Имало едно време две звезди – синове на Златния Цар на Небесата. Единият се казвал Чен, а другият Шен. Веднъж братята люто се скарали и Чен скочил да се бие с Шен. Оттогава двете звезди дали клетва никога да не се погледнат един друг в очите.
И така Чен се появява вечер, а Шен на сутринта, но никога преди Чен да е изчезнал от небосвода.
Затова хората казват, че когато двама братя не живеят в мир, един с друг са „като Чен и Шен“.
БЕЛЕЖКА: Приказката е разказана според старата китайска традиция. Чен и Шен или както българският народ ги нарича Зорница и Вечерница са всъщност едно и също небесно тяло – планетата Венера, която се вижда на небето на свечеряване и зазоряване.
Древните китайци, гърци и римляни вярвали, че това са две отделни звезди и създали красиви легенди за тях. Доста по-късно елините научили от вавилонците, че това е едно и също небесно тяло. По тяхно подобие посветили „звездата бродница“ на богинята на любовта – Иштар, т.е. гръцката Афродита или римската Венера. Съвременната наука запазила римското име на планетата.
Въпреки че хората знаели, че небесното тяло е едно, в гръцката митология се запазила и версията за двете звезди братя – боговете Хесперус (този, който води вечерта или по нашему Вечерница) и Еосфорус (или Фосфорус), – „Този, който води Зората“. Древните римляни заели историите и превели името на Луцифер, а българите пък Зорница.
КРЕДИТ: Превод от английски език © prikazki.eu 2019 – из The Chinese Fairy Book, ed. by Dr. R. Wilhelm; Корица: Актьори, Katsukawa Shunko, 1775 – 1780, експонат в Rijks Museum
