Вълшебни приказки

Птицата грифон

Препоръчва се за възраст над 5 год.
5мин
чете се за

Хората разказват, че много отдавна живял един могъщ крал с тримата си сина. Внезапно очите на този крал заболели и той призовавал всички доктори от кралството, ала никой не успял да му помогне. Тогава в двореца се явил един прочут магьосник. Той прегледал владетеля и рекъл:
– Ваше величество, няма цяр на този свят, който да Ви излекува. Единствено перо от птицата грифон може да възвърне зрението Ви.
Тогава кралят повикал синовете си и казал:
– Онзи, който ми донесе перо от грифон, ще получи короната.

Принцовете оседлали конете си и тръгнали на път. Стигнали до място, където пътят се разклонявал на две посоки и най-големият принц се обърнал към най-малкия:
– Ние двамата ще хванем този път, а ти ще поемеш по другия. Ще се срещнем на същото място точно след една година и заедно ще се върнем при баща ни.

Най-малкият предано обичал баща си и от все сърце искал да му помогне, ала по-големите му братя имали друго наум. Най-големият принц се надявал техния болен баща да умре скоро и той да наследи короната, а и средният брат не бил по-добър от него. Та вместо да обикалят за перо от грифон, те се заселили в един град, разпродали каквото имат, дори конете си, и заживели като безделници.

Най-малкият принц обикалял от град на град и не спирал да разпитва дали някой знае къде живее птицата грифoн. Хората го сочели с удивление:
– Я го виж този! Тръгнал е на сигурна смърт.

Една вечер принцът замръкнал в обширна гора. В дълбините ѝ срещнал прегърбена старица, която носела на гръб огромен наръч дърва. Младият принц се спуснал да ѝ помогне и посегнал да вземе дървата. Жената с облекчение подала непосилния товар и повела младежа към дома си. По пътя го попитала накъде се е запътил.
– Папа е болен. Трябва ми перо от грифон, за да го излекувам. Папа е велик крал и каза, че онзи от синовете му, който донесе перото, ще получи короната.

Тогава старицата го завела до едно високо дърво, където живеела птицата грифoн, и в отплата за добрината му го научила как да отскубне вълшебно перо:
– Изкачи се на това дърво и се скрий добре в клоните така, че никой да не може да те види. Когато птицата кацне, избери едно перо и го хвани. Дръж го здраво, но не трябва изобщо да мърдаш. Когато слънцето изгрее, птицата ще разпери криле и ще излети, а перото ще остане в ръцете ти.

Младежът поблагодарил от все сърце и сторил всичко както трябва. От страх някой да не му открадне перото, го скрил в обувката си радостно поел да го занесе на баща си. „Какво ли са направили братята ми? – мислел си той. – Със сигурност много ще се зарадват, когато видят перото, защото ще излекуваме татко.“

Ту вървял, ту препускал и ето че в уречения ден пристигнал на уреченото място. Братята му вече го чакали, окъсани и мръсни.
– Намерих перо от грифон – провикнал се отдалеч младият принц, щом ги видял.
– Покажи да го видим! – помолил най-големият брат и когато младият принц се навел да извади перото от обувката, той измъкнал ловко ножа си и го наръгал в гърба.

Двамата заровили тялото на брат си в една поляна, покрита с цветя, и се върнали у дома.
– Папа! Намерихме перо от грифон – казали те на баща си.
– А къде е брат ви? – попитал ги разтревожен кралят.
– Не знаем. Ние се разделихме и поехме по различни пътища. Дано не е станал плячка на дивите животни – отвърнали принцовете уж загрижени.

Кралят излекувал очите си, но никога повече не видял най-малкия си син. А поляната, където бил погребан, цъфтяла повече от всякога.

Минали години. Един овчар харесал омайната поляна и започнал все там да води там стадото си. Веднъж забелязал, че кучето му копае на едно и също място, приближил се и намерил една кост. Направил си от нея флейта, допрял я до устните си и тя запяла сама:

„Овчарю, овчарю
не сваляй тази флейта от уста,
дръж ме здраво и ще ти разкажа
как братята ми ме предадоха
заради перото от грифон.“

Пеел духът на младия принц, макар че отдавна тялото му било изтляло. Макар и тъжна, песента била прекрасна и овчарят обичал често да я слуша.

Един ден минал край двореца, кралят чул песента и го извикал при себе си да послуша. Щом започнал, кралят разпознал гласа на изгубения си син и остра болка прерязала цялото му тяло. Попитал овчаря откъде знае тази песен и той разказал всичко и подал флейтата на краля. Той я допрял до устните си и тя запяла сама:

„Папа, папа!
Не сваляй тази флейта от уста,
дръж ме здраво и ще ти разкажа
как родните ми братя ме предадоха
заради перото от грифон.“

Ужасно съмнение пронизало клетия крал.
– Веднага извикайте принцовете! – заповядал с треперещ глас и щом се появили, ги накарал да допрат устни до вълшебната флейта и ето каква песен запяла тя:

„Братко, братко!
Не сваляй тази флейта от уста,
дръж ме здраво и ще ти разкажа
как заради перото от грифон
ти ме предаде, ти ме предаде.“

Най-сетне кралят разбрал защо най-малкият му син не се бил прибрал и безмилостно наказал убийците. Покрусен и отчаян той се оттеглил да разсъждава над жестоката съдба, която му поднесъл животът – той оздравял, но останал бездетен.

И до днес се носи славата на един овчар, който притежавал вълшебна флейта, направена от кост, която пеела с човешки глас.

КРЕДИТ: „The Griffin“, Italian Popular Tales, 1885 – Thomas Frederick Crane, A. M., ИЗТОЧНИК: Li Figghi di lu Cavuliciddaru (Неаполитанска приказка, Imbriani, Pomiglianesi, „L’Auciello Crifone“); ПРЕРАЗКАЗ: Лорета Петкова, – ©prikazki.eu 2022;

prikazki.eu