Вълшебни приказки

Малечко Палечко

16мин
чете се за

Някога, много отдавна живеел един дървар с жена си. Двамата имали седем деца, всички момчета. Най-голямото не било на повече от десет, а най-малкото едва на седем. Хората се чудели как тъй бързо дърварят се сдобил с толкова момчета, но жена му искала да има много деца и всеки път раждала най-малко две.

Родителите били много бедни и седемте деца тежали на семейството, защото още никое от тях не можело само да си изкарва хляба. Друго бреме било най-малкото момче, защото често боледувало. То много рядко казвало по някоя и друга дума. Затова го мислели за глуповато, но всъщност това било знак за разум. Когато се родил, бил много малък – кажи-речи като човешки палец, та го нарекли Малечко Палечко.

Клетият мъник обвинявали за всичко, което не вървяло в къщата. Виновен или не – все него укорявали. Въпреки това бил много по-находчив и далеч по-умен от всичките си братя, взети заедно. И макар че рядко говорел, си отварял ушите и слушал много внимателно.

Дошла много тежка година. Гладът бил тъй страшен, че бедните хорица решили да се отърват от децата си. Една вечер, когато децата били вече в леглата си, дърварят седнал пред огнището с жена си и казал с натежало от мъка сърце:
– Сама виждаш, че не можем да се грижим за децата. Аз нямам сили да гледам как умират от глад пред очите ми. Реших да ги заведем в гората и да ги оставим там да се изгубят. Това може лесно да стане, защото докато те връзват наръчите съчки, ние ще се изплъзнем без да ни забележат.
– Ах! – проплакала жената. – Имаш ли сърце да заведеш децата дълбоко в гората и да ги изоставиш там?

Малечко Палечко чул всичко, което си казали родителите.

Напразно нейният съпруг ѝ обяснявал колко са окаяни и бедни. Тя не била съгласна. Да, нямали си нищичко, но нали им била майка. Едва когато си представила каква мъка ще е да ги гледа как умират от глад, се съгласила. Отишла да си легне, обляна в сълзи.

Малечко Палечко чул всяка дума на родителите си. Докато си лягали видял, че спорят за нещо много важно, затова тихичко станал и скришом се мушнал под стола на баща си. Искал да чуе какво си говорят, без да го видят. После отново се пъхнал в леглото, но не мигнал цяла нощ, защото се чудел какво да направи. На следващата сутрин станал много рано и отишъл до реката. Там напълнил джобовете си с малки бели камъчета и се върнал у дома.

Момчето напълнило джобчетата си с малки бели камъчета.

Всички тръгнали, но той не казал думичка на братята си за това, което знаел. Навлезли много навътре в гората и дърветата били така нагъсто, че не се виждали един друг на десетина крачки. Дърварят започнал да сече, а децата събирали дървата на купчини. Щом майката и бащата ги видели, че са улисани в работа, се измъкнали без да ги усетят и се прибрали у дома през гъсталака.

Когато децата забелязали, че са сами, започнали със всички сили да плачат и да викат. Малечко Палечко ги оставил да се наплачат. Той знаел как да се върнат обратно, защото по целия път пускал малки бели камъчета. После им казал:
– Не се плашете, братчета мили. Татко и мама ни оставиха тук, но аз ще ви заведа отново у дома. Само вървете след мен.

Те го послушали и той ги прибрал по същия път, по който отишли в гората. Децата не посмели да влязат у дома, а седнали на прага и заслушали какво си говорят майка им и баща им.

Дърварят и жена му тъкмо се прибрали у дома, когато господарят на имението им изпратил десет сребърни монети, които им дължал толкова отдавна, че не очаквали да ги получат някога. Това бил нов живот за тях, защото горките хорица направо умирали от глад. Дърварят изпратил съпругата си при месаря. Понеже отдавна не били слагали и залък в устата си, тя купила три пъти повече месо, отколкото трябвало за двамата.

Когато се наяли, жената рекла:
– Ах! Къде ли са сега горките ни дечица? Хубаво щяха да се нагостят с това, което ни остана, но заради теб Гийом, решихме да ги изоставим сам-сами в гората. Боже мили, свирепите вълци може вече да са ги изяли. Не ти ли казах, че ще дойде час, когато ще се каем за това?!

Тя все повтаряла това и накрая дърварят изгубил търпение. Заплашил, че ще я набие ако не спре да му натяква. Той бил не по-малко измъчен от нея, но тя не спирала да го гълчи. Този мъж, както още много други, бил на мнение, че жените трябва да говорят единствено на място и то не много често.

Накрая злощастната жена, почти задавена от сълзи, проплакала:
– Уви! Къде ли са сега моите дечица, моите клети дечица?
Тя извикала тъй силно, че децата, които стояли зад вратата, също се разплакали:
– Ето ни! Ето ни!
Измъчената майка се втурнала към вратата и казала докато ги прегръща:
– Толкова се радвам отново да ви видя, мои скъпи дечица. Толкова сте гладни и измъчени! А ти, мой малък Пиеро, колко си изцапан, ела да те измия.

Мои скъпи мъничета, толкова се радвам да ви видя отново!

Искам да ви кажа, че Пиеро бил най-големият ѝ син, и тя го обичала повече от всички други, защото бил риж като нея.

Момчетата седнали да вечерят и похапвали със завиден апетит, което много зарадвало и майката и таткото. Децата им разказвали едно през друго колко се изплашили в гората, а родителите били изключително доволни, че всички пак са у дома. Но тази радост продължила докато имало пари. Щом десетте сребърни монети се похарчили, заговорили отново за предишните си притеснения и пак решили да ги изоставят. Този път намислили да ги заведат още по-дълбоко в гората.

Макар че се опитали да разговарят тайно, Малечко Палечко пак успял да ги подслуша и решил, че може да се избавят като миналия път. Но за беда, макар че станал много рано сутринта, не успял да иде за камъчета до реката, защото вратата била здраво заключена. Майката дала на всекиго парче хляб за закуска и му хрумнало да рони трохи вместо камъчета, затова мушнал филията в джоба си.

Малечко Палечко пускал трохи по пътя, но дошли птички и изкълвали всичко.

Бащата и майката ги завели в най-гъстата и мрачна част на гората, после се промъкнали по една тайна пътечка и ги изоставили. Малечко Палечко не се уплашил, защото мислел, че ще успее да открие лесно пътя по трохите. Но птиците били изяли всичко. Децата много се изплашили, защото колкото повече вървели, навлизали все по-дълбоко в гората и съвсем се объркали.

Нощта се спуснала и се извил ужасно силен вятър, който безумно ги изплашил. Струвало им се, че от всички страни вият вълци, които идват да ги изядат. Не смеели да си кажат и думичка от страх, нито да погледнат назад. Скоро завалял проливен дъжд и ги измокрил до кости. Крачетата им се хлъзгали на всяка крачка, падали в ледените локви и се омазали целите в калта. Ръцете им се вкочанили от студа.

Малечко Палечко се покатерил на едно дърво, за да провери вижда ли се място, където могат да се приютят. Огледал навсякъде и забелязал, че мъждука светлинка от свещ далеч отвъд гората. Слязъл, но отдолу светлинката се скрила и той много се отчаял. Ала като повървели известно време в същата посока, той пак я забелязал и излезли от гората.

Забелязал, че мъждука светлинка далеч отвъд гората.

Най-сетне стигнали до къщата, където светела свещта, но никак не било лесно, защото всеки път, когато се спускали в долчинка, те я губели от поглед. Момчетата почукали и една добра жена отворила вратата и попитала какво искат.

Малечко Палчеко ѝ казал, че са бедни деца, които се загубили в гората и я помолил в името на Божията милост, да ги подслони.

Жената видяла, че децата изглеждат добри, заплакала от жал и рекла:
– Ах, бедни дечица, откъде сте дошли? Не знаете ли, че тук живее зъл човекоядец, който се храни с малки деца?
– Скъпа госпожо, – отвърнал Малечко Палечко, който също като братята си, целият треперел от студа, – какво да направим?! Ако не се съгласите да пренощуваме тук, вълците със сигурност ще ни разкъсат през нощта. Предпочитаме господинът да ни изяде, вместо дивите зверове, но кой знае – може и да ни пожали, особено ако вие се застъпите за нас.

Жената на човекоядеца решила, че може да ги скрие от съпруга си до сутринта. Пуснала ги вътре да се сгреят до огнището. Там една цяла овца се печала на шиш за вечеря на човекоядеца.

Тъкмо се постоплили и се разнесли три-четири силни удара по вратата. Човекоядецът се прибирал у дома. Щом го чула, жена му ги мушнала под леглото и отворила вратата. Мъжът попитал дали вечерята му е готова и виното сипано и веднага седнал на масата. Овцата била още сурова и кървава, но той я харесвал така. Изведнъж започнал да души насам-натам и рекъл:
– Мирише ми на прясно месо.
Жена му отвърнала:
– Сигурно надушваш телето, което преди малко заклах и одрах.
– Казвам, че ми мирише на свежо месо, – отвърнал човекоядецът, като я погледнал сърдито. – Тук има нещо, което се опитваш да скриеш.

След тези думи се надигнал от масата и отишъл право до леглото.
– Ах-хах! – извикал той. – Гледаш ме в очите и ме лъжеш, проклета жено! Чудя се защо не съм изял и теб самата! Имаш късмет, че си такава стара мърша. Но тук има добра плячка, дошла съвсем навреме да споделя с приятелите си – тримата човекоядци. Чакам ги да дойдат на гости след два-три дни.

След тези думи той измъкнал изпод леглото едно по едно всичките момчета. Бедните дечица паднали на колене и замолили за милост, но уви! Имали си работа с един от най-жестоките човекоядци на света. Той казал на жена си, че от тях ще стане чудна гозба със сос. После измъкнал един грамаден нож. Започнал да го точи на огромен камък, който държал в лявата си ръка и тръгнал към децата.

Ето едно чудно парче за десерт!

Тъкмо грабнал едно, когато жената му рекла:
– Какво се каниш да правиш сега? Не е ли по-добре да изчакаш до утре сутринта?
– Млъквай, – я пресякъл човекоядецът. – Ще са по-крехки, ако ги заколя сега.
– Но сега има толкова много месо, – възразила жена му. – Нямаш нужда от още – ето телето, две овце и половин свиня.
– Вярно, – склонил човекоядецът. – Добре ги нахрани и нека се наспят, че да не отслабнат.

Добрата жена се зарадвала и им поднесла вкусна вечеря, но децата били така уплашени, че не могли да сложат и залък в устата си. Колкото до човекоядеца, той седнал да пие. Бил предоволен, защото вече имал нещо специално, с което да нагости своите приятели. Изпил поне дузина чаши, които се качили в главата му, замаяли го и заспал.

Човекоядецът имал седем невръстни дъщери. Малките човекоядки били с прекрасна бяла кожа като баща си, защото също като него се хранели с месо. Имали кръгли сиви очички, криви като куки нослета и дълги остри зъби, добре раздалечени един от друг. Още не били толкова хищни, но вече хапели малки деца, за да смучат кръвта им.

И седемте били сложени по-рано да спят в едно голямо легло – всяка със златна коронка на главата си. Жената на човекоядеца настанила момчетата в друго голямо легло в същата стая, а после отишла да спи при съпруга си.

Малечко Палечко забелязал, че дъщерите на човекоядеца имат коронки на главите си. Страхувал се, че през нощта човекоядецът може да размисли и да съжали, че не ги е заклал. Затова станал, свалил шапките на братята си и своята и ги сложил на главите на малките човекоядки, а техните коронки поставил на главите на братята си и на своята, за да може баща им да помисли дъщерите си за момчетата, които иска да убие.

Така и станало. Около полунощ човекоядецът се събудил и съжалил, че оставил за сутринта онова, което можел да стори вечерта. Нетърпеливо се надигнал от леглото и грабнал грамадния си нож.
– Я да видя, – рекъл той, – какви ги вършат онези дребни калпазани! Втори път няма да допускам такава грешка!

После пипнешком влязъл в спалнята на дъщерите си. Приближил се до леглото, където лежали момчетата. Всички, без Малечко Палчеко, спели дълбоко. Малчуганът ужасно се изплашил като усетил как човекоядецът опипва главите им. Но когато злодеят напипал златните корони, възкликнал:
– Ах, каква грешка щях да направя! Май снощи пийнах повечко.

„Ах, каква грешка щях да направя!“

После отишъл до леглото, където спели момичетата. Щом напипал шапките на момчетата  казал:
– Ах-хах, мои славни юнаци, ето къде сте били! Да се залавям за работа! – и щом рекъл това, прерязал гърлата на седемте си дъщери. Доволен от свършената работа, той пак се върнал в леглото при жена си.

Веднага щом Малечко Палечко чул хъркането на човекоядеца, събудил братята си, казал им да се обличат и да тръгват с него. Децата се промъкнали тихичко долу в градината и прескочили оградата. Не спрели да тичат цяла нощ, треперейки по пътя, без да знаят накъде вървят.

Когато се събудил, човекоядецът рекъл на жена си:
– Качи се горе да оправиш онези калпазани, които снощи дойдоха тука.

Човекоядката била много изненадана от добрината на мъжа си и не заподозряла какво имал предвид. Мислела, че я кара да облече момчетата, но щом се качила горе с ужас видяла седемте си дъщери с прерязани гърла, потънали в собствената си кръв. Тя припаднала, защото това правят почти всички жени в такъв случай.

Човекоядецът, уплашен да не би жена му твърде много да се замотае, се качил горе, за да ѝ помогне. Вцепенил се от страшната гледка и изкрещял:
– Какво съм направил? Онези клетници ще ми платят за това!
После излял кана студена вода върху лицето на жена си и щом се свестила извикал:
– Дай ми бързо бързоходните ботуши, за да ги хвана.

Той излязъл навън и хукнал насам, после натам да ги търси. Накрая хванал пътя, по който тичали горките момчета. Вече били на стотина крачки от бащиния дом, когато видели, че човекоядецът ги настига. Той стъпвал от планина на планина и пресичал реките сякаш били малки поточета. Малечко Палечко скрил братята и себе си в кухината на една скала и започнал да наблюдава човекоядеца.

Злодеят бил до край изтощен от дългия път (защото бързоходните ботуши са много изморителни за носене) и решил да почине. Случайно седнал на скалата, под която се били скрили децата. Бил така уморен, че скоро заспал и захъркал тъй страшно, че момчетата се изплашили, както когато държал големия нож и се канел да им пререже гърлата. Но Малечко Палечко не бил уплашен като братята си. Казал им незабавно да тичат у дома, защото докато човекоядецът спи, няма от какво да се плашат. Те го послушали и скоро се скрили у дома.

Момчето изхлузило бързоходните ботуши на човекоядеца.

Малечко Палечко се доближил до човекоядеца, свалил внимателно ботушите му и ги сложил на краката си. Ботушите били прекалено дълги и широки, но тъй като били вълшебни, си променяли размера по краката на онзи, който ги обуел. Затова прилегнали на детските крачета, сякаш специално били направени за тях. Момчето веднага се върнало в къщата на човекоядеца, където заварило жена му горчиво да оплаква убитите си дъщери.

– Твоят съпруг е в голяма опасност. Плени го банда крадци и ще го убият, ако не им даде всичкото си злато и сребро. В мига, в който те опряха ками до гърлото му, той ме видя и ме помоли да ти разкажа, какво се е случило. Трябва да ми дадеш всичко ценно, което има, без да пазиш нещо, защото иначе безмилостно ще го убият. Тъй като поръчението е много спешно, той ми даде своите ботуши (виж, че са на краката ми) и ме изпрати тук.

Добрата жена се уплашила много и му дала всичко, което имали, защото човекоядецът не бил лош съпруг, въпреки че ядял малки деца. Малечко Палечко взел цялото им богатство и се върнал при баща си, където го посрещнали радостно.

Има много хора, които възразяват на тази последна подробност. Те твърдят, че Малечко Палчеко не бил ограбвал човекоядката. Задържал единствено бързоходните ботуши и то за добро, защото с тях човекоядецът преследвал малки дечица. Тези хора твърдят, че са съвсем сигурни в това, защото често били яли и пили в къщичката на дърваря.

Те разказват още, че Малечко Палечко обул ботушите на човекоядеца и отишъл в кралския дворец, защото знаел, че кралската войска се сражава двеста левги надалеч, без да има вест от нея. Твърдят, че той се явил пред краля и казал, че може да донесе новини до вечерта. Владетелят обещал да го възнагради богато, ако успее да свърши това. Малечко Палчеко удържал на дадената дума и наистина се върнал същата вечер с новини. Толкова се прославил, че започнал сам да определя цената си. Не само, че кралят го възнаграждавал богато, за да разнася заповеди на войската, но и придворните дами му плащали да предава писма до техните възлюбени. Понякога и съпруги пращали по него вести до мъжете си, но плащали толкова малко, че спрял да смята печалбата от тези евтини поръчки.

Малечко Палечко служил като вестоносец известно време и натрупал голямо богатство. После се върнал в бащината къща, където го посрещнали с неописуема радост. Той осигурил цялото семейство, издигнал баща си и братята си на високи постове и добре се погрижил за себе си.

Поука

Не е беда да имаш сума ти деца, ако излязат всички хубави, възпитани и силни. Но ако някое от тях се случи болнаво и твърде мълчаливо, все го подиграваме, презираме и мразим. Понякога обаче, точно това дете ще донесе щастие и благополучие на цялото семейство.

КРЕДИТ: Little Thumb, Charles Perrault, Източник: Andrew Lang, The Blue Fairy Book (London: Longmans, Green, and Co., ca. 1889), Източник на Ланг: Charles Perrault, Histoires ou contes du temps passé, avec des moralités: Contes de ma mère l’Oye (Paris, 1697), ПРЕВОД: от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2021; КОРИЦА И ИЛЮСТРАЦИИ: Le petit Poucet, Paris 1905, Източник: Bibliothèque nationale de France.

Всичкитворби