Митове & Легенди

Цветята феи

Препоръчва се за възраст над 17 год.
7мин
чете се за

Имало едно време един учен мъж, който искал да вкуси скритата мъдрост и познание. Затова се откъснал от шумния свят и повел тих и скромен живот на потулено място. Около малката си къщичка той засадил какви ли не цветя, а също бамбук и разни видове дървета. Зад гората от цветя, къщичката стояла скрита от хорските очи. Едно момче – слуга, помагало и изпълнявало заръките на учения, но живеело отделно. Слугата нямал право сам да ходи при своя господар, освен ако не е повикан. Ученият обичал своите цветя и сам се грижел за тях. Той никога не излизал извън пределите на своята градина.

През една прекрасна пролетна вечер ученият седял с чаша в ръка и се радвал на даровете на живота. Цветята и дърветата напълно били разцъфнали, свеж ветрец подухвал и луната ярко светела.

Изведнъж той забелязал, че една девойка, пременена в дълга тъмна рокля забързано се приближава към дома му. Поклонила се дълбоко, поздравила го и казала:
– Аз съм Ваша съседка. Заедно с още няколко момичета сме тръгнали на посещение при осемнадесетте си лели. Бихме искали да отпочинем малко в този двор и Ви молим да ни разрешите.

Ученият забелязал, че в тази работа има нещо твърде необичайно, но с удоволствие се съгласил. Девойката благодарила и излязла, но скоро се завърнала заедно с другите. Всички носели цветя и върбови клонки и учтиво поздравили учения. Момичетата били очарователни, с нежни черти и слаби грациозни фигури. Когато ръкавите им се раздвижвали, се разнасял прекрасен аромат. Нямало парфюм, познат на хората, който да се сравни с това ухание.

Ученият ги поканил да поседнат в неговата стая. После ги попитал:
– На кого дължа честта за очарователното забавление? От кой палат пристигате? Да не би от този на Луната или пък на Нефритената Пролет или може би на Майката Кралица на Запада?
– Как може да претендираме за такъв висок произход!? – отговорила девойката в зелената рокля. – Казвам се Саликс. – После представила облечената в бяло и казала. – Това е госпожица Прунофора, – след това другата в розово, – това е Персика, – и накрая облечената в тъмно червена рокля, – и това е Пуника. Ние сме сестри и днес искаме да посетим осемнадесетте си лели-зефир. Луната свети прекрасно тази вечер и е толкова очарователно тук в градината. Толкова сме Ви благодарни, че ни съжалихте.
– Да, да, – промълвил ученият.

После неочаквано слугата обявил:
– Лелите-зефир пристигнаха тук!
Всички момичета станали и отишли до вратата, за да ги посрещнат.
– Тъкмо бяхме тръгнали на посещение при вас, мили лели – им казали с усмивка те. – Този любезен господин ни покани да си починем за момент. Какво приятно съвпадение, че и вие пристигнахте тук. Толкова прекрасна днес е вечерта, че трябва да изпием чаша нектар във ваша чест!
И те поръчали на слугата да донесе каквото е необходимо.
– Може ли да поседнем тук? – попитали лелите.
– Господарят на къщата е много любезен, – отговорили момичетата. – И мястото е много спокойно и затулено.

После момичетата представили лелите на учения. Той им заговорил любезно, но техните отговори идвали някак на талази, а когато приближил до тях, усетил да го лъхва леден хлад.

През това време слугата внесъл маса и столове. Осемнадесетте лели се разположили на високите столове, до тях се настанили момичетата, а ученият седнал на най-ниското място. Скоро масата се отрупала с най-вкусни и прекрасни храни и плодове, а чашите били напълнени с ухаен нектар. Момичетата били красавици, каквито смъртен не бил виждал! Луната светела и цветята опияняващо ухаели. Похапнали и пийнали и после момичетата станали, запели и затанцували. Звукът от песента им отеквал сладко през падащата нощ и танцът им приличал на танц на пеперуди в пролетна градина. Ученият така бил завладян, че не знаел вече на земята ли е или на небето.

Когато свършил танцът, момичетата пак седнали на масата и вдигнали тост с цветен нектар за здравето на лелите. Ученият бил почетен също с тост, на който той отговорил с изкусно подбрани думи.

Но осемнадесетте лели си оставали отвеяни по техния си начин. Една от тях, докато си вдигала чашата случайно разляла мъничко нектар по роклята на Пуника. Девойката била млада, пламенна и много спретната. Щом видяла петното много се ядосала.
– Толкова сте непохватна, – казала тя в яда си. – Може сестрите ми да се страхуват от вас, но не и аз!
Това на свой ред разгневило лелите и те отвърнали:
– Как смее това девойче така да ни обижда!
При тези думи те пооправили роклите си и се надигнали. Девойките начаса се скупчили около тях и ги заувещавали:
– Пуника е тъй млада и неопитна! Моля, не ѝ обръщайте внимание и не се обиждайте! Утре тя сама ще дойде при вас със сведена глава, за да получи своето наказание.

Но осемнадесетте лели не искали да слушат и си заминали. Тогава момичетата също се сбогували, пръснали се из цветните лехи и изчезнали в мрака. Ученият дълго седял така, потънал в мечтателен копнеж.

На следващата вечер момичетата пак се върнали.
– Всички ние живеем във Вашата градина, – казали му те. – Всяка година ни мъчат лоши ветрове и досега молехме осемнадесетте ни лели да се застъпват за нас и да ни защитават. Но вчера Пуника ги обиди и сега се притесняваме, че вече няма да ни помагат. Ти винаги си бил толкова добър с нас и сме ти много благодарни. Сега ще ти поискаме голяма услуга. Молим те на всеки Новогодишен ден да правиш по едно алено знаме, на което да са нарисувани слънцето, луната и всички пет планети и да го поставяш в източния ъгъл на градината. Така ние ще бъдем оставени на мира и ще бъдем защитени от всичките злини. Но тъй като Новогодишният ден премина вече, те молим да приготвиш знамето на двадесет и първия ден от този месец. Източния Вятър ще дойде скоро и знамето ще ни защити от него!

Ученият с готовност се съгласил да направи каквото го помолили и момичетата в един глас му казали:
– Благодарим за огромната любезност и добрина. Ние ще намерим начин да се отплатим! – След това си заминали, а сладък аромат изпълнил цялата градина.

Ученият направил знамето както му поръчали и наистина рано на другата сутрин Източният вятър вече силно духал. Човекът бързо занесъл и поставил флагчето, където трябва в градината. В този миг дивия порив, толкова силен, че превивал и кършел дърветата в гората съвсем замрял. Цветята в градината вече даже не потрепвали.

Тогава ученият разбрал, че Саликс била плачещата върба; Прунофора – сливата; Персика – прасковата, а дръзката Пуника – дребничко и китно дърво нар, а осемнадесетте зефир-лели били душите на ветровете.

Привечер цветята-феи пристигнали и донесли на учения прекрасни цветя като подарък за благодарност.
– Ти ни спаси, – му казали те, – и нямаме друго, което можем да ти подарим в замяна. Ако изядеш тези цветя ще живееш дълго и няма никога да остарееш. Ако в замяна ти ни пазиш, тогава ние съшо ще живеем много дълго.

Ученият послушал момичетата и изял цветята. Тялото му се променило и той се подмладил, все едно бил пак на двадесет години. С времето той познал скритата мъдрост и познание и станал един от Безсмъртните.

КРЕДИТ: Превод от английски език © prikazki.eu 2019 – из The Chinese Fairy Book, ed. by Dr. R. Wilhelm; Корица: Бамбукова кошница с цветя, от Ohara Koson 1925 – 1936 – експонат в Rijks Museum

prikazki.eu