Настрадин ходжа и вареното яйце

Тръгнал един момък на печалба без пукнат грош в джоба. По пътя свършил храната и се отбил в селото на Настрадин Ходжа да потърси нещо за хапване. Влязъл в една кръчма и помолил да му сипят нещичко… Там бил и ходжата…

Кръчмарят още не бил сготвил – имал само варени яйца от предния ден. Донесъл едно и пътникът лакомо го излапал. Дошло време за плащане и младежът разказал накъде се е запътил. Обяснил, че няма пари и помолил стопанина да му запише яйцето на сметка, та на връщане да погаси дълга си. Волю-неволю кръчмарят приел и пътникът си заминал.

Минали пет-шест години и същият момък спрял в кръчмата на връщане и поискал да плати дълга си. Стопанинът извадил книга и молив и се захванал да смята:
– Яйцето, дето го изяде, беше насадено под квачка и ако се беше излюпило, щеше да стане кокошка и да даде толкова и толкова яйца. Да бях ги насадил, щяха толкова и толкова пилета да се излюпят, които ако снесяха по толкова яйца… не спирал да добавя в сметката кръчмарят и накрая поискал огромна сума.
Пътникът нямал толкова пари, пък и отказал да плати цяло състояние за едно варено яйце. Работата стигнала до съд.

Явили се двамата пред кадията и повикали Настрадин Ходжа за свидетел. Но в деня, когато трябвало делото да се гледа, ходжата не се явил. И на втория ден не дошъл. Изправил се пред съдията чак на третия ден.
– Бре, ходжа – начумерен подхванал съдията, – къде беше досега? Три дена те чакаме.
– Ефенди – отвърнал ходжата, – завчера варих жито, а вчера го сях, та затова се забавих.
– Как не те е срам! – викнал сърдито съдията. – Може ли да ми разправяш врели-некипели! Бива ли варено жито да се сее. Всеки знае, че няма да покълне!
– А бива ли варено яйце да се мъти? Всеки знае, че от него пиле няма да излезе! – възразил Настрадин Ходжа.

Засрамил се кадията от остроумния отговор на свидетеля и оправдал пътника.