Дъщерите на билкаря

Живял някога един билкар със своите три дъщери, които припечелвали прехраната си като предачки. Един ден бащата починал и те останали сам-сами на света.

Тамошният крал имал обичай да обикаля нощем улиците на града и да подслушва зад хорските врати какво приказват поданиците за него. Една вечер той се спрял пред вратата на сестрите и чул да си приказват оживено. Най-голямата рекла:
– Ако бях жена на кралския иконом, щях да утоля жаждата на всички царедворци само с една чаша вода и накрая в нея щеше да остане още малко.
Втората рекла:
– Ако бях жена на кралския гардеробиер, с парче плат щях да облека всички царедворци и накрая щеше да остане още малко.
Най-младата рекла:
– Ако бях жена на краля, щях да му родя три деца: две момченца с ябълки в ръце и дъщеричка със звезда на челото.

Върнал се кралят в палата си, а сутринта изпратил да повикат сестрите и рекъл:
– Момичета, не се плашете. Искам да повторите какво си приказвахте снощи.
Най-голямата повторила словата си, кралят наредил да се донесе чаша вода и заповядал на девойката да докаже умението си. Тя взела чашата вода, дала на царедворците да пият, а когато свършила, все още имало вода в чашата.
– Браво! – провикнал се кралят и призовал веднага пред него да се яви кралския иконом. – Ето го твоят съпруг! А сега е твой ред – обърнал се кралят към втората сестра и наредил да донесат парче плат.

Младата жена сръчно скроила дрехи за всички царедворци, а когато свършила, останало още малко плат.
– Браво! – отново се възхитил кралят и ѝ дал за съпруг кралския гардеробиер. – Сега е твой ред – обърнал се кралят към най-малката.
– Ваше Величество, аз казах, че бих родила три дечица: две момченца с ябълки в ръце и дъщеря със звезда на челцето.
Кралят отвърнал:
– Ако успееш, ще си моя кралица, ако ли не – ще умреш! – и веднага се оженил за нея.

Не минало много време и двете по-големи сестри започнали да завиждат на най-малката.
– Виж я ти нея! – често повтаряли те. – Взе, че стана кралица, а ние нейни слуги!
И я намразили до дъното на душите си.

Няколко месеца преди кралицата да роди, кралят обявил война на съседното кралство, затова трябвало да замине. Преди да тръгне, наредил: ако кралицата роди две момченца с ябълки в ръце и едно момиче със звезда на челото, да я почитат като кралица. Ако ли не, да го известят и той ще прати писмо какво да сторят. После потеглил на война.

Децата на кралицата се родили точно както обещала, а завистливите сестри се уговорили с бавачката да ги заменят с малки кученца. Без да знаят за сторената злина, царедворците известили краля, че жена му е родила кученца. В отговор той изпратил писмо със заповед да се грижат две седмици за нея и после да я изпратят да върти колелото на кралската мелницата.

През това време бавачката взела децата, изнесла ги навън и си казала:
– Ще ги хвърля за храна на кучетата – и ги оставила сами.

Докато дечицата лежали изоставени, от там минали три феи и възхитено възкликнали:
– Ах, колко прекрасни деца!
Едната попитала:
– Какво да дарим на децата?
Първата започнала:
– Аз ще им даря една кошута, която да ги отгледа.
– А аз една кесия, вечно пълна с пари.
– А аз – завършила третата фея – ще им дам един пръстен с вълшебен камък, който сменя цвета си, ако беда сполети някое от тях.

Кошутата се грижела и кърмела децата, докато пораснали. Тогава една от феите се явила пред тях и казала:
– Деца, вече пораснахте. Как може все още да живеете тук?
– Тогава – казал единият от братята – ще ида в града и ще наема къща.
– Погрижи се – посъветвала го феята – къщата да се намира точно срещу кралския дворец.

И така, всички отишли в града и заживели в красив дом, който се издигал точно срещу кралския дворец. Изпълнили го с разкошни вещи, създадени само за крале.

Представете си ужаса, който обзел лелите, щом видели тримата младежи!
– Те са живи! – ужасили се те. – Няма как да грешим, защото носят белезите – момчетата имат ябълки в ръцете си, а момичето – звезда на челото. Извикали бавачката и упрекнали:
– Бавачке, как е възможно това? Защо нашите племенници са живи?

Бавачката започнала да наблюдава внимателно дома им и когато братята излезли, отишла и потропала на вратата, уж под предлог да поздрави новите обитатели с добре дошли. Влязла, огледала се наоколо и рекла:
– Как живееш, моето момиче? Как си? Дали напълно си щастлива? Струва ми се, че нещо ти липсва. Знаеш ли какво ти трябва, за да си докрай щастлива? Трябва ти танцуваща вода. Ако братята ти те обичат, ще ти донесат!
Бавачката поседяла още малко, поприказвала за това онова и си тръгнала.

Когато единият от братята се завърнал, сестра му рекла:
– Ах, мой мили братко, от сърце те моля, ако ме обичаш, донеси ми танцуваща вода!
Той се съгласил и на следващата утрин оседлал прекрасния си кон и заминал.

По пътя момъкът срещнал един възрастен отшелник, който любезно го поздравил и попитал:
– Привет, коннико! Накъде си се запътил?
– Търся танцуваща вода.
– Синко, това е все едно да търсиш смъртта си. Но ако държиш да намериш тази вода, ето какво трябва да сториш. Изкачи хей онази планина. На върха ще видиш обширна равнина и насред нея дворец. Пред него пазят четирима великани с мечове в ръце. Внимавай да не сбъркаш, защото иначе с теб е свършено! Ако очите им са затворени, не ги доближавай, изчакай да ги отворят. После ще видиш прекрасна врата. Ако е отворена – не влизай. Ако е затворена – отвори я и влез. Вътре има четири лъва. Ако очите им са затворени, не ги доближавай. Изчакай да ги отворят и влез. Те пазят танцуващата вода.
Младежът се сбогувал с отшелника и продължил към планината.

През това време сестрата неотклонно наблюдавала пръстена, за да следи дали цветът на камъка няма да се промени. Ала той стоял един и същ и тя била спокойна.

След няколко дни момъкът изкачил планината и видял палата с четиримата великани отпред. Очите им били затворени, а вратата отворена.
– Не – рекъл си момъкът. – Сега не е време – и зачакал.

Когато великаните отворили очи, вратата се затворила, той прекрачил прага, изчакал лъвовете да отворят очи и влязъл. Видял танцуващата вода, напълнил няколко стъкленици и излязъл, когато лъвовете отново отворили очи.

През това време лелите се радвали, защото племенникът го нямало, но след няколко дни той се появил и прегърнал сестра си. Братята поръчали две златни купи и в тях излели танцуващата вода, която заподскачала от едната купа в другата. Когато лелите видели това, възкликнали смаяни:
– Ах! Как успя да донесе танцуваща вода! – и хукнали да кажат на бавачката. Тя отново изчакала сестрата да остане сама и отишла на посещение.
– Виж ти, колко прекрасна е танцуващата вода! Знаеш ли какво трябва да поискаш сега? Пеещата ябълка! – рекла злата жена и си заминала.

Върнал се братът, който донесъл танцуващата вода, и сестрата му казала:
– Ако ме обичаш, трябва да ми донесеш пееща ябълка.
– Добре, сестричке. Ще ти донеса.

На следващата сутрин той се метнал на коня и поел на път. След време срещнал първия отшелник, който му казал:
– Привет, коннико! Накъде си се запътил?
– Търся пееща ябълка.
– Синко, все едно си тръгнал да търсиш смъртта си. Аз не знам как да ти помогна. Продължи по пътя и ще срещнеш друг, по-възрастен отшелник. Той може да знае.

Момъкът продължил и наистина срещнал друг, много по-възрастен отшелник, който ето какво казал:
– Трудно е да вземеш пеещата ябълка, но не е невъзможно. Слушай внимателно какво трябва да сториш: изкачи отново планината, заобиколи великаните, портата и лъвовете и по-нататък ще намериш малка вратичка с чифт ножици, закачени на нея. Ако ножиците са отворени, влез, но ако са затворени – рискуваш главата си.

Младежът стигнал до палата и заварил всичко както му казал отшелникът. Ножиците били отворени, затова влязъл през вратата и там видял прекрасно дърво, на което растяла една ябълка. Ала клоните се люлеели ту на едната, ту на другата страна. Момъкът почакал, докато дървото за миг спре, сграбчил клона и откъснал ябълката. Успял да се измъкне жив и здрав от омагьосания палат, метнал се на коня и препуснал към дома, а по пътя ябълката неспирно пеела в джоба му.

И този път лелите се радвали, че племенникът им го няма, но когато го видели да се връща – сякаш цяла къща се срутила върху им. Отново извикали бавачката, а тя отишла пак при младото момиче и казала:
– Виж колко са прекрасни танцуващата вода и пеещата ябълка! Ако можеше да получиш и говорещата птица, нямаше нищо друго да ти липсва.
– Добре – рекло младото момиче, – ще помоля брат ми да я донесе.

Когато той се върнал, тя му разказала за говорещата птица и той обещал да я донесе. Както и предният път, срещнал първия отшелник, който го изпратил при вторият, а той рекъл:
– Аз не зная как да я намериш. Знам само, че си тръгнал на сигурна смърт. Но ако толкова държиш да я намериш, продължи по пътя и ще срещнеш моя побратим отшелник. Той е по-стар и мъдър от мене. Може да ти помогне.

Момъкът продължил и наистина срещнал трети отшелник с дълга бяла брада, която стигала до петите му. Старецът поздравил момъка и казал:
– Изкачи планината и влез в омагьосания палат. Там ще видиш много статуи. Мини покрай тях и влез в градината. Насред нея блика фонтан, в който се къпе говорещата птица. Каквото и да ти говори, ти трябва да мълчиш. Отскубни перце от крилото ѝ, топни го в стъкленицата, която ще видиш там и напръскай всички статуи. Отваряй си очите и всичко ще свърши добре.

Младежът добре знаел пътя и скоро се озовал пред палата. Намерил градината, а птицата щом го видяла, възкликнала:
– Кого търсите тук, знатни господине, мен ли? Този път няма да успеете! Вашите лели ви изпратиха на сигурна смърт и сега ще я срещнете. А майка ви заведоха да върти колелото на кралската мелницата като животно.
– Майка ми върти колелото на мелницата? – провикнал се младежът смаян, ала едва изрекъл тези думи и се превърнал на статуя като другите.

Когато сестрата погледнала пръстена, видяла че камъкът е потъмнял до тъмно синьо.
– Ах! – възкликнала уплашено и изпратила другия брат по следите на първия.

Всичко се случило точно както на първия брат. Срещнал тримата отшелници, получил указанията и скоро се озовал в палата, където намерил градината, статуите и говорещата птица.

Щом тя видяла приближаващия момък, започнала да чурулика:
– Да не би да търсиш брат си? Майка ти я пратиха да върти колелото на крачната мелница!
– Ах, майка ми е в мелницата? – и едва изрекъл тези думи, се превърнал в статуя.

Сестрата погледнала пръстена и видяла, че камъкът е почернял. Клетото момиче! Нямало какво да прави, преоблякла се като паж и поела на път.

Точно като братята си, тя срещнала тримата отшелници и научила какво да стори. Накрая третият отново повторил:
– Помни, ако отговориш на птичката, ще загубиш живота си.
Тя продължила по пътя и стигнала до градината. Щом птичката я видяла, възкликнала:
– Ах! Ето те и теб! Сега ще споделиш съдбата на братята си. Видя ли ги? Един, двама, а ти ще си третата. Баща ти воюва, майка ти върти колелото на крачната мелница, а двете ти лели преливат от радост.
Девойката не отвърнала нищо и оставила птичето да чурулика. А то, когато изговорило каквото имало да казва, кацнало долу. Тя това и чакала – сграбчила го, отскубнала едно перце от крилото му и го топнала в стъкленицата. Напръскала братята си и те в миг оживели. После съживила и останалите статуи, лъвовете и великаните. Всички били знатни мъже – принцове и барони. Те много се зарадвали и от сърце ѝ благодарили. В мига, в който всички се съживили, изчезнал омагьосаният палат и отшелниците, които всъщност били трите феи.

Братята и сестрата се завърнали в дома си и веднага извикали един златар да направи златна верижка, с която завързали птичката. На другия ден, когато лелите погледнали през прозореца, те видели танцуващата вода, пеещата ябълка и говорещата птица.
– Ах – прошепнали уплашено, – това е истинска беда!
Птицата накарала братята да поръчат каляска – по-разкошна от тази на краля – с двайсет и четири лакеи, а също готвачи и многобройни слуги. Те направили всичко, а когато лелите видели това, за малко щели да пукнат от завист и гняв.

Най-сетне кралят се завърнал от войната. Царедворците разказали всички новини в кралството, но не споменали и дума за жена му и децата. Един ден кралят погледнал през прозореца и забелязал разкошния палат отсреща.
– Кой живее там? – попитал той, но никой не могъл да каже.
Кралят погледнал отново и видял братята с ябълки в ръце и сестрата със звезда на челото.
– Милостиви Боже! Ако не знаех, че жена ми е родила кученца, щях да ги взема за мои деца – възкликнал той.

Веднъж той седял на прозореца и се наслаждавал на танцуващата вода и пеещата ябълка, но птицата била потънала в мълчание. Когато кралят изслушал всички песни, птицата го попитала:
– За какво мисли Ваше Величество?
Смаян, че птицата умее да говори, кралят отвърнал:
– Какво мога да мисля. Това е истинско чудо!
– Има още по-големи чудеса – отвърнала птицата.
После птицата поръчала на своята господарка да повика братята си и продължила:
– Ето го там кралят. Поканете го на обяд в неделя.
– Да, да – съгласили се всички.

И така, те поканили краля, а той приел. В неделя бил подготвен тържествен обяд и кралят пристигнал. Щом видял младите хора, той плеснал с ръце и възкликнал:
– Не мога да спра да си мисля, че са мои деца.
Когато влязъл в палата, останал изумен от блясъка и богатствата. После седнали на трапезата и докато се хранели, кралят казал:
– Птичке, всички говорим, а ти не проронваш и дума.
– Ах, Ваше Величество, болна съм. Но следващата неделя ще съм добре. Тогава мога да дойда при вас на обяд, заедно с тази млада дама и тези господа.

Следващата неделя птичката повела господарите си, пременени с великолепни дрехи, подобаващи за крале. Кралят ги разходил из своя дворец и постоянно им оказвал най-голямо уважение. Лелите едва били живи от страх. Щом всички се разположили на трапезата, кралят рекъл:
– Хайде, птичке, обеща, че днес ще говориш. Какво ще ни разкажеш?
И тя започнала. Разказала всичко както се случило от вечерта, когато кралят подслушал зад вратата трите сестри до времето, когато пратили клетата му съпруга да върти колелото на кралската мелница. Накрая добавила:
– Това са твоите деца, а жена ти бе изпратена да върти колелото на мелницата и едва е жива.
Щом кралят чул всичко това, се хвърлил да прегръща децата си, а после хукнал да намери клетата си жена, която от изтощение едва стояла на краката си. Той паднал пред нея на колене и смирено я помолил за извинение. Накрая извикал сестрите и бавачката и в тяхно присъствие попитал птичката:
– Птичке, ти, която ми разказа всичко, произнеси сега тяхната присъда.
Птичката осъдила злите жени да се накажат най-строго. Когато това станало, птичката отлетяла, а кралят със своята кралица и децата им заживели мирно и честито.