Вълшебни приказки

Облакът

Препоръчва се за възраст над 5 год.
11мин
чете се за

Имало едно време един рибар, който бил женен, но нямал деца. Внезапно риболовът спрял да му върви – ден след ден се прибирал с празни ръце. Ала веднъж, когато вече се чудел какво ще вечерят с жена си, най-сетне и неговата мрежа натежала. Вътре имало една огромна риба, която проговорила с човешки глас:
– Пощади ме и ме върни в морето. Ако отново хвърлиш мрежата, ще уловиш колкото щеш риба.

Рибарят се съгласил и наистина – уловил толкова риба, колкото никога през живота си. Ала след няколко дни сполуката го напуснала и като по чудо пак изтеглил същата голяма риба, която му рекла:
– Сега разбирам, че трябва да умра. Убий ме и ме нарежи на парчета. Занеси половината на краля и дай по едно парче на жена ти, на твоето куче и на твоята кобила. После събери костите и ги закачи на гредите в кухнята. Жена ти ще роди близнаци момчета и ако някога нещо лошо се случи с тях, от костите ще започне да капе кръв.

Рибарят послушал рибата и след нужното време жена му родила три момчета близнаци – еднакви като три капки вода. Кучето родило три кученца, а кобилата – три жребчета. Момчетата пораснали, тръгнали на училище, учели прилежно и преуспявали във всичко. Един ден първият близнак казал:
– Искам да обиколя и опозная света.

Взел едно от кучетата, едно от жребчетата, малко пари и заминал с благословията на родителите си. Привечер стигнал до една гора. Навлязъл навътре и видял лъв, орел и мравка, които били намерили едно мъртво магаре. Искали да го поделят, но не можели и люто се карали.

Щом видели младежа, те го повикали и поискали да направи подялбата. В началото момъкът се уплашил, но после придобил кураж и ето как разделил магарето: постното месо дал на орела, мозъка на мравката, а всичко останало на лъва. Животните останали доволни, а младежът продължил пътя си. Но не успял да измине и десетина крачки, когато животните отново го повикали. Лъвът рекъл:
– Ти разреши нашия спор и искаме да ти се отблагодарим. Ако решиш да се превърнеш в лъв, трябва само да кажеш:

„Не съм човек, а лъв със силата на сто лъва!“

Орелът добавил:
– Ако поискаш да се превърнеш в орел, трябва да кажеш:

„Не съм човек, а орел със силата на сто орела!“

Накрая и мравката го дарила с вълшебна сила да се превръща на мравка. Младежът им благодарил и продължил нататък.

Пътят го извел на морския бряг и там видял една акула, изхвърлена от вълните на брега. Той я върнал в морето, а рибата му казала:
– Когато ти потрябвам, излез на морския бряг и извикай: „Акуло, помогни ми!“

Момъкът продължил нататък и скоро пристигнал в един град. Всички жители, които срещнал по улиците, плачели.
– Какво се е случило? – попитал младежът.
– Сполетя ни ужасна беда – отвърнали хората. – Всяка година над града се спуска един огромен облак (който всъщност бил една зла магьосница) и иска от нас по едно момиче. Тази година жребият се падна на кралската дъщеря. Ако не я дадем, облакът ще засипе с градушка града и всички ще умрем.
Момъкът решил да остане и да види какво ще се случи.

С глухи удари на барабани церемонията започнала. От двореца излязъл ескорт войници, а след тях, облени в сълзи, кралят и кралицата водели дъщеря си. Съпроводили я до върха на планината, сложили я да седне на един стол и я оставили сама. Младежът, който вървял след тях, се скрил зад едни храсти.

Скоро облакът се спуснал от небето, обгърнал момичето и започнал да ѝ смуче кръвта, защото така се хранел. Принцесата се свлякла като труп, облакът я поел и отнесъл. Младежът, който видял всичко, извикал:
Не съм човек, а орел със силата на сто орела!
В миг се преобразил на орел и полетял след облака.

Те пристигнали в един палат, портите сами се отворили, облакът влязъл вътре и отнесъл принцесата нагоре по стълбите. Орелът кацнал на едно дърво до палата и през прозореца видял обширна стая с множество легла, в които лежали млади момичета. Щом облакът влязъл, те възкликнали:
– Мама! Ето я мама!
Клетите девойки лежали вечно в леглата си, защото магьосницата ги държала полуживи. Тя положила принцесата в едно легло и им казала:
– Деца, няколко дни ще ви оставя сами – и излязла.
Младежът бил наблизо, чул всичко и казал:
Не съм човек, а мравка със силата на сто мравки!

В миг се преобразил в мравка, промъкнал се незабелязано и допълзял в стаята при девойките. Те останали смаяни, когато, сякаш от нищото, пред тях се появил младежът и дълго не промълвили и дума. Накрая една от тях казала:
– Пази се, тук живее магьосница! Ако те завари при нас, ще те убие.
– Не се бойте – отвърнал той, – защото искам да ви освободя всичките.

После доближил леглото на принцесата и я помолил да му даде някакъв знак, който да занесе на майка ѝ. Тя му дала своя пръстен, младежът го взел и веднага го занесъл на кралицата. Разказал как е дъщеря ѝ и помолил да му дадат храна, за да нахрани едва живите момичета. Дали му, момъкът се върнал по стъпките си и нахранил всички. Накрая казал на момичетата:
– Когато магьосницата се върне, попитайте я какво да направите, ако умре, за да научим как може да я погубим.

Скрил се и когато магьосницата се върнала, момичетата започнали да я разпитват, но тя отвърнала:
– Аз никога няма да умра.
Въпреки това те не се отказали и продължили да задават въпроси. На следващия ден тя ги извела на терасата и казала:
– Виждате ли хей онази планина в далечината? Там живее тигрица със седем глави. За да умра, трябва лъв да надвие тигрицата и да откъсне седемте ѝ глави. В тялото ѝ има яйце и ако някой ме удари с него по челото, ще умра, ала ако яйцето падне в ръцете ми, тигрицата със седемте глави отново ще се съживи и аз ще остана жива.
– Ах! – възкликнали момичетата. – Вече знаем, че мама никога няма да умре.
А сърцата им се изпълнили с тъга и загубили надежда. Когато магьосницата отново заминала, младежът се появил и те му разказали всичко.
– Не се отчайвайте! – успокоил ги той на сбогуване.

И така, той се върнал при бащата на принцесата. Помолил да му дадат достатъчно хляб и буре хубаво вино. Взел всичко със себе си и отишъл в планината, където живеела тигрицата, произнесъл вълшебните думи и се превърнал в лъв.

През това време магьосницата се прибрала у дома и въздъхнала:
– Ах! Днес се чувствам толкова зле!
А момичетата се зарадвали и си казали: „Добре!“

Цял ден младежът люто се борил със звяра и привечер успял да откъсне първата глава на тигрицата, на другия ден втората, после третата. Така продължил битката до края на шестия ден, а магьосницата губела все повече сили. Преди да откъсне последната глава, момъкът си отпочинал два дни и пак подновил боя. Привечер, щом откъснал и последната глава, мъртвата тигрица в миг изчезнала. Уви, младежът не бил достатъчно бърз, за да грабне яйцето. То се затъркаляло по стръмния планинския склон и паднало право в морето, а акулата го глътнала. Задъхан, момъкът се изправил на морския бряг и се провикнал:
Акуло, помогни ми!
Тя изплувала на часа и попитала:
– Какво искаш?
– Намери ли едно яйце?
– Да.
– Дай ми го – и рибата му го подала.
Той взел яйцето и тръгнал към магьосницата.

Пристигнал в палата и се изправил пред нея с яйцето в ръка. Тя започнала да го моли да ѝ подари яйцето и момъкът приел, но в замяна поискал първо да възвърне здравето на всички момичета и да ги изпрати по домовете им в красиви карети. Щом това станало, той метнал яйцето право в челото на кръвожадната магьосница и тя паднала мъртва. Тогава се качил в каретата при кралската дъщеря и подкарал към бащиния ѝ палат.

Когато кралят и кралицата видели дъщеря си, се разплакали от радост и я дали за жена на нейния освободител. Сватбата била невиждано разкошна – целият град празнувал и се радвал.

След няколко дни младоженецът надникнал през прозореца и видял плътна мъгла. Изненадан, казал на съпругата си:
– Ще ида да видя какво е това.
Облякъл си ловните дрехи и излязъл с коня и кучето си.

Прекосил мъглата и пред него се изправила висока планина. В подножието го очаквали две прекрасни дами. Те го поканили в своя палат на върха на планината и той приел. Когато пристигнали, те го въвели в разкошна стая и една от тях попитала:
– Искаш ли да играем на шах?
– С удоволствие – съгласил се той, седнал да играе и загубил. Тогава те го извели в градината, украсена с множество мраморни статуи и го превърнали в една от тях, ведно с кучето и коня му. Тези две дами били сестрите на магьосницата и така отмъстили за нейната смърт.

Напразно чакала принцесата до сутринта съпруга си, но него го нямало. Същия ден родителите и братята на момъка видели, че кухнята им е потънала в кръв, която капела от рибешките кости.
– Нещо лошо е станало с брат ни – досетили се те.

Вторият близнак оседлал коня си, извикал своето куче и тръгнал да търси брат си. Пътят му минавал край замъка на принцесата, която стояла на прозореца и чакала. Понеже братята били еднакви като три капки вода, когато видяла момъка да приближава, го взела за съпруга си и го извикала. Той влязъл вътре, а тя заговорила за мъглата. Той нищо не разбирал, но я оставил да говори, защото проумял, че по някакъв начин тя е свързана с брат му.

Сутринта той станал рано и тръгнал към мъглата с коня и кучето си. Преминал през нея, видял планината, срещнал прекрасните дами и накратко – свършил като брат си, вкаменен в градината.

През това време принцесата чакала, а от костите в бащината кухня кръвта закапала още по-силно. Щом видял това, третият брат оседлал коня си, повикал кучето и поел на път. Когато наближил палата, принцесата го видяла от прозореца, взела го за брат му и го повикала. Той влязъл, а тя започнала да го кори, че толкова дълго трябвало да чака. Заговорила за мъглата, а той казал:
– Не ми е много ясно какво има в тази мъгла и искам да я огледам отново.

Той заминал и тъкмо щял да излезе от мъглата, когато срещнал един старец, който го поздравил и попитал:
– Момко, накъде си се запътил? Внимавай, братята ти се превърнаха в статуи. Ще срещнеш две прекрасни дами. Ако поискат да играят с теб на шах, вземи тези пионки и кажи, че не можеш да играеш с други, освен с твоите фигурки. После поискай, ако ти победиш, да постъпиш с тях двете както решиш, ако ли те победят – да правят с теб каквото желаят. Ако спечелиш и започнат да те молят за милост, заповядай им да съживят всички мраморни статуи в градината и когато го сторят, прави с тях каквото поискаш.

Младежът поблагодарил на възрастния човек, направил всичко както го посъветвал и спечелил играта. Тогава двете хубавици се свлекли на колене и замолили да пощади живота им. Той обещал при условие, че съживят всички мраморни статуи в палата. Те взели вълшебните си пръчици, докоснали всяка статуя и ги съживили, ала в този миг от статуите паднали късове мрамор върху двете сестри и ги направили на парчета.

И ето – тримата братя се събрали отново. По пътя към двореца, всеки разказал приключенията си и неусетно пристигнали при принцесата. Щом ги видяла, тя останала смаяна, защото не могла да познае кой от тях е нейният съпруг. Той излязъл напред и представил двамата си братя. После близнаците довели родителите си и всички заживели мирно и честито. И това е краят на приказката.

КРЕДИТ: „The Cloud“, Italian Popular Tales, 1885 – Thomas Frederick Crane, A.M., ИЗТОЧНИК: „La Nuvolaccia“ (Тосканска приказка, Comparetti, No32); ПРЕВОД: Лорета Петкова, – ©prikazki.eu 2022; КОРИЦА: „Облаци“ – фрагмент, 1838, Knud Baade (Норвегия, 1808-1879)

prikazki.eu