Митове & Легенди

Как спрели сватбите на Речния Бог

Препоръчва се за възраст над 5 год.
3мин
чете се за

Във времената на Седемте Империи живеел мъж на име Си-Мен Бау, който бил губернатор на Жълтата Река. В тази провинция Речният Бог бил на голяма почит. Тамошните жреци и магьосници казвали:

Всяка година Речният Бог търси невеста от народа. Ако не бъде избрана, ще ни накаже с ветрове и дъждове, които ще унищожат реколтата и ще наводнят земята!

Когато заможно момиче станело на години за женене, жреците обявявали, че тя е избраната. За да защитят детето си, родителите давали огромен подкуп, та да се огледат другаде. Тогава жреците им заповядвали да споделят разходите по откупуването на някоя бедняшка девойка, която да хвърлят в реката. Подкупът и остатъкът от парите алчните жреци задържали за себе си. Ако обаче някой не платял, взимали дъщеря му за невеста на Речния бог и хората били принудени да приемат сватбените дарове, които жреците им донасяли. Всички хора в околността страдали от този обичай.

Когато Си-Мен заел длъжността си, чул за този обичай. Той поканил жреците да дойдат при него и им казал:
– Погрижете се да бъда уведомен, когато наближи денят за сватбата на Речния бог, защото и аз самият искам да му поднеса своите почитания! Това ще ми достави удоволствие, а в замяна той ще благослови народа ни.

След тези думи съдията ги освободил да се разотиват. Впечатлени, жреците не спирали да хвалят неговото благочестие.

И така, когато дошъл денят, те го уведомили. Си-Мен облякъл церемониалната си дреха, влязъл в своята носилка и се отправил към празничната процесия на реката. Всички старейшини, жреците и вещиците вече били там. Жреците качили речната невеста в една носилка, богато окичена със сватбените украшения. Тимпани, барабанчета и песни радостно звучали. Вече се приготвяли да пуснат носилката по течението и тъкмо казвали на родителите да се сбогуват с детето си. Но Си-Мен заповядал да почакат и им казал:
– Няма за какво толкова да бързаме! Аз лично ще съм част от свитата на булката и затова всичко трябва да стане по реда си. Първо някой трябва да иде до Речния бог и да му каже лично да се появи и да посрещне булката.
При тези думи съдията посочил една от вещиците и казал:
– Ти иди! – тя взела да се мотае, но той заповядал на слугите да я хванат и те я хвърлили в средата на реката. След това минал около един час.

– Изглежда тази жена не си разбира от работата, – рекъл Си-Мен. – Досега отдавна трябваше да се е върнала! – и при тези думи той обърнал очи към един от жреците и продължил:
– Ти иди и свърши работата както трябва! – при тези думи жрецът пребледнял от страх, но Си-Мен заповядал на слугите да го хванат и те го хвърлили в реката. И пак почакали около половин час.

Тогава Си-Мен се престорил на раздразнен.
– Тези двамата нищо не разбират от работата си, – казал той, – и напразно карат невестата да чака! – При тези думи пак обърнал очи към жреците и им казал:
– Трябва да идете да свършите работата! – Но жреците се хвърлили в прахта пред краката му и започнали да просят милост. И всички други вещици коленичили в редица и замолили за милост. И още там дали обет никога повече да не търсят невеста за Речния Бог.

Тогава Си-Мен вдигнал ръка, изпратил момичето обратно в дома ѝ и жестокият обичай бил прекратен завинаги.

БЕЛЕЖКА: Си-Мен е историческа личност, живял през V век пр.н.е.

КРЕДИТ: Превод от английски език © prikazki.eu 2019 – из The Chinese Fairy Book, ed. by Dr. R. Wilhelm; Корица: Три чайки, от Ohara Koson 1900 – 1936 – експонат в Rijks Museum

prikazki.eu