Ах, колко се зарадва Пепи, когато вуйчо Стефан му подари кученце за рождения ден.
– Точно за това си мечтаех! – извика малчуганът и прегърна своя нов любимец. – Как ще си играем, а, Тео? – бърбореше Пепи и галеше пухкавата кучешка козинка. – Ще се казваш Тео и ще бъдеш моето куче.
И така, малкият Тео заживя при Пепи.
Двамата бяха непрестанно заедно. Където беше Пепи, там и Тео. Все едно дали момчето играеше с децата на топка, на жмичка или припкаше към магазина да изпълни поръчката на мама, Тео винаги беше с него. Но от всичко най-много и двамата обичаха едно и също – да сеят семенца в градината. Пепи обичаше да разкопава земята и да гледа как растат семенцата. Тео пък обичаше да рови в градината и да лае на воля.
Веднъж таткото на Пепи донесе семенца от марули и репи и двамата с радост отидоха да ги засеят в градината.
– Тео, как да направим лехите? – попита малкият стопанин, докато разкопаваше земята с голяма желязна лопата.
– Бау-бау! – отвърна кученцето, сякаш искаше да каже: „Не мога да ти помогна!“
– Сетих се! – възкликна Пепи. – Тео, ще ти напиша името. Ще засея семенцата на марулите във формата на буквата Т, а семенцата на репичките в Е и О. Какво ще кажеш, а?
– Аф-аф! – излая Тео и заподскача лудешки от радост.
И ето – Пепи зася марулите в буквичката Т, а после и репичките във формата на буквите Е и О.
Скоро малките зелени стъбълца изникнаха. Сутрин и вечер Пепи грижливо ги поливаше и плевеше.
– Бау-бау – лаеше Тео и подскачаше край лехите. – Аф-аф! – сменяше кученцето после гласа си, за да покаже колко е доволно.
Нали ден подир ден неговото име растеше все по-нависоко и по-гъсто.
Листенцата на растенията се развиха и скоро в лехите пораснаха чудесни марули и репички.
– За вечеря ще си направим салата! – рече веднъж Пепи, взе кошницата и ножицата и клекна да набере малко зеленчук.
Този път Тео мълчеше – не излая ни един път.
Гледаше в захлас името си, точно както аз и ти, когато видяхме за пръв път своите имена, изписани с букви.
Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.
Помогнете както можете – с дарение или споделяне!
КРЕДИТ: „Петърчо и Тео“, приказка из „Умното кученце“ – изд.Т.Ф.Чипвеъ; ИЛЮСТРАЦИИ: Неизв. художник (M.I.T); Преразказал: Л.Петкова, © prikazki.eu 2026г.;
