Веднъж турският султан поръчал да му се направи часовник от чисто злато и украсен със скъпоценни камъни – брилянти, рубини и сапфири. Накратко – искал такъв часовник, че по красота да няма втори като него.
Часовникарят положил много труд. Щом часовникът станал готов, го поднесли на султана. Той тъй много го харесал, че го закачил на пояса си и заповядал, часовниците в палата да се сверят с неговия. Заповедта била изпълнена, но скоро всички забелязали, че красивият часовник не работи вярно и изоставал.
Веднага повикали часовникарят да го поправи. Той грижливо свършил работа, но се оказало, че часовникът отново не работел вярно: този път избързвал. Наложило се да го поправят втори, трети, четвърти път, но часовникът не можал да изпълнява вярно службата си. Най-после султанът се ядосал и една вечер рекъл: „който утре пръв мине под прозореца, ще му го подаря!“
На другия ден султанът спал до късно, но когато станал, се присетил се за снощното си намерение и погледнал през прозореца – в това време оттам минавал един стар чаушин. Владетелят заповядал веднага да го доведат при него. Горкият човечец влязъл разтреперен и много уплашен, но султанът го успокоил и зарадвал, като му подарил красивия часовник и го изпратил твърде любезно.
Чаушинът, засмян до уши, когото не видял, на него не се похвалил. Едни го поздравявали, други – завидели. Мнозина веднага сверили часовниците си с царския.
Не минало много време и горкият чаушин разбрал, че часовникът не върви вярно. Поправял го няколко пъти, но все същото: ту изоставал, тy избързвал. Накрая разбрал, че часовникът, макар и много красив, не можел да върви точно. Взел го и се отправил към палата.
В началото царската стража не го пускала да влезе, но щом извадил часовника, му сторили път и султанът го приел веднага.
– Царю честити – казал чаушинът, – връщам това, което ми подарихте, защото не може да върши работата, която сте му отредили!
– Да – отговорил султанът, като взел часовника, – и аз се уверих, че всяко нещо се цени според работата, която изпълнява, а не според външните си труфила. Златото и скъпоценните камъни не можаха да помогнат на калпавия часовник да стане добър! И ти, мой добри чауше, нямаш нужда от скъпи украшения, щом си трудолюбив и честен в работата си. Сбогом.
ПУБЛИКАЦИЯ: в.Славейче, бр.24, 1907 под псевдоним Нанин, РЕДАКЦИЯ: Лорета Петкова
