Крал Скрежко

Януарските дни в Скандинавия са здрачни и кратки, защото по това време слънцето не се издига над хоризонта. През дългите зимни месеци децата обичат да строят снежни замъци и ги украсяват със свещичките, останали от коледната елха.

Живял някога един мъдър крал, който непрестанно се опитвал да подобри живота на хората. Веднъж зимата настъпила рано и част от реколтата замръзнала по полето. Хората не били заплашени от глад, но и излишъци нямало.

Една вечер кралят се разхождал из града. Навън бил страшен студ и при всяка крачка снегът хрущял под тежестта на ботушите му.
„Ех, ако можеше да ядем сняг – помислил си кралят, – тогава никога нямаше да ни грози глад.“

През живота си владетелят никога не бил готвил храна и, естествено, не разбирал нищо от готвене. „Ако занеса сняг у дома, готвачът може да измисли нещо – рекъл си той.“

Кралят влязъл с пълни шепи сняг в кухнята на замъка и наредил на готвача:
– Направи нещо за ядене с този сняг! – обърнал се и излязъл.
Готвачът се смаял:
– Кралят е загубил ума си! – рекъл той на момчето, което му помагало в кухнята. – Всеки знае, че снегът може да се стопи във вода и това е!

Но кралят бил наредил да опита и готвачът опитал. Добавил сняг към прясната риба и тя се просмукала с вода. Добавил сняг към неделното печено, но само дето сосът станал повече. После добавил сняг към тестото и сладкишът не се надигнал.
– Предавам се! – заявил готвачът на своя помощник. – От сняг може да се получи само вода!
– Понякога – отвърнало момчето – аз ям сняг. Дали ако добавим малко малинов или ягодов сироп, разбъркаме и веднага сервираме, няма да се получи нещо хубаво?
– Да! Я да опитаме! – зарадвал се готвачът.

Двамата прекарали остатъка от деня в многобройни опити да приготвят десерт от сняг. Вечерта готвачът поднесъл новата храна на краля, но той не останал твърде доволен. Все пак осъзнавал, че за да получи от сняг храна, трябва да потърси магьосник, а не готвач. Но пък децата толкова харесали новия десерт, че в чест на новото лакомство кръстили своя владетел – крал Скрежко.