Вълшебни приказки

Кралят на мравките

Препоръчва се за възраст над 17 год.
4мин
чете се за

Имало едно време един учен мъж, който искал за известно време да се откъсне от дома си и заминал да поживее в малко селце на име Еммет. Там имало къща, в която според хората живеели духове. При все това сградата била прекрасно разположена и заобиколена от красива градина. Затова ученият я наел.

Една вечер, докато четял, внезапно в стаята нахлули стотици рицари в галоп. Те били много дребнички, а конете им били с размери горе долу колкото мухи. Имали ловни соколи и кучета с големината на мушички и бълхи. Спуснали се към леглото в ъгъла на стаята и там си устроили славен лов с лъкове и стрели – всичко можело да се види толкова ясно. Те наловили всякакви птици и много дивеч, който бил не по-едър от ситни оризови зрънца.

Когато ловът приключил, се проточили в дълга процесия с флагчета и развети знамена. Всички носели мечове на кръста и пики в ръцете си и спрели едва, когато стигнали северозападния край на стаята. Следвали ги стотици слуги, натоварени с шатри и покривки, гърнета и котли, маси и столове, чаши и чинии. След тях стотици слугини носели всякакви видове изкусно сготвени блюда от всичко най-добро, което земята и водата могат да предложат. И още няколко стотици хора тичали напред-назад безспир, за да пазят пътищата и да пренасят съобщения.

Лека-полека ученият привикнал с удивителната сцена. Въпреки че хората били много дребни, той вече различавал всичко много ясно.

Не минало много време и отнякъде се появило ярко оцветено знаме. Зад него яздел човек с алена шапка и дрехи в лилаво, заобиколен с ескорт от няколко хиляди човека. Пред него тичали войници с пръчки и камшици в ръце, за да разчистват пътя.

Щом видял свитата, един виден мъж с железен шлем и златна брадва в ръце се провикнал със силен глас:
– Негово превъзходителство любезно благоволи да провери рибата във Виолетовото Езеро!
При тези думи онзи с алената шапка скочил от коня си и последван от кортежа се доближил до мъничка чинийка, която ученият ползвал за мастилница. Разпънали шатри до ръба ѝ и устроили богато пиршество. Огромен брой гости седнали на масата. Музиканти и танцьори чакали в готовност. Получила се ярка смесица от облекла в алено, лилаво, червено и зелено. Под звуците на сиринги и флейти, цигулки и цимбали танцьорите се понесли в танца. Музиката била тиха, но ясно се чувала. Така било и с всички разговори и заповеди около масата, въпроси и подвиквания – всичко се чувало съвсем ясно. След третото блюдо, този с алената шапка казал:
– Бързо! Приготвяйте мрежите и въдиците за риболова!

Тозчас мрежите се метнали в чинийката с вода, в която ученият топял четката, с която пишел. И те извадили стотици риби. Този с алената шапка се забавлявал да хвърля въдица в плитчините и уловил една дузина червеникави шарани.

След това заповядал на главния готвач да сготви рибата и разнообразни ястия били поднесени. Аромат на печено и билки изпълнил цялата стая.

И тогава онзи с алената шапка в наглостта си решил да се позабавлява за сметка на учения. Посочил го с ръка и казал:
– Аз не зная нищо за писанията на светци и мъдреци и при все това съм крал, който много се почита! Ей го онзи учен там – цял живот се блъска над книгите – и въпреки това няма скътана пукната пара, пък и до никъде не е добутал. Ако размисли и започне вярно да ми служи, може да му разреша да сподели нашата трапеза.

Тези думи така ядосали учения, че метнал книгата си върху тях. Всички се разпръснали, хукнали да бягат и бързо се изхлузили изпод вратата. Ученият ги последвал в градината и там, където изчезнали, разкопал земята. Открил огромен като буре мравуняк, в който безчет зеленикави гадини шавали навсякъде. Той наклал голям огън и ги задушил.

Тази очарователна история е разказана
от Танг Дай Цунг Шу

Д-р Ричард Вилхелм (1873 – 1930) е немски китаист (учен, изучаващ китайската културата), който е запленен от Китай и цели 25 години от живота си прекарва там. Превежда множество философски текстове и получава световно признание, защото е един от първите, които запознават и въвеждат Западния свят в духовността на Азия и класическата китайска литература.

КРЕДИТ: Превод от английски език © prikazki.eu 2019 – из The Chinese Fairy Book, ed. by Dr. R. Wilhelm; Корица: Ono no Tôfû, Yashima Gakutei, 1827 – експонат в колекцията на Rijks Mseum

prikazki.eu