не, не. Този дом е твърде беден. Ясно е, че тази девойка не е подходяща за мен.
След него минал друг млад мъж и когато видял топката, си рекъл:
– Това момиче е точно за мен – влязъл в дома, поискал ръката на момичето и двамата се оженили.
След сватбата младоженците заминали надалеч, където щели да живеят. Когато сестрите разбрали за кого се е омъжила сестра им, не останали доволни и обявили, че вече нямат нищо общо с нея.

Изминала една година и най-малката сестра родила момиченце. Раждането било трудно и изпратили бащата да донесе лекарства за родилката. Точно тогава край дома им минали няколко феи, потропали на вратата и помолили да отпочинат вътре. Жената отвърнала, че няма никакви сили да ги посрещне както подобава, защото е много болна, но въпреки това те настояли. Нямало как – младата майка ги поканила вътре.

Феите поблагодарили за любезността и добротата на домакинята. На тръгване доближили детето, първата фея замахнала със своята вълшебна пръчица и рекла:
– Благославям те да станеш най-красива на света.
После втората фея казала:
– Благославям те да бъдеш най-богата на света.
Накрая дошъл ред на третата фея:
– Благославям те с вълшебството, когато говориш да падат от устата ти рози.
После феите замахнали с вълшебните си пръчици и всичко в стаята станало богато и разкошно, къщата се превърнала в прекрасен палат и тогава феите си тръгнали.

Когато двете сестри научили колко е забогатяла тяхната бедна сестра, се помирили с нея и отново се сприятелили. Благословеното момиченце от ден на ден растяло все по-хубаво и по-хубаво.

Наблизо живеел млад принц, който бил сгоден за дъщерята на една от двете сестри. Но щом видял благословената девойка, тъй много я харесал, че спрял да обръща внимание на годеницата си. Тя започнала силно да го ревнува, но се преструвала, че не се интересува.

Веднъж принцът тежко се разболял и лекарите му предписали да пътува, за да се излекува. Благословената девойка се качила на една висока кула, за да го изпрати и да го вижда колкото може по-дълго. През това време сгодената ѝ братовчедка се промъкнала зад нея и със заострена пръчка избола очите на хубавицата. После избягала.

Клетата девойка страдала ужасно – вече не виждала нищо и безутешно заплакала. Видял я един добър човек, съжалил я и приютил в дома си.

Минало време и принцът се върнал от пътешествие. Благословената девойка научила това, но понеже била сляпа, не посмяла да иде при него. Ала предишната му годеница се върнала при него и не след дълго той се съгласил да се оженят. Когато хубавицата научила, че принцът ще се жени, изпратила писмо на годеницата, в което питала дали иска булчински букет, с който да се ожени за принца. Тя се съгласила, но сляпото момиче пожелало в замяна да получи първо очите си. Така и станало. А после?

На следващия ден благословената девойка се облякла в черни дрехи, спуснала черен воал пред лицето си и отишла в палата. Потропала на портата и след многобройни молби, пазачите ѝ позволили да влезе. Тя отишла право при принца и настойчиво го замолила да не се жени. Той отговорил, че не може да спре сватбата, защото всички гости са пристигнали. Момичето не спирало да се моли и протегнало отчаяно напред ръка. Тогава принцът видял пръстена, който ѝ бил дал в знак на вечна любов, вдигнал черния воал и я познал. Благословената девойка носела със себе си вълшебна пръчица, която някога феите ѝ оставили, докоснала с нея черната си премяна, която в миг се преобразила в разкошна рокля, достойна за принцеса.

Принцът отишъл да посрещне гостите и ги попитал:
– Аз загубих нещо много ценно и вместо него купих друго. Сега намерих изгубеното. Кое да използвам – онова което изгубих, или купеното?
Всички възкликнали в хор:
– Разбира се, че онова, което е било загубено.
Тогава принцът се върнал в стаята, довел благословената девойка, а тя разказала пред всички какво се било случило. И принцът се оженил за нея.