Вълшебни приказки

Кралят на мравките

4мин
чете се за

Имало едно време един учен мъж, който искал за известно време да се откъсне от дома си и заминал да поживее в малко селце на име Еммет. Там имало къща, в която според хората живеели духове. При все това сградата била прекрасно разположена и заобиколена от красива градина. Затова ученият я наел. Една вечер докато четял, внезапно в стаята нахлули стотици рицари в галоп. Те били много дребнички, а конете им били с размери горе долу колкото мухи. Имали ловни соколи и кучета с големината на мушички и бълхи.

Спуснали се към леглото в ъгъла на стаята и там си устроили славен лов, с лъкове и стрели: всичко можело да се види толкова ясно. Те наловили всякакви птици и много дивеч, който бил не по-едър от ситни оризови зрънца.

Когато ловът приключил, се проточили в дълга процесия с флагчета и развети знамена. Всички носели мечове на кръста и пики в ръцете си и спрели едва, когато стигнали северозападния край на стаята. Следвали ги стотици слуги, натоварени с шатри и покривки, гърнета и котли, маси и столове, чаши и чинии. След тях стотици слугини носели всякакви видове изкусно сготвени блюда от всичко най-добро, което земята и водата може да предложи. И още няколко стотици тичали напред назад безспир, за да пазят пътищата и да пренасят съобщения.

Лека-полека ученият привикнал с удивителната сцена. Въпреки че хората били много дребни, той вече различавал всичко много ясно.

Не минало много време и отнякъде се появило ярко оцветено знаме. Зад него яздел човек с алена шапка и дрехи в лилаво, заобиколен с ескорт от няколко хиляди човека. Пред него тичали войници с пръчки и камшици в ръце, за да разчистват пътя.

Щом видял свитата, един виден мъж с железен шлем и златна брадва в ръце се провикнал със силен глас:
– Негово превъзходителство любезно благоволи да провери рибата във Виолетовото Езеро! – При тези думи, онзи с алената шапка скочил от коня си и последван от кортежа се доближил до мъничка чинийка, която ученият ползвал за мастилница. Разпънали шатри до ръба ѝ и устроили богато пиршество. Огромен брой гости седнали на масата. Музиканти и танцьори чакали в готовност. Получила се ярка смесица от облекла в алено, лилаво, червено и зелено. Под звуците на сиринги и флейти, цигулки и цимбали танцьорите се понесли в танца. Музиката била тиха, но ясно се чувала. Така било и с всички разговори и заповеди около масата, въпроси и подвиквания – всичко се чувало съвсем ясно. След третото блюдо, този с алената шапка казал:
– Бързо! Приготвяйте мрежите и въдиците за риболова!

Тозчас мрежите се метнали в чинийката с вода, в която ученият топял четката, с която пишел. И те извадили стотици риби. Този с алената шапка се забавлявал да хвърля въдица в плитчините и уловил една дузина червеникави шарани.

След това заповядал на главния готвач да сготви рибата и разнообразни ястия били поднесени. Аромат на печено и билки изпълнил цялата стая.

И тогава онзи с алената шапка в наглостта си решил да се позабавлява за сметка на учения. Посочил го с ръка и казал:
– Аз не зная нищо за писанията на светци и мъдреци и при все това съм крал, който много се почита! Ей го онзи учен там – цял живот се блъска над книгите и въпреки това няма скътана пукната пара пък и до никъде не е добутал. Ако размисли и започне вярно да ми служи, може да му разреша да сподели нашата трапеза.

Тези думи така ядосали учения, че метнал книгата си върху тях. Всички се разпръснали, хукнали да бягат и бързо се изхлузили изпод вратата. Ученият ги последвал в градината и там, където изчезнали разкопал земята. Открил огромен като буре мравуняк, в който безчет зеленикави гадини шавали навсякъде. И така той наклал голям огън и ги задушил.

Тази очарователна история е разказана
от Танг Дай Цунг Шу

Д-р Ричард Вилхелм (1873 – 1930) е немски китаист (учен, изучаващ китайската културата), който е запленен от Китай и цели 25 години от живота си прекарва там. Превежда множество философски текстове и получава световно признание, защото е един от първите, които запознават и въвеждат Западния свят в духовността на Азия и класическата китайска литература.

КРЕДИТ: Превод от английски език © prikazki.eu 2019 – из The Chinese Fairy Book, ed. by Dr. R. Wilhelm; Корица: Ono no Tôfû, Yashima Gakutei, 1827 – експонат в колекцията на Rijks Mseum

Всичкитворби