Гъски на един крак

Пашата на една околия най-много обичал да яде печени гъски. Селяните знаели това и за да пазят доброто му благоразположение, всеки ден му носели по две гъски.

Дошъл ред на Ахмед. Той изпекъл две гъски и тръгнал да ги носи, но по пътя огладнял. Откъснал единия крак от първата гъска и го изял. Повървял, повървял и пак огладнял. Този път откъснал един от краката на втората гъска и пак го изял. И така, занесъл на пашата двете гъски с по един крак.

Пашата седнал на трапезата и видял, че гъските са само с по един крак. Щом ги изял, наредил да доведат при него Ахмед.
– Не те ли е срам! – викнал гневно пашата. – Така ли си мислиш, че ще получиш моето благоволение? Като ми носиш гъски с по един крак?!
– Господарю – отвърнал Ахмед, – какво съм виновен, че гъските имат само по един крак? Ето, погледнете! – посочил той навън.
Там, край реката, стадо гъски стояли на един крак.

Пашата отворил прозореца, плеснал с ръце и гъските спуснали вдигнатите си крака.
– Виждаш ли? – казал пашата.
– Ех – рекъл Ахмед, – да бяхте плеснали с ръце на моите гъски, и те щяха да спуснат краката си.

Пашата се засмял и пуснал селянина да си върви по живо, по здраво.