През месец юни дъното на езерото се обсипва със стотици желатинови топченца. Това са яйца, които жабите тъкмо са снесли.
След осем дни тези яйчица се разпукват и отвътре излизат дребни черни създания с дълги опашки. Ето ги жабешките бебчета, които наричаме попови лъжички.
Поповите лъжички живеят точно като рибите – плуват и дишат под водата с хриле. Ще загинат, ако се извадят от езерото.
Там те търсят храна и много се плашат от останалите водни обитатели, защото се опитват да ги хванат, а и изглеждат твърде големи.
Постепенно опашките се скъсяват и ето – тези попови лъжички вече имат дълги крайници и съвсем къси опашки.
Сега никак не приличат на риби и трябва да излязат от водата, за да дишат.
Поповите лъжички растат бързо.
Първо на задните крайници, а после и на предните се появяват малки ципести крачета.
Скоро лятото ще свърши. Поповите лъжички се превръщат в истински жабчета.
Вижте ги как са насядали по листата на водните лилии.
А тук са нарисувани как плуват напред-назад към брега.
Те ходят там да търсят мушици и други дребни насекоми за храна.
Щом жабата забележи муха, замира неподвижно и я чака да се приближи.
После хоп! скача и я хваща с език.
Тези три жаби тъкмо са обядвали и сега се надпреварват коя ще скочи най-високо.
Слънцето се спуска ниско, цветчетата притварят чашки. Всяка вечер жабите се събират в края на езерото и господин Жабок, който е прочут певец, издува бузи и започва:
– Кваак-квак-квак!
А на другата година в един прекрасен юнски ден, жабите отново се гмуркат до дъното на езерото, за да си снесат яйцата, от които след осем дни ще се излюпят попови лъжички.
КРЕДИТ: „La Grenouille“, 1939; ТЕКСТ&ИЛЮСТРАЦИИ: Michel; ПРЕВОД: Л.Петкова – ©prikazki.eu 2022;
