Веднъж лисицата срещнала един тигър. Той оголил зъби, извадил нокти и вече бил готов да я разкъса, когато тя му казала:
– Драги господине, надявам се не мислиш, че си единственият господар в гората. Куражът ти не може да се мери с моя. Да се поразходим заедно наоколо, но ти върви след мене. Ако хората не се уплашат, когато ни видят – тогава може да ме изядеш.
Тигърът се съгласил и така лисицата поела пред него по широкия бял път. Щом пътниците мернели в далечината тигъра, хуквали да бягат презглава. Тогава лисицата му рекла:
– Е, какво ще кажеш? Аз вървя отпред и хората дори не успяват да те видят.
Тигърът подвил опашка и си плюл на петите. И сам бил забелязал, че хората се страхували, но не проумял, че лисицата използвала ужасът, който самият той предизвиква.
Приказките за животни са изключително редки във фолклора на Китай. Тази популярна история е разказана според традицията.
Д-р Ричард Вилхелм (1873 – 1930) е немски китаист (учен, изучаващ културата на Китай), който е запленен от Китай и цели 25 години от живота си прекарва там. Превежда множество философски текстове и получава световно признание защото е един от първите, които запознават и въвеждат Западния свят в духовността на Азия и класическата китайска литература.
КРЕДИТ: Превод от английски език © prikazki.eu 2019 – из The Chinese Fairy Book, ed. by Dr. R. Wilhelm; Корица: Тигър на скала, от Tanaka Gekko 1913 – експонат в Rijks museum
