Пещерата

Живял някога един крал, който имал трима сина. Веднъж по-големите решили да идат сами на лов без най-малкия си брат. Кралицата помолила да го вземат, но те отказали. Въпреки това малкият им брат ги последвал и нямало как – наложило се да го приемат.

По обяд се озовали в красива местност. Случайно намерили една пещера с просторно преддверие, което се стеснявало в дълбок отвесен тунел. Приседнали да отпочинат и похапнат на хлад. Щом свършили, най-големият принц се обърнал към най-малкия:
– Салваторе, искаш ли да те спуснем в тунела? Там долу има съкровище.
Момъкът се съгласил и слязъл долу. На дъното се озовал в красива стая. Там видял една възрастна жена, която попитала:
– Какво дириш тук?
– Искам да изляза, но не знам как.
Старицата отговорила:
– Тук живее зъл магьосник, който държи в плен три принцеси. Имаш ли кураж да ги освободиш?
– Аз не се страхувам от нищо. Кажи ми какво да направя.
– Почукай на онази врата.
Момъкът почукал и на прага излязла първата принцеса:
– Кой си ти?
– Дойдох да те освободя. Кажи какво да направя.
– Вземи тази вълшебна ябълка. Ако имаш нужда от нещо, само го пожелай и тя ще го изпълни – след тези думи, тя му подала ябълката и го поканила вътре. – Влез тук и почукай на отсрещната врата. Там е сестра ми, която по-добре ще те упъти.

Той почукал на другата врата, появила се втората принцеса, която му подарила един вълшебен нар за спомен и го накарала да почука на трета врата.

Отворила му третата принцеса, която знаела кой е и го поздравила с радостен глас:
– Добре дошъл, Салваторе! Защо си дошъл?
– Дойдох да те освободя. Кажи ми какво да направя.
Тя му подарила една корона и казала:
– Вземи тази вълшебна корона. Ако имаш нужда от нещо, пожелай го и тя ще ти помогне.
После го поканила вътре, нахранила го и му казала:
– Щом почукаш на онази врата, магьосникът ще се събуди и ще те попита защо си дошъл. Ти му кажи: „Дошъл съм да премеря с теб сили“.

Младежът доближил вратата и почукал. Магьосникът отворил и попитал:
– Защо си дошъл?
– Дойдох да премеря с теб сили.
Едва започнали борбата и с първия замах принцът отсякъл главата на магьосника. Върнал се при принцесите и рекъл:
– Съберете си нещата и да вървим, защото братята ми чакат на изхода на пещерата.

А какво всъщност правели братята? След като спуснали Салваторе, те се върнали в двореца, а кралят ги попитал:
– Къде е брат ви?
– Загубихме го в гората и не успяхме да го намерим.
– Бързо! – заповядал кралят – Връщайте се да намерите сина ми, иначе ще ви строша главите.

И така, те се върнали обратно. Пристигнали в пещерата и спуснали въже, а на края завързали камбанка, като си рекли:
– Ако е жив, ще чуе камбанката и ще се покатери, но ако е умрял какво ще кажем на баща ни?
Те спуснали въжето, а Салваторе започнал да качва една след друга принцесите.

Издърпали първата принцеса и щом я видял, най-големият брат възкликнал:
– Ах, каква красавица! Тя ще стане моя жена.
Щом втората излязла, средният брат заявил:
– Тази и никоя друга ще стане моя съпруга.
Дошъл реда на най-малката принцеса, но тя отказала и рекла:
– Салваторе, първо ти трябва да се качиш. Иначе може братята ти да те оставят тук.
Той отказвал, тя настоявала – най-сетне той надделял и тя се качила. И станало както принцесата предрекла – братята оставили Салваторе в пещерата и се върнали с трите принцеси в палата.

Щом пристигнали, казали на краля:
– Търсихме Салваторе, но го няма никъде. Намерихме тези принцеси и искаме да се оженим за тях.
– Аз – рекъл първият брат – ще взема тази.
– А аз – добавил вторият – искам тази. Третата сестра ще стане жена на някой знатен младеж.

През това време Салваторе чакал, чакал и най-сетне разбрал, че е изоставен. Натъжил се и бръкнал да извади кърпата от джоба си, но напипал ябълката. Извадил я и рекъл:
– Ах, ябълке, изведи ме от тук!
И на мига се озовал пред пещерата. Тръгнал към своя град, но не се прибрал в двореца на баща си. Отишъл при един златар, който се съгласил да го вземе за чирак, а в замяна обещал да храни и облича момъка.

Един ден кралят призовал златаря и му заповядал да направи кралска корона за най-големия му син, който щял да се жени.
– До утре вечерта короната трябва да е готова и да ми я донесеш – наредил кралят, дал му десет жълтици и го отпратил.

Златарят се върнал у дома ужасно изплашен, защото е невъзможно да се направи кралска корона за толкова време. Салваторе видял, че майсторът е оклюмал и попитал:
– Учителю, защо си толкова изплашен?
Той разказал за кралската поръчка и накрая изплакал:
– Свършено е с мен. Не ми остава друго, освен да се приютя в църквата.(В стари времена църквата закриляла всеки, който влезе там – никой нямал право да посегне дори на престъпниците, докато са вътре.)
Чиракът отвърнал:
– Майсторе, тръгнал си да търсиш закрила за такава дреболия! Аз ще направя короната.

И така, момъкът се заловил за работата. Как е успял ли? Сам изчукал златото, после извадил ябълката и поискал да му направи кралска корона. Когато станала готова, той я дал на жената на златаря, а тя я дала на съпруга си. Майсторът излязъл от църквата и занесъл красивата корона на краля. Той останал толкова доволен, че поканил майстора на тържеството вечерта. Когато златарят разказал за това у дома, чиракът помолил:
– Заведи ме на тържеството.
– Как да те заведа, като нямаш подходящи дрехи. По-нататък ще ти купя и ще те заведа на следващото тържество.

Часовникът ударил два часá и златарят потеглил. Салваторе извадил ябълката и рекъл:
– Ябълке моя, дай ми дрехи, карета и лакеи, защото искам да видя сватбата на брат ми.
В миг бил преоблечен като принц и потеглил към палата, но вместо в тържествената зала влязъл в кухнята, откъдето наблюдавал сватбата на брат си. На връщане причакал майстора с една голяма сопа и здраво го натупал. Когато майсторът стигнал у дома, заплакал:
– Умирам! Умирам!
– Какво е се е случило? – попитал чиракът, а когато чул, възкликнал:
– Ако беше ме взел с тебе, това нямаше да се случи.

След няколко дни кралят отново извикал златаря и поискал втора кралска корона, която да е готова след едно денонощие. Всичко станало като преди: този път с помощта на нара чиракът направил още по-красива корона от предишната. Златарят я отнесъл в двореца, а след тържеството се прибрал целия в синини от тупаника, който получил.

Минало време и решили да омъжат третата принцеса, но тя възразила:
– Който ме иска, трябва да изчака една година, един месец и един ден.
Девойката не спирала да се тревожи и се чудела защо го няма Салваторе, след като вълшебните подаръци можели да му помогнат. Така изминала една година, един месец и един ден, сватбата вече била приготвена, а на златаря поръчали трета корона, още по-красива от предишните две. (Защото кралят не искал някой да каже, че понеже принцесата е чужденка, към нея се отнасят по-зле).

Златарят бил съвсем отчаян, но чиракът с помощта на вълшебната корона изпълнил поръчката още по-добре от предишните. Когато кралят видял короната, останал смаян от невижданата красота и от благодарност поканил отново златаря на сватбеното тържество. Златарят се върнал у дома и пак отказал на чирака да го заведе в палата.

Салваторе изчакал майстора да тръгне за сватбата, извадил вълшебната корона и пожелал великолепни дрехи и карета. Този път пристигнал в палата, изправил се пред булката и младоженеца точно преди да кажат „да“ и извикал:
– Спрете! – извадил ябълката и попитал – Кой ми даде тази ябълка?
– Аз – отвърнала жената на най-големия брат.
– А този нар? – попитал, като показал нара.
– Аз, спасителю мой – отвърнала жената на средния брат.
Накрая извадил короната, вдигнал я високо и попитал:
– Кой ми даде тази корона?
– Аз, годенико мой – отвърнала булката.
Салваторе избутал младоженеца, застанал до годеницата си и свещеникът веднага ги венчал, а изуменият златар се свлякъл на колене и замолил за милост.