Битови приказки

Коравосърдечния съпруг

Препоръчва се за възраст над 5 год.
15мин
чете се за

В стари времена Хангдоу бил столица на южен Китай и затова там се събирал огромен брой просяци. Те имали обичай да си избират старейшина или както го наричали цар на просяците. Избраният официално надзиравал просията в града. Трябвало да следи просяците да не тормозят жителите на града и получавал десятък от печалбата им заради всичко, което правел за тях. Негово задължение били техните сватби и погребения, а ако валял дъжд или сняг се грижел всеки от неговите хора да има какво да яде. А просяците му се подчинявали за всичко.

Случило се така, че царят на просяците в Хангдоу по това време се казвал Джин. В семейството му тази длъжност се предавала по наследство от баща на син вече няколко поколения. Лептата, която събирали от просяците успешно била влагана в разни сделки и лека-полека семейството станало заможно и накрая можело да се нарече даже богато.

Когато станал на петдесет години,царят на просяците загубил жена си. Останало му едно единствено дете – момиче, което се казвало „Малка Златна Дъщеря“. Тя имала лице с рядка хубост и била перлата на любовта му. От ранно детство била потопена в лоното на книгите, цитирала и пишела поеми и есета. Бродирала, танцувала и пеела прекрасно и можела омайно да свири на флейта и на цитра. От всичко на света най-много баща ѝ искал да я омъжи за учен мъж. Но тъй като бил цар на просяците, видните семейства го избягвали, а с тези които седели по-ниско той не искал да си има работа. И станало така, че Малка Златна Дъщеря навършила осемнадесет години без да е сгодена.

По същото време в Хангдоу, близо до Моста на Мира, живеел учен на име Мозу. Той бил на двадесет години и всички го обичали и уважавали заради неговия талант и красота. Родителите му отдавна били покойници, а той бил толкова беден, че едвам бил жив. Къщата и земите му отдавна били продадени или заложени. Живеел в един изоставен храм и често му се случвало вечер да си ляга без залък да е сложил в устата си.

Един съсед се съжалил над него и веднъж му казал:
– Царят на просяците има дете на име Малка Златна Дъщеря, с красота, която думи не могат да опишат. Той е богат и има пари, но няма син, който да го наследи. Ако решиш да се задомиш в неговото семейство, цялото му богатство един божи ден ще стане твое. Не е ли по-добре така, отколкото да умираш от глад като беден учен?

По това време Мозу бил изпаднал в крайна нужда. Затова останал много доволен от предложението и веднага помолил съседа си да му стане сват и да уговори сватбата.

Човекът отишъл при стария цар на просяците и му казал каква е работата, а царят на просяците разказал на Малка Златна Дъщеря за предложението. Тъй като Мозу бил образован и талантлив момък от добро семейство, и нямал нищо против да се сроди с тях и двамата били доволни от този шанс. Затова се съгласили и младите се оженили.

И така, Мозу станал част от семейството на царя на просяците. Студентът бил щастлив от красотата на жена си, радвал се, че има предостатъчно храна и прекрасни дрехи. Бил благодарен на съдбата си и мислел, че го бил споходил повече късмет отколкото някога е заслужавал. Живеел с жена си в мир и любов.

Царят на просяците и дъщеря му, на които долният произход бил трън в очите, окуражавали Мозу да учи прилежно и усърдно. Надявали се, че един ден сам ще си спечели име и славата му ще издигне и тяхното семейство. Купували му най-ценни книги и винаги му давали достатъчно пари, за да може да се движи из аристократичните среди свободно. Платили също таксите за всички изпити. Знанията на студента нараствали от ден на ден и славата му се разнесла из района. Той взимал изпитите си един след друг тъй бързо, че на двадесет и три години го назначили за мандарина на провинция Ву Ве. Мозу се върнал от аудиенцията с императора, пременен в церемониална роба и възседнал дорест кон.

Момъкът бил родом от Хангдоу и скоро целият град разбрал за големия успех. От радост хората се наредили от двете страни на улицата чак до къщата на тъста му да го посрещнат и поздравят. Стари и млади, жени и деца се били насъбрали, когато от тълпата един безделник се провикнал със силен глас:
– Зетят на просешкия цар е станал мандарин!

Като чул това Мозу почервенял от срам. Занемял и покрусен се затворил сам в своята стая. А сърцето на просешкия цар било така пълно с радост, че не обърнал внимание на болезнената подигравка. Подготвил голямо угощение и поканил всички съседи и добри приятели. Но повечето били просяци и бедни хора, а той настоял Мозу да седне на масата с тях. С мъка Мозу напуснал своята стая, но щом видял гостите около масата – мръсни и парцаливи като стадо изгладнели дяволи се оттеглил с презрение. Малка Златна Дъщеря разбрала какво става и опитала сто и един начина да разсее съпруга си, но не успяла.

Няколко дни по-късно Мозу с жена си и слугите поели на път към район, където бил назначен. Най-лесно от Ханчоу до Ву Ве се стигало по вода. Затова те наели кораб и се понесли по реката Яндзъ-Кианг. Към края на първия ден те стигнали до един град и там пуснали котва. Нощта била ясна и лунните лъчи блестели във водата. Мозу седнал на носа на кораба да се наслади на нощта. Изведнъж се сетил за просешкия цар. Вярно, че жена му била много мъдра и добра, но ако съдбата речела да ги благослови с деца, тези деца завинаги щели да са роднини на просяци и нямало как да се предотврати позорът. И лека-полека, докато мислел за това в главата му се родил план. Повикал Малка Златна Дъщеря от каютата при себе си да се порадват на луната и тя с радост застанало до него. Слугите, слугините и всичките моряци отдавна спели. Той се огледал на всички страни, но нямало кой да го види. Малка Златна Дъщеря стояла на носа, когато внезапно една ръка я блъснала и водата я погълнала. Тогава Мозу се престорил на уплашен и се развикал:
– Жена ми се подхлъзна и падна във водата!
Слугите чули виковете му, спуснали се да помагат и искали да скочат във водата да я вадят.
Но Мозу им казал:
– Течението вече я отнесе, така че няма защо да се мъчите!
И после дал заповед да се вдигнат възможно най-бързо платната и да отплават.

Кой би помислил, че за късмет господин Ху, мандаринът който щял да отговаря за транспорта на провинцията, също бил на път да поеме новия си пост и корабът му бил пуснал котва на същото място. Той седял с жена си пред отворения прозорец на каютата и се радвал на красивата луна и свежия бриз. Изведнъж откъм брега чул как някой плаче и по звука му се сторило, че това е глас на момиче. Бързо изпратил слугите да проверят какво става. Хората прибрали момичето и съвсем скоро пред господин застанала Малка Златна Дъщеря.

Когато паднала в дълбоката вода, тя усетила как краката ѝ стъпили на нещо здраво и това я спасило да не потъне. Течението на реката я завлякло на брега и тя успяла да излезе от водата. Едва се поотърсила от ужаса, когато осъзнала, че сам съпругът ѝ я бутнал. Сега, когато се издигнал, бил забравил откъде бил тръгнал и колко много му помогнали да се изучи. И въпреки че не се удавила, младата жена се почувствала толкова унизена, самотна и предадена, че докато се усети сълзите ѝ закапали. И минута след това, когато господин Ху я попитал какво се било случило тя му разказала цялата история. Господин Ху я успокоил:
– Не трябва да проливаш повече дори една сълза, – ѝ казал той. – Ако се съгласиш да станеш моя осиновена дъщеря, ние ще се грижим за теб.
Малка Златна Дъщеря се поклонила с дълбока благодарност. Жената на Ху вече била наредила на прислужничките да донесат сухи дрехи и да ѝ приготвят легло. На слугите било строго заповядано да се обръщат към нея с „госпожице“ и да пазят в тайна какво се случило.

Пътуването продължило и след няколко дни господин Ху се настанил и поел поста си. Районът Ву Ве, където Мозу бил изпратен, му бил подчинен. За да се запознае с началника си, младият мандарин дошъл на посещение. Когато господин Ху видял Мозу си помислил: „Колко жалко, че този надарен човек е постъпил по толкова коравосърдечен начин!“

Минали няколко месеца и веднъж господин Ху казал на своите сътрудници:
– Аз имам много красива и добра дъщеря и искам да си намеря зет, който да влезе в моето семейство. Познавате ли някой подходящ?
Всички знаели, че Мозу е млад и наскоро бил загубил своята съпруга. Затова го посочили като подходящ.
Господин Ху отговорил:
– Аз също си помислих за него, но той е много млад и се издига прекалено бързо. Страхувам се, че е с твърде големи амбиции и не би се съгласил да е зет в моето семейство.
– Той по произход е бедняк, – му отговорили хората, – и е Ваш подчинен. Ако му покажете своето благоволение ще приеме с радост да стане част от Вашето семейство.
– Е, ако вярвате, че това е възможно, – отговорил господин Ху, – тогава отидете при него на посещение и вижте какво мисли той. Но не бива да му споменавате, че аз съм Ви изпратил.

Мозу, който тъкмо се чудел как да завоюва благоволението на господин Ху, с удоволствие приел предложението и настойчиво помолил хората да му станат сватове и обещал, ако сватбата стане, да им се отплати богато.

И така те се върнали обратно и разказали на господин Ху какво се случило.
Той казал:
– Много съм доволен, че този мил човек не презира такъв съюз. Но аз и моята съпруга сме дълбоко привързани към нашата дъщеря и трудно можем да се откажем от нея. Господин Мозу е млад и аристократичен, а нашата дъщеря е доста разглезена. Ако се кани в бъдеще да се отнася с нея лошо или да съжалява, че е станал част от нашето семейство, аз и моята съпруга ще сме безутешни. Затова отнапред всичко трябва да е абсолютно ясно. Само ако е съгласен, аз мога да го допусна в нашето семейство.

Мозу бил осведомен за новите условия и той се съгласил с всичко. После занесъл злато, перли и рисувана коприна като сватбен подарък за дъщерята на господин Ху и бил избран ден, предвещаващ щастлив живот за сватбата. Господин Ху накарал жена си да говори с Малка Златна Дъщеря.
– Твоят баща осиновител, – казала тя, – ти съчувства, защото си самотна и затова ти е избрал млад учен мъж, за когото ще те ожени.
Но Малка Златна Дъщеря отговорила:
– Истина е, че съм с много скромен произход, но разбирам какво значи да си подхождаш с някого. Случи се така, че за зло или добро се съгласих да се обвържа с Мозу. И въпреки, че накрая не видях добро от него, не бих се оженила за никой друг,докато той е жив. Не мога да се втурна в друг съюз и да се отрека от вече дадената дума.
И като казала това, сълзите се заронили по лицето ѝ. Жената на господин Ху разбрала, че няма как да я придума и затова ѝ разкрила цялата истина.
– Твоят баща осиновител, – казала тя, – е възмутен от коравосърдечността на Мозу. Макар че скоро ще се видите отново, той не е казал на Мозу, че ти не си ни родна дъщеря. Мозу е поласкан, че ще се ожени за теб. Но довечера на сватбата ти трябва да направиш това и това, за да може той да срещне справедливия ти гняв.
Когато чула всичко това, Малка Златна Дъщеря спряла да плаче и благодарила на своята нова майка. После се пременила за сватбата.

Същия ден, по-късно вечерта, Мозу пристигнал като носел шапка украсена със златни цветя и червен шал около гърдите си, яздел празнично украсен кон и бил следван от голяма свита. Всичките му приятели и познати били с него, за да отпразнуват сватбата.

В къщата на господин Ху всичко било украсено с цветни завеси и фенери. Мозу слязъл от коня си и влязъл в празничната зала. Там господин Ху ги поканил на богато угощение. Когато тържествената чаша обиколила три пъти масата, слугините дошли и поканили Мозу да ги последва във вътрешните стаи. Булката, покрита с червен воал била въведена от две момичета слугини. Под напътствията на церемониала, те заедно се помолили на небето и земята и после на родителите на момичето. Когато клетвите били дадени, влезли в другите покои. Там горели ярко оцветени свещи и била поднесена сватбена вечеря. Мозу бил на седмото небе от щастие.

Но когато поискал да излезе, осем момичета с пръчки от бамбук в ръцете си го наобиколили и започнали без капка милост да го удрят. Удряли здраво по сватбената шапка на главата и после по ръцете и гърба му. Мозу се развикал за помощ, но чул нежен глас да казва:
– Няма нужда да пребивате до смърт коравосърдечния ми младоженец! Поканете го да влезе и да ме поздрави!
Тогава момичетата спрели боя и се събрали около булката, която повдигнала воала си.

Мозу ниско се поклонил и казал:
– Но какво лошо съм направил?
Щом вдигнал главата си видял, че Малка Златна Дъщеря стои изправена пред него.
Изпълнил се с ужас и се развикал:
– Призрак, призрак! – но при тези думи всички избухнали в шумен смях.

Накрая дошъл господин Ху и казал:
– Скъпи зетко, моята осиновена дъщеря, която срещнах на път за тук не е призрак или дух.
Мозу бързо се спуснал на колене и отговорил:
– Аз сгреших и моля за милост! – и започнал да се кланя до безкрай.
– За това аз нищо не мога да направя, – казал господин Ху, – но ако нашата малка дъщеря живее добре с теб, тогава всичко ще се нареди.
Но Малка Златна Дъщеря казала:
– Ти коравосърдечен негоднико! В началото беше беден и в нужда. Ние те приютихме в нашия дом и ти дадохме всичко, за да учиш, да се издигнеш и спечелиш сам заслуги. Ала щом стана мандарин и мъж с положение,любовта ти се обърна във вражда. Ти забрави задълженията на съпруг и ме бутна в реката. За щастие аз срещнах моите скъпи осиновители. Те ме извадиха от реката и ме осиновиха, иначе щях да свърша в коремите на рибите. Как мога да живея достойно с такъв какъвто си?

След тези думи тя заплакала силно и го наричала пак и пак коравосърдечен негодник.
Мозу се проснал пред нея, онемял от срам и я замолил да му прости.

Когато господин Ху видял, че Малка Златна Дъщеря достатъчно много мъка изляла, помогнал на Мозу да се изправи и му казал:
– Скъпи зетко, ако се отплатиш както е редно за скверната си постъпка, Малка Златна Дъщеря постепенно ще укроти гнева си. Вие сте женени отдавна, но тази вечер подновихте своите клетви в моя дом и затова ме изслушайте каквото имам да ви казвам: Ти Мозу, си обременен с тежък грях и заради това и нямаш право да се възмущаваш на жена си и трябва да си търпелив. Ще повикам съпругата ми да ви помири.

След тези думи господин Ху изпратил да повикат жена му, която след много трудности и увещания успяла да ги придума и те се съгласили още веднъж да заживеят заедно като съпруг и съпруга.

Двамата се ценели и обичали два пъти повече отпреди. Целият им живот бил преизпълнен с щастие и радост. И по-късно, когато господин Ху и неговата съпруга се споминали, те тъжели и ги оплаквали все едно, че са загубили родни майка и баща.

БЕЛЕЖКА: „Да се ожениш“ в Китай по правило означава, че жената влиза в дома на родителите на съпруга си. Но ако едно семейство няма наследник от мъжки пол, може да се направи спогодба зетят да продължи рода на жена си и заживява в техния дом. Този обичай все още често се среща в Япония, но в Китай се възприема като недостойно да влезеш така в едно семейство. Не случайно в приказката, заради греха си Мозу е осъден веднъж да влезе в дома на жена си, а после и втори път да стане част от семейството на господин Ху.

Описаният тук обичай все още е част от сватбената традиция в Китай. Въпреки своята привързаност Малка Златна Дъщеря пред всички нарича своя младоженец: „Ти коравосърдечен негоднико!“ Според китайския обичай, тя е задължена да покаже открито гнева си докато не се успокои; така нещата ще се оправят, а тя ще може да „опази честта си“.

КРЕДИТ: Превод от английски език © prikazki.eu 2019 – из The Chinese Fairy Book, ed. by Dr. R. Wilhelm; Корица: Woodcut. Old man holding Tai qing ji, Ohara Koson, XVII век Династия Минг- експонат в British Museum

prikazki.eu