Рихард Вилхелм

1873 – 1930
Германия

Рихард Вилхелм е немски китаист (учен, изучаващ културата на Китай), теолог и мисионер. Запленен от Китай, той прекарва 25 години от живота си там и овладява до съвършенство говоримо и писмено китайски език.

Превежда множество класически текстове и получава световно признание, защото е един от пионерите, въвели Западния свят в духовността на Азия и класическата китайска литература.

Рихард Вилхелм е роден в Германия през 1873. Като студент той развива културни интереси и силна страст към творбите на великия немски поет Гьоте. По природа е личност с дълбока духовност и това го насочва към изучаване на теология. На 22 годишна възраст е ръкоположен за протестантски проповедник, но младият Рихард е идеалист по душа и жадува за по-широки хоризонти и приключения. На 26 годишна възраст се присъединява към Немската Протестантска Мисия и приема службата на мисионер в немския колониален град Циндао в далечен Китай.

Скоро след пристигането му в Китай, през 1899 избухва въстание. Голяма фракция радикално настроени китайци вдигат бунт срещу европейските колонизатори. Атаките са към всички пришълци от Запада и особено силни към мисионерите. Въпреки заварените настроения, Рихард Вилхелм започва да изучава китайски език и скоро открива, че притежава природен дар за езика. Малцината, които по онова време умеят да превеждат са високо платени и ценени специалисти. Осъзнавайки изключителната полза от новите умения на Рихард Вилхелм, мисионерската група му позволява да прекарва голяма част от времето си в изучаване на езика. През 1905 той започва работа по превода на първата си китайска книга на немски език.

С навлизането в дълбините и овладяването на езика, той става все по-запленен от китайски религиозни текстове, а скоро го завладява и страст към китайската култура. Учи в университета в Пекин и там се запознава лично с културния елит на тогавашен Китай. Години по-късно Вилхелм ще сподели с приятеля си Карл Юнг, че през целия си престой не е покръстил дори един китаец. Вместо това открива, че отредената му мисия е да изгради мост, който свързва духовността на Изтока и Запада.

През 1911 Вилхелм се среща с Лао Най-Хсуан, класически китайски учен и мъдрец. Вилхелм го описва като учен от старата школа и го приема като свой най-уважаван учител. Лао е един от малцината китайски учени, отворени към промените, който осъзнава, че изолацията на Китай трябва да бъде прекратена. Лао е посветен в конфуцианството и даоистката традиция и е също експерт и страстен почитател на древната книга „И Дзинг“. Тази любов скоро предава на Рихард Вилхелм. Лао го приема за свой ученик. За пръв път духовните традиции и проникновения на Китай се споделят в пълната им дълбочина с европеец.

През април 1913 Рихард Вилхелм публикува на немски език сборника „Китайски вълшебни приказки“, в който включва от детски приказки и басни до митове за богове, легенди и кратки истории. Сам авторът коментира неясната граница между жанровете на творбите:

В Китай вълшебното се възприема като част от ежедневния живот и трудно може да се изтегли ясна граница между различните видове произведения.

Рихард Вилхелм търси и предпочита устната традиция на разказа, дори когато съществуват литературни версии на избраните творби, с цел да запази и предаде автентичния дух на приказката.

През същата 1913 Лао и Вилхелм започват съвместна работа по монументалната задача да преведат „И Дзинг“ от китайски на немски език. Работата отнема десет години. Докато Вилхелм превежда книгата на немски, Лао подготвя ново издание на китайски под заглавието „Книга на промените“. Самият учител Лао асистира Вилхелм при тълкуването и разбирането на всички аспекти на текста.

През 1921 Лао напуска този свят. Вилхелм продължава редакциите, добавя свои коментари и две години по-късно книгата за пръв път е представена на немски език. През следващата година Вилхелм е принуден да се завърне в Германия, където заема поста професор по китаистика в университета във Франкфурт. През 1925 основава „Китайски Институт“ и работи като негов директор до края на дните си.

От 1924 до своята смърт през 1930 се отдава главно на преподавателска дейност. Опитва се да привлече интерес към богатата култура и духовност на Китай, но първоначалната реакция на публиката е остра и враждебна. Европа по онова време е националистична и шовинистична – академичната общност не му се доверява заради богословското му образование, а религиозната общност – заради дълбоката му отдаденост към китайската духовност. В този период на живота си среща и става близък приятел с Карл Юнг, който му помага за издаването на двете най-важни книги, венеца на неговото творчество – преводите на „И Дзин: Книга на промените“, 1923 и „Тайната на Златното Цвете“, 1923 (бълг. ез. изд. Lege Arti, 2013). До ден днешен тези преводи се считат за най-добрите и от немски се разпространяват на всички други популярни езици, включително английски. Двете книги са съпроводени с въведение от Карл Юнг, който пише:

„Рихард Вилхелм е много повече от просто лингвист и учен. Той е духовен пътешественик, проникнал до самите дълбини на китайската духовност. Осъзнава огромната културна и духовна разлика между Изтока и Запада през времето, когато европейските колонизатори нямат дори елементарна представа и уважение към постиженията и значимостта на китайската култура. Китайците на свой ред възприемат европейците като варвари и не допускат новодошлите чужденци до своите духовни традиции. Рихард Вилхелм е един от първите, които осъзнават ценността на китайския мироглед и прекарва мост, който свързва огромната празнина между двете култури и успява да преведе китайските идеи до европейския гещалт.“

За работата на Рихард Вилхелм китайският философ Карсун Чанг казва:

Ако Вилхелм беше китаец, името му щеше да бъде включено в Храма на Конфуций,

и посмъртно му присъжда титлата „гражданин на света за своето време“ според древния китайски обичай да се отдаде чест на починал, с изключителен принос за културата на човечеството.

prikazki.eu