Защо кучето и котката са врагове

Имало едно време мъж и жена, които имали вълшебен златен пръстен на късмета. Онзи, който го притежавал, винаги имал достатъчно, за да живее богато и добре. Но двамата не знаели това и продали пръстена за нищо и никакви пари. Скоро късметът ги напуснал и обеднели толкова, че вече не знаели дали ще имат храна за утрешния ден. Тези хора имали куче и котка, които нямало как – също пострадали от мизерията и бедността в семейството.

Един ден двете животинки решили, че трябва да намерят начин да се върнат предишната сполука и щастливия живот. Умували, мъдрували и накрая на кучето му хрумнало добра идея.
– Нашите господари трябва да си върнат пръстена обратно – рекло то, но котката отвърнала:
– Пръстенът е заключен здраво в раклата на новите стопани и няма как да го извадим от там.
– Ти ще хванеш мишка – казало ѝ кучето, – ще я накараш да прогризе дупка в раклата и да донесе пръстена. Ако не ще, ѝ кажи, че ще я изядеш и тя веднага ще се съгласи.

Котката много харесала идеята и бързо уловила една мишка. Всички тръгнали към къщата, където бил заключен пръстенът. Но пътя им пресичала широка река, а котката не можела да плува. Затова се качила на гърба на кучето и всички заедно преплували реката.

Котката и мишката стигнали до къщата с раклата. Мишката изгризала дупка и донесла пръстена. Котката го лапнала в уста и се върнала отново до брега. Там кучето я чакало и преплували реката. Поели към дома, за да дадат вълшебния пръстен на своя господар и господарка. Но кучето можело да тича само по земята и когато срещали къщи и огради, то трябвало да ги заобикаля. Котката обаче се катерела и минавала напряко, затова пристигнала далеч по-бързо и дала пръстена на господаря си.
Като го видял, той ахнал и казал на жена си:
– Какво добро същество е котката! Винаги ще ѝ даваме достатъчно храна и ще се грижим за нея, все едно ни е родно дете!

Когато кучето пристигнало, стопаните му се накарали и го набили, защото не помогнало за пръстена. През това време котката се изтягала на топло до камината, мъркала доволно и дори дума не обелила. Кучето много ѝ се разгневило, защото му ограбила наградата и щом я видело, хуквало след нея да я сграбчи.