Един ден при стария ходжа Рамадан дошъл развълнуван придворният палач и викнал:
– Голямо нещастие, ходжа! Изпратен съм нарочно при теб. Онази вечер на султана се присънило някакво печено ядене, което нямало ни начало ни край. Султанът сега иска да му се намери такова ядене. Сто души мъдреци, повикани нарочно затова в двореца, казаха, че такова ядене няма и не може да се намери. Султанът много се разсърди и заповяда да ги накажат. Вчера някой му казал, че само ти си толкова умен, та ще можеш да намериш такова ядене. И той ме изпрати при теб. Дава ти три дни срок. Ако не успееш, ще ти вземем главата!
Щом палачът излязъл, Рамадан-ходжа паднал на колене и започнал да се моли на Аллах да му даде ум и разум, дано открие това пусто ядене, което се присънило на султана.
Разтворил Рамадан-ходжа дебелите стари книги и започнал да търси няма ли в тях писано нещо за такова ядене без начало и без край.
Два дена и две нощи чел Рамадан-ходжа, но не можал нищо да намери в книгите.
На третия ден рано сутринта слънчевите лъчи се промушили през прозореца и казали на ходжата:
– Остави книгите! Вземи ситото, пресей брашно, замеси тесто и го опечи. Това ще те спаси.
Грабнал ходжата ситото, приготвил брашното, замесил тестото, месил го, стискал го с часове – та като не знаел какво да прави по-нататък, изплел от тестото едно въже. И го мачкал и си приказвал:
– Дали ще успея нещо да сторя, или ще увисна утре на въжето?
Не щеш ли, внезапно се досетил, свил двата края на това въже от тесто и ги залепил един за друг. Веднага метнал залепеното така тесто във фурната, изпекъл го и още топло-топло го занесъл на султана. Поклонил се и рекъл:
– Господарю, ето ти изпечено ядене, което няма ни начало, ни край. Приеми го като дар и дай заповед да се нарече „кравай“.
Султанът скочил зарадван и извикал:
– Наистина, това е чудесно! Твоето изобретение отговаря точно на моя сън – и го наградил с три кесии злато.
Тръгнал си ходжата радостен и доволен и цял живот разказвал как случайно успял да измисли днешните кравайчета и гевречета.
Текст и илюстрации в. Пътека, бр.2 1933, КОРИЦА: De Ruyter & Meijer, 1881, Rijks Museum
