През Ренесанса дори видните и уважавани хора се обръщали към вещица или „стрега“ за помощ, затова не една и две бедни вдовици се препитавали с чародейство. Ппредлагали любовно биле, амулети за богата реколта и всякакви цярове за животни и хора. Всяка „стрега“ добре познавала местния фолклор, огромна част, от който е запазен още от времето на етруските в Тоскана.
Тази приказка ще ви запознае с Фурикия, добра и мила стрега, живяла във Флоренция през XV век. Оригиналът на историята е записан през XIX век от немския фолклорист Ханс Бретман (Hans Breitmann), който я научил от преуспяваща на времето си флорентинска „стрега“, която знаела множество древни магии, песни и приказки на тоскански диалект.
Някога, много, много отдавна, във Флоренция живяла една възрастна госпожа на име Фурикия. Тя имала малко магазинче за яйца.
Ах, какви яйца продавала тя! Уж изглеждали обикновени, че даже малко дребни, ала щом ги вкусиш, се случвали невероятни неща.
Болнавите дечица ставали здрави и силни,
Скромнички моми се превръщали в първи хубавици.
Боязливите младежи ставали смели и напористи.
Пастирите вече не губели овцете си.
Всички смокини узрявали по дърветата.
Пътниците не срещали разбойници по пътя си.
И даже няколко глупака, щом хапнали от чудодейните яйца, така поумнели, че ги провъзгласили за най-мъдрите в цяла Флоренция!
Но от всичко най-странно било, че никой никога не бил виждал Фурикия да купува стоката си от пазара като останалите яйцепродавачки в града. Дори по времето, когато кокошките спирали да снасят и яйцата не достигали, Фурикия имала достатъчно за многобройните си купувачи. Хората я мислели за вещица, защото изнамира от нищото своите чудодейни яйца, ала понеже нейната магия носела единствено сполука, всички я обичали и женицата печелела добре.
Всъщност всички я обичали с изключение на нейната съседка Мадалена. Тя била не само подла и себична, но и отвратителна грозница. И макар да не била бедна, завиждала на сполуката на Фурикия и я мразела колкото можело да мрази злото ѝ сърце.
Ден след ден Мадалена виждала чудесата, които яйцата на Фурикия даряват на хората. Накрая решила и тя да ги опита, защото мислела, че без съмнение ще да стане най-красивата и богата жена на света.
Ала когато отишла при Фурикия да купи дузина яйца, старицата ѝ рекла:
– Мадалена, задръж си парите. Уви, яйцата ми няма да ти изпълнят желанията, защото помагат само на хората с добри сърца. За всички останали те са просто яйца, при това малко по-дребни.
Но Мадалена настоявала на своето и Фурикия ѝ продала дузина яйца.
Всеки ден Мадалена изяждала по едно. Започнала с твърдо сварено, после рохко, после сурово, бъркано с масло и на омлет, но както и да яла, ни се разхубавила, ни забогатяла.
Нищичко не се променило, само дето, ако изобщо било възможно, лошият ѝ нрав станал още по-отвратителен.
Завистницата решила, че Фурикия я е измамила и си казала, че на всяка цена трябва да научи тайната на чудодейните яйца и да я открадне.
А ето каква била тази тайна:
Много години преди това добросърдечната Фурикия спасила една пъстра черно-бяла кокошчица от касапина, който тъкмо се канел да я накълца за супа.
Ала пъструшката не била каква да е, ами вълшебна кокошка.
Стига да се храни със специална супа, всяка нощ тя снасяла цели дузини чудодейни яйца. Тя научила Фурикия как се приготвя чудодейната супа и всеки ден добрата жена грижливо я сварявала с много любов. От година на година вълшебната кокошка ставала все по-прекрасна, а перушината ѝ заблестяла като златна.
Денем кокошката се криела в тъмния ъгъл на шкафа. Нощем, когато заспивал градът, тя излизала навън. Щом си хапнела супа, започвала да клопа и танцува радостно. Накрая снасяла вълшебните яйца.
Един ден Фурикия затворила магазина, защото трябвало да занесе яйца на някой, чието магаре се разболяло. Стопанството на човека било извън града и старицата мислела, че ще се върне едва привечер.
Затова, преди да излезе, сготвила супата за кокошчицата.
В гърнето сложила:
чашка винце,
малко лимонов сок,
три маслинки от дървото, в което живеело едно бухалче,
една зряла смокиня, откъсната по пълнолуние,
десет сухи листенца от роза, която цъфти през януари,
една глава кромид лук,
три щипки златен прашец,
и съвсем мъничко прашец от крилца на пеперуда.
Докато разбърквала продуктите, Фурикия пеела една песничка, която научила от кокошчицата. Думите били на много странен език, който никой не би могъл да разбере. После запалила огъня в огнището и изчакала супата да заври. Оставила я да къкри, залостила вратата и поела на път.
Едва Фурикия завила зад ъгъла и Мадалена се промъкнала в дома ѝ през отворения прозорец.
Най-сетне късметът ѝ се отворил! Щяла да разкрие тайната на Фурикия!
Влязла вътре, но в магазина нямало яйца (защото този ден не бил работен). Само кокошата супа къкрела тихо на огъня. Ах, как ухаело! Колко вкусно изглеждала!
Мадалена грабнала една лъжица и гребнала от супата. Била тъй апетитна и с тъй невероятен вкус, различен от всичко, което някога била опитвала! Рекла си, че тайната е точно в тази супа и я излапала докрай. После се измъкнала от чуждия дом, точно както се била намъкнала.
През цялото време вълшебната кокошчица наблюдавала през една дупчица в шкафа и когато крадлата излязла през прозореца, пъструшката изкудкудякала нещо.
Мадалена се прибрала и веднага се изправила пред огледалото. Май била права! Вече не изглеждала същата – очите ѝ искрели, както никога. А и се усещала различно, макар че не можела да каже как.
Фурикия се върнала в града много по-рано, отколкото мислела, защото магаренцето оздравяло в мига, в който опитало яйцето.
Мадалена видяла, че старицата се задава по улицата и се втурнала да се похвали с успеха си.
Но щом отворила уста да проговори, вместо думи се чуло само:
– Ко-ко!…Ко-ко! Ко-ко-кооо!
Едва тогава Мадалена усетила, че се смалява, смалява, смалява… и се смалила колкото една кокошка… Всъщност се превърнала в истинска кокошка, но не тъй гиздава и хубава като пъструшката на Фурикия.
И за съжаление, яйцата, които от този ден нататък снасяла, не били чудодейни като яйцата на Фурикия.
Ала все пак и те не били обикновени – щом се излюпели, от тях не излизали пиленца…
ами мишки, които в миг се разбягвали!
КРЕДИТ: „The wonderful eggs of Furicchia; a picture story from Italy“; ТЕКСТ И ИЛЮСТРАЦИИ: Anne F.Rockwell; ПРЕВОД: Л.Петкова, © prikazki.eu 2023г.;
