Клин-чорба

Преди много години живял един певец на име Али Юсуф. Той бил много умен, но твърде беден. Един от неговите почитатели бил търговецът Махмуд. Несметно било неговото богатство. Керваните му обикаляли от Бяло до Черно море и разнасяли кафе, смирна, смокини, фурми и какво ли още не. Пред портите на Истанбул богатият Махмуд имал лятна къща и всеки петък канел там певеца на богато угощение.

Но ето, че в един от тези петъци портиерът посрещнал Али Юсуф с думите:
– Махай се от тука. Господарят е така сърдит, че ще те направи на парчета.
Домъчняло на певеца. Един петък в седмицата очаквал той! Стомахът му се свивал, червата му къркорели от глад – къде другаде да иде?
– Не – отвърнал Али, – няма да си ида. Ти не знаеш колко ме обича твоя господар. Аз съм му добър приятел и ще го утеша. Пусни ме, нека вляза.
Портиерът се съгласил.

Али почукал долу на стълбата. Показал се горе Махмуд и ядно се развикал:
– И ти ли? И ти ли си довтасал? Ела, ела да те нагостя както мене нагостиха – с измама и лъжа. Толкова много съм ядосан, че не искам да те виждам пред очите си.
Всички се изплашили и избягали. Ала Юсуф останал пред вратата.
– Чуйте, господарю, щом не искате да ме нахраните, поне ми позволете да извадя една спица от онова счупено колело. Няма що да ям, та ще си направя клин чорба.

– Клин?! – учудил се богаташът. Клин ли ще ядеш?!
– Ами да.
– Да не си луд?
– Не съм луд, ами гладен. От такъв клин, като се сготви, става хубава чорба.
– Ха, ха, ха! – избухнал в смях Махмуд.
Чудно му било, а и много смешно, че певецът се кани да яде клин, та заповядал да извадят един клин, да го измият и да му го дадат, за да го изяде пред очите му.
– Трябва първо да се пререже на две – рекъл Юсуф – и ако позволиш, ще го пресека пред тебе.
Богатият търговец се разсмял още повече.
– Юсуфе, ако го изядеш, ще ти дам хиляда жълтици. Нека всички тук са ми свидетели.
Събрали се и съседите да гледат.

– Дайте ми един казан. Напълнете го с вода! Запалете огън под него! Ха сега, да го сварим! – командвал Юсуф.
Донесли казан и вода. Запалили огън. Юсуф хвърлил клинците в казана и започнал да бърка.
– Не потъват – рекъл Юсуф. – Дайте малко брашно, че да се сгъсти водата и да потънат клинците в казана. Донесете и масло – нареждал Юсуф.
А богаташът само повтарял:
– Дайте, дайте му каквото поиска, че видим какво ще направи.

След малко Юсуф поискал трийсет яйца. Дали му ги. Опитал чорбата и поклатил недоволно глава.
– Какво има? – попитал Махмуд.
– Добра е, но е безвкусна. Иска малко месо, сол и пипер.
Махмуд заповядал да му се даде всичко.

След малко Али Юсуф обявил, че чорбата е готова и сипал първо на Махмуд да я опита.
– Чудно! Чудно нещо! – дивял се Махмуд. – Никога не бих предположил, че от клин може да стане толкова вкусна чорба. Драги ми приятелю, давам ти обещаните хиляда жълтици и те моля да ми простиш за грубостта. Идвай всеки петък, винаги ще ми е драго да си ми гост, защото си толкова умен човек. Само умен човек и от клин чорба може да направи.

Нашир и длъж се разнесла славата на певеца Али Юсуф за неговата клин чорба.