Вълшебни приказки

Пепеляшкаили малката стъклена пантофка

Препоръчва се за възраст над 17 год.
12мин
чете се за

Имало едно време един благородник, който се оженил повторно. Новата жена била най-високомерното и надменно същество, което някой някога бил виждал. Тя имала от предишния си мъж две дъщери, които по нищо не се различавали от нея. Бащата също имал дъщеря от предишния си брак, но тя била безкрайно мила и добра – всичко това наследила от майка си – най-благородното същество, живяло някога.

Мащехата била най-злото и високомерното същество, а дъщерите ѝ по нищо не се различавали от нея.

Скоро след сватбената церемония, мащехата започнала да показва истинската си природа. Тя не можела да понася добрите качества на красивата завареница, най-вече защото сравнени с нея собствените ѝ момичета изглеждали още по-противни. Принудила сирачето да върши най-тежката къщна работа. То миело чиниите, то слагало и раздигало масата и трябвало да чисти на мадам и щерките ѝ стаите. Бедното дете спяло в забутана таванска стаичка на отвратително сламено легло, докато доведените ѝ сестри се ширели в изящни стаи с инкрустирани паркети. Спели в легла по най-последна мода и имали толкова големи огледала, че можели да се оглеждат от главата до петите.

Бедната девойка понасяла всичко търпеливо и не смеела да се оплаче на баща си – той така или иначе щял да я нахока, защото жена му го управлявала изцяло. Щом свършела домакинската работа, тя сядала на земята до огнището в прахта и пепелта, заради което започнали да я наричат Пепелявата слугиня. Само по-малката доведена сестра, която не била толкова груба и невъзпитана, я наричала Пепеляшка. Но въпреки грубите си парцаливи дрешки, Пепеляшка била сто пъти по-красива от сестрите си, макар и двете да били облечени винаги разкошно.

Един ден синът на краля обявил, че устройва бал и кани всички благородници. Младите госпожици били също всред поканените, защото били знатни, при това с висок ранг. Сестрите толкова се въодушевили от поканата, че тозчас започнали да избират бални рокли, фусти и прически, които им подхождат най-добре. Това още повече увеличило работата на Пепеляшка – трябвало да глади и плисира още сума дрехи.

Наложило ѝ се да глади и плисира още сума дрехи.

По цял ден момичетата не говорели за нищо друго, освен за тоалетите, които ще облекат.
– Аз мисля, – казала голямата, – да си облека червения костюм от кадифе с английска гарнитура.
– А аз, – обадила се малката, – ще си сложа всекидневната пола, но за да стане впечатляващо, отгоре ще си облека онази дреха със златните цветя и ще нося диамантената огърлица, за която никой не би се осмелил да каже, че е най-обикновеното нещо на света.

За фризурите били извикани най-добрите коафьори, които можело да се намерят, а бенките поръчали при най-добрата майсторка в околността.

За всяко нещо двете се съветвали с Пепеляшка, защото винаги ѝ хрумвали очарователни идеи, а съветите ѝ били направо превъзходни. Когато им предложила да им пооправи фризурите, те с радост се съгласили. Докато ги решела, те попитали момичето:
– Пепеляшке, искаш ли и ти да отидеш на  бала?
– Уви! – отвърнала тя, – вие само ми се подигравате, – там няма място за такива като мен.
– Толкова си права, – отговорили ѝ те. – Добре ще се посмеят хората, ако видят Пепеляшка на бала.
Друг на мястото на Пепеляшка би разрошил буклите им нарочно, но тя била добра и нагласила косите им чудесно.

Сестрите били тъй силно развълнувани, че два дена не сложили и залък в устата си. После скъсали една дузина връзки, защото искали да стегнат корсетите си толкова, че талиите им да изглеждат невероятно малки. Най-сетне щастливия ден настъпил. Те поели към двореца, а Пепеляшка стояла на вратата и гледала как каретата им се стопява в далечината. Щом се изгубили съвсем, сълзи изпълнили очите ѝ и тя заплакала.

Видяла кръстницата ѝ, че плаче и попитала какво е станало.
– Само ако можех, само ако можех… – хлипала девойката, но силите ѝ свършили да изрече останало и избухнала в безутешен плач.
Тогава кръстницата ѝ, която била фея, довършила вместо нея:
– Само ако можеше да идеш на бала, това ли искаше да кажеш?
– Да, – прошепнала Пепеляшка с въздишка.
– Добре, – рекла кръстницата, – бъди добро момиче и аз ще измисля как да идеш. После завела Пепеляшка в кухнята и поръчала:
– Изтичай в градината и ми донеси една тиква.

Изтичай в градината и ми донеси една тиква.

Пепеляшка веднага отишла в градината и откъснала най-хубавата тиква, която успяла да намери. Занесла я на кръстницата си, но хич не можела да си представи как тиквата ще ѝ помогне да иде на бала. Феята я издълбала до кората, замахнала с вълшебната си пръчица и тя се превърнала в чудно хубава каляска, украсена с чисто злато. После отишла до капана и там намерила шест живи мишки. Заповядала на Пепеляшка да открехне лекичко вратичката и докато едно след друго се измъквали навън с вълшебната си пръчка докоснала всяко от мишлетата. В миг те се превърнали в шест изпъстрени в сиво кончета, които заедно направили чудесен впряг.

Кръстницата докоснала с вълшебната си пръчка всяко от мишлетата.

Но им трябвал кочияш и Пепеляшка казала:
– Ще ида да проверя другия капан. Ако се е хванал някой плъх, може да го превърнем в кочияш.
– Права си, – отвърнала кръстницата. – Иди да провериш.
Пепеляшка дотичала с капана – вътре имало три дебели плъха. Кръстницата избрала онзи с най-дългите мустаци и го превърнала в дебел, весел кочияш, който имал най-изисканите мустаци, които някой някога е притежавал.
После казала на Пепеляшка:
– Тичай в градината. Зад делвата с вода ще видиш шест гущера, донеси ги.
Скоро гущерите били превърнати в лакеи, всички в униформи със сребърни галони. Шестимата веднага се качили на каляската отзад и застанали сякаш цял живот единствено това са правили.
Тогава вълшебницата рекла:
– Ето – имаш екипаж, достоен да те отведе на бала. Не си ли радостна сега?
– О, да! – извикала тя, – но трябва ли да ида там с тези стари дрехи?

Tрябва ли да ида на бала с тези стари дрехи?

Кръстницата само я докоснала с вълшебната си пръчица и за миг грозните ѝ дрипи се превърнали в бална рокля от злато и сребро, обшита цялата със скъпоценни камъни. После вълшебницата ѝ подала чифт стъклени пантофки – най-хубавите на света.

Kръстницата ѝ заръчала непременно да се върне преди полунощ.

Пременена като истинска принцеса, девойката се качила в каляската, но кръстницата ѝ заръчала непременно да се върне преди полунощ, защото след това каретата ще се превърне пак в тиква, конете в мишки, кочияшът в плъх, лакеите в гущери, а дрехите ще станат каквито са били. Пепеляшка обещала и потеглила за бала, сияеща от радост.

Пепеляшка обещала и потеглила за бала.

Известили кралския син, че е пристигнала непозната принцеса и той изтичал да я посрещне. Помогнал ѝ да слезе от каретата и я въвел в залата при гостите. Там в миг настъпило мълчание. Танците пресекли, цигулките се спрели и всички като омагьосани гледали невижданата хубост на непознатата. Чувал се единствено сконфузен шепот:
– Ах, колко е красива! Колко е красива!
Даже кралят, макар и доста възрастен, не можел очи да откъсне от нея и с мек глас казал на кралицата, че отдавна не бил виждал толкова прекрасно създание.

Ах, колко е красива! Колко е красива!

Всички дами внимателно проучвали прическата и дрехите ѝ, като се надявали да си направят подобни на следващия ден, ако изобщо можело да се осигурят такива фини материи и изкусна ръка, която да ги направи.

Кралският син настанил красавицата на най-почетното място, а после я поканил да танцуват. Тя танцувала толкова грациозно, че спечелила възхищението на всички. После поднесли чудесна лека закуска, но младият принц не хапнал и залък, защото не можел да откъсне поглед от нея.

След танците поднесли чудесна лека закуска.

Тя седнала при сестрите си и им оказала хиляди почести – споделила с тях портокалите и лимоните, които принцът ѝ бил поднесъл. Това ги изненадало много, защото не успели да я познаят. Докато говорели, Пепеляшка чула, че часовникът ударил четвърт час до полунощ, поклонила се на цялата компания и побързала колкото могла.

Веднага щом пристигнала, тя изтичала при кръстницата, от все сърце поблагодарила и помолила да иде и на следващия ден на бал, защото кралският син специално я поканил. Докато разказвала на кръстницата всичко, което станало на бала, двете ѝ сестри почукали на вратата и Пепеляшка изтичала да отвори.
– Стояли сте толкова до късно! – им казала с прозявка, потрила очи и се протегнала, сякаш била заспала, въпреки че изобщо не ѝ било хрумвало да спи докато ги нямало.
– Ако беше дошла на бала, – казала едната от сестрите, – нямаше да изглеждаш толкова заспала. Най-прекрасната принцеса беше там, най-красивата която някой може някога да види. Тя ни оказа хиляди почести и ни подари лимони и портокали.

Пепеляшка се зарадвала и попитала как се казва принцесата, но те рекли, че никой не знае, а кралският син изглеждал ужасно измъчен и би дал всичко на света да узнае. Пепеляшка се усмихнала и казала:
– Наистина ли беше толкова красива? Боже мили, колко сте щастливи, дали може аз също да я зърна? Госпожице Жавот, ще ми заемете ли жълтата си всекидневна рокля?
– Как ли не! – извикала госпожица Жавот, – Да заема роклята си на мръсна повлекана като теб! Трябва да си полудяла!

Пепеляшка очаквала това и останала доволна, защото какво щяла да стори, ако сестра ѝ се беше съгласила да даде старата си рокля?!

На следващия ден сестрите заминали за бала. Потеглила и Пепеляшка, пременена още по-прекрасно отпреди. Кралският син стоял непрекъснато до нея, не спирал да я обсипва с комплименти и се държал така любезно! Всичко това изобщо не ѝ досадило – забавлявала се толкова добре, че съвсем забравила заръката на кръстницата.

Кралският син стоял непрекъснато до нея.

Мислела, че е още единадесет часа, когато чула часовникът да бие полунощ. Скочила и хукнала пъргава като сърна. Принцът се спуснал след нея, но не успял да я настигне. В бързината едната стъклена пантофка паднала от крака ѝ, а принцът я вдигнал и нежно я прибрал. Когато Пепеляшка пристигнала вкъщи, била останала без дъх и пак била облечена в ужасните си дрехи. Нямало и помен от прекрасната премяна, освен едната стъклена пантофка – другарката на онази, която се изгубила.

Пазачите на портата били разпитали дали са ли видели принцесата да излиза. Те отвърнали, че не са виждали никой, освен едно младо момиче, парцаливо облечено, което приличало повече на селянка, отколкото на изтънчена принцеса.

Когато сестрите се прибрали, Пепеляшка ги попитала пак ли са прекарали добре и дали прекрасната дама била там.

Те потвърдили, но добавили, че си тръгнала веднага щом часовникът ударил полунощ и толкова бързала, че си изгубила едната стъклена пантофка – най-хубавата на света, а принцът я прибрал и до края на бала стоял и я съзерцавал. Ясно било, че е ужасно влюбен в красивата непозната, която носела стъклената пантофка.

Това, което казали било самата истина, защото няколко дни по-късно, кралският син обявил с тромпети и фанфари, че ще се ожени за онази, на която пантофката ѝ стане. Пробите започнали първо принцесите, после дошъл ред на графините и накрая на целия кралски двор, но напразно! Донесли я на двете сестри, които направили всичко възможно да си напъхнат краката, но не успели. Пепеляшка видяла всичко това и тъй като това била нейната пантофка, казала през смях:
– Нека и аз да я премеря.

Сестрите избухнали в смях и започнали да я подиграват. Благородникът, който бил изпратен да мери пантофката, погледнал Пепеляшка и като видял колко е красива, рекъл че тя също трябва да я пробва, защото било заповядано всяка девойка да я премери.

Той я накарал да седне и щом обул на крака ѝ пантофката, видял, че приляга съвсем точно. Сестрите стояли удивени, но когато Пепеляшка извадила от джоба си другата пантофка и обула другия си крак, направо онемели. В този миг в стаята влязла и кръстницата – леко замахнала с вълшебната пръчица и пременила Пепеляшка в най-прекрасната и удивителна премяна, която някой бил носил досега.

В този миг сестрите познали прекрасната принцеса от бала. Те се хвърлили в краката ѝ и замолили да им прости злините, които били ѝ причинили.

Пепеляшка ги помолила да се изправят и ги прегърнала, като казала, че от все сърце вече им е простилае и винаги би искала да я обичат.

Нагиздена така я отвели при младия принц. Той решил, че е още по-очарователна от преди и след няколко дни се оженили. Пепеляшка, която била не по-малко добра, отколкото красива, настанила двете си сестри в палата и още същия ден ги сгодила за знатни благородници от кралския двор.

Поука: Красотата у жената е рядък дар и винаги ще ѝ се възхищават. Благородството, обаче е безценно и притежава многократно по-голяма стойност. Това дарила кръстницата на Пепеляшка, докато я учела да се държи като кралица. Скъпи млади дами, благородството е много по-важно от хубавата прическа. То е истински подарък от вълшебниците. Без него няма нещо невъзможно и който и да е, с нещо ще постигне всичко.

Друга поука: Няма съмнение, че е голямо предимство да си умен, смел, добре възпитан и с шесто чувство. Тези таланти идват само даром от небето и е добре да ги притежаваш. Но дори и с тях, може пак да не успееш, щом нямаш благословията на своя кръстник или кръстница.

КРЕДИТ: Cinderella, or the Little Glass Slip, Andrew Lang, The Blue Fairy Book; превод на Ланг от Cendrillon, ou la petite pantoufle de verre, Histoires ou contes du temps passé, avec des moralités: Contes de ma mère l’Oye (Paris, 1697), ПРЕВОД: Лорета Петкова, ©prikazki.eu 2021, ИЛЮСТРАЦИИ: Arthur Rackham (1867 – 1939)

ЛЮБОПИТНО: Съществуват многобройни преводи и версии на приказката на Перо на български, но нито в един не срещнахме преведени поуките, които Шарл Перо поставя в заключение. Тук за първи път (поне в модерните преводи) те също са публикувани.

prikazki.eu