Шарл Перо

1628 – 1703
Франция

Един от най-прочутите автори на вълшебни приказки във Френската литература има юридическо образование и прекарва значителна част от живота си като дворцов администратор.

От 1663 Шарл Перо заема пост в кабинета на Жан-Батист Колбер, най-влиятелният министър на Луи XIV. Когато през 1671 става член на Френската Академия, е вече уважаван бюрократ с много високи позиции в администрацията на Луи XIV. Но, около 1676 отношенията между Колбер и Перо се обтягат и след смъртта на своя патрон, Перо е отстранен.

Още като млад Перо пише някои бурлески, а по-късно и оди в чест и прослава на краля. След изпадането си в немилост, Перо се посвещава на Френската Академия.

През януари 1687, абатът на Лаво чете пред членовете на Академията творбата на Перо на „Le siècle de Louis le Grand“, която разгаря прочутия Спор между Древните и Модерните. Привърженик на модерната позиция, Перо търси начин да освободи съвременните автори от принудата да имитират античните класици и техните жанрове, като постига това по два начина. Първо, обвързва научният прогрес с литературата и артистичното израстване, за да защити превъзходството на Модерните. Второ, той издига модерната позиция, като провъзгласява усета и мнението на жените като мерило за това кое е естествено, чисто и изящно в изкуството.

Но въпреки това, мнението му за мястото на жените във френското общество си остава напълно традиционна. Достатъчно е да се прочете първата му приказка „Griselidis“, 1691, където мнението на автора личи пределно ясно. Перо е вдъхновен от версиите на Джовани Бокачо и Петрарка, но със сигурност е познавал и версията за Гризелда, включена в колекцията „Miroirs des dames mariees“, популярен тогава педагогически учебник. Докато Петрарка разгръща своята приказка като алегория на връзката между вярващите и Бог, разпространената в учебника история е поучение за младоженките със съвсем различни внушения и „Гризелда“ на Перо предпочита този път.

Втората приказка на писателя „Глупави желания“ излиза от печат през 1693. Тя е създадена по баснята „La mort et le bûcheron“, 1668 на Жан де Ла Фонтен и затвърждава стремежа на Перо да наложи модерната си кауза чрез жанра на вълшебната приказка.

Макар че Мари-Катрин д’Олноа първа публикува приказка във Франция през 1690, Перо е първият автор от седемнадесети век, който през 1694 издава цяла колекция приказки. В нея включва „Гризелда“, „Глупави желания“ и „Магарешката кожа“. В края на 1695 тези „Contes en vers“ са преминали вече пет издания.

1) Ръкопис на Шарл Перо от 1695 на „Contes de ma mère l’Oye“ (The Morgan Library & Museum, Ню Йорк), 2) Илюстрация на „Котаракът в чизми“ от ръкописа на „Contes de ma mère l’Oye“, 1695 ИЗТОЧНИК: Wikipedia

През февруари 1696 излиза от печат и „Спящата красавица в гората“. Година по-късно същата история застава първа в най-прочутата колекция приказки в света „Histoires ou contes du temps passеe, avec des moralitвes“ 1697 г., в която също влизат „Малката червена шапчица“, „Синята брада“, „Феи“, „Пепеляшка или малката стъклена пантофка“, „Рике с перчема“ и „Малечко Палечко“.

Подобно на своите съвременнички д’Олноá и Анриет-Жюли де Кастено, Контес де Мюро, Перо черпи вдъхновение от италианските приказки от Джовани Франческо Страпарола и Джанбатиста Базиле, но ги модифицира по специфичен начин. Любопитен е фактът, че Страпарола използва изобретателна женска котка в „Constantino Fortunato“, сменена на котарак от Перо в „Господарят котарак“.

ИЛЮСТРАЦИЯ: „Котаракът в чизми“, Гюстав Доре, публикувана за пръв път през 1862, ИЗТОЧНИК: Wikipedia

Авторът е постоянен гост в литературните салони. Наличието на три различни версии на Рике от Catherine Bernard, Перо и племенницата му Marie-Jeanne L’héritier de Villandon дори говори за възможността там да са били провеждани литературни състезания с приказки.

Приказките на Перо не спират да вдъхновяват и до днес писатели, режисьори и композитори. По неговите приказки са създадени многобройни адаптации и сценични произведения, а „Пепеляшка“ на Перо е може би най-популярната приказка в света.

Всички добре познаваме приказките на Перо. Новината е, че тук, представяме най-сетне неговите приказки точно както са създадени – без цензура, съкращения и ведно с техните поуки. Ще се убедите, че макар и крайно занимателни, тези истории не са четиво напълно понятно за деца, въпреки че детската публика не е изключена.

КРЕДИТ: По данни от Wikipedia и статията на Anne E. Duggan Perrault, Charles (1628–1703)The Greenwood Encyclopedia of Folktales and Fairy Tales, GREENWOOD PRESS Westport, Connecticut London, 2008

prikazki.eu