Вълшебни приказки

Рике с Перчема

Препоръчва се за възраст над 17 год.
11мин
чете се за

Имало едно време една кралица, която родила толкова грозен и уродлив син, че известно време се чудели дали изобщо е човек. Но феята, която помагала за раждането, предвещала, че детето ще притежава необикновен ум, и в добавка го благословила то самото да направи също толкова умна онази, в която се влюби.

Това малко поуспокоило горката кралица, която била ужасно отчаяна, че е родила толкова грозно дете. И наистина, скоро след като детето проговорило, думите му и всичко, което правело били тъй умно, че с лекота очаровало всички.

Забравих да спомена, че момчето се родило с малък кичур коса на главата си. Заради това го нарекли Рике с Перчема – Рике било кръщелното му име.

Седем осем години по-късно кралицата на съседното кралство родила две сестри близначки. Първата, която дошла на този свят, била по-хубава и от зората. От радост кралицата така се развълнувала, че всички се уплашили, да не би силните чувства да ѝ навредят. Същата фея, която помагала за раждането на Рике, присъствала и тук и за да потуши опасното вълнение, обявила че малката принцеса ще бъде толкова глупава, колкото красива.

Кралицата направо се отчаяла, но миг по-късно тъгата ѝ се утроила, защото втората дъщеря се оказала ужасно грозна.
– Не се разстройвайте, Мадам, – рекла феята. – Дъщеря Ви ще бъде възмездена другояче. Тя ще има толкова изтънчен вкус, че грозотата изобщо няма да личи.
– Дано Небесата я благословят! – отвърнала кралицата. – Но няма ли как по-голямата, която е толкова красива да получи поне малко ум?
– Мадам, за ума ѝ нищо не мога да направя, – рекла феята, – но за красотата – мога всичко. И понеже нищичко не мога да Ви откажа, ще я благословя със силата да разкраси онзи, който успее да я очарова.

Колкото повече растели двете принцеси, толкова се разраствали и техните умения и хората навред говорели за красотата на едната и съобразителността другата.

Истината е, че и техните несъвършенства се разраствали с времето. По-малката с всяка измината минута погрознявала все повече, а по-голямата пък оглупявала. Когато ѝ говорели, тя или мълчала или отвръщала с някоя ужасно тъпа забележка. И на всичкото отгоре била толкова несръчна, че не можела да постави четири вази на камината, без да счупи поне едната, нито да изпие чаша вода без да разлее половината по дрехите си.

Макар че по-голямото момиче имало естествено предимство с красотата си – този ценен дар на младостта, тя винаги била засенчвана от сестра си. Всички в началото наобикаляли красавицата, за да я гледат и да ѝ се възхищават, но скоро се оказвали привлечени от грацията и духовитостта на по-умната сестра. След минути, по-голямото момиче оставало съвсем само, а всички се събирали около сестра ѝ.

Красивата принцеса не била чак толкова глупава, че да не осъзнава защо се случва това, и на драго сърце била готова да замени цялата си хубост за половината от ума на сестра си. Понякога била готова да умре от мъка, защото майка ѝ кралицата, макар и много деликатна и чувствителна жена, не можела да спре да я упреква заради глупостта ѝ.

Един ден принцесата се разхождала сама в гората, за да оплаче на воля своята тежка съдба, когато видяла, че към нея приближава един ужасно грозен човек, но прекрасно облечен.

Това бил младият принц Рике. Той се бил влюбил в нея по портрета ѝ, който навред се разнасял. Младият принц напуснал бащиното си кралство, защото много искал да я види и да поговори с нея.

Очарован, че я среща съвсем сама, той се приближил и ѝ отдал цялата необходима почит, полагаща се на принцеса. Но докато изреждал обичайните комплименти, останал озадачен от тъгата на лицето ѝ. Затова ѝ рекъл:
– Госпожице, не мога да разбера, как някой с такава красота може да изглежда така изпълнен с тъга. Аз съм виждал много хубавици, и смело мога да твърдя, че никоя не може да се мери с Вас по красота.
– Колко мило от Ваша страна да кажете това, господине, – отвърнала принцесата защото си загубила мисълта и не знаела какво повече да каже.
– Красотата, – продължил Рике, – е толкова голямо предимство, че всичко останало може да се пренебрегне и не виждам причини притежателят ѝ да тъгува за каквото да било.

На това принцесата отвърнала:
– Бих предпочела да изглеждам като вас, но да имам малко ум, отколкото да съм толкова красива и същевременно тъй глупава.
– Мадам, нищо не показва по-добре ума на някой, от вярата му, че го няма. Ето защо, колкото по-умен е някой, толкова повече мисли, че не  е.
– Не съм много сигурна в това, – отвърнала принцесата, – но знам добре, че съм глупава и това е причината за нещастието ми, което направо ме убива.
– Госпожице, ако това е единствената Ви тъга, мога лесно да облекча това страдание.
– Как можете да оправите това? – попитала принцесата.
– Госпожице, аз мога – казал Рике, – да благословя с толкова ум, колкото човек е възможно да притежава, жената, в която се влюбя. Вие сте тази и оставям на Вас да решите дали искате да поумнеете. Има само едно условие – трябва да се ожените за мен.

Принцесата направо онемяла и стояла без нищичко да каже.
– Разбирам, – продължил Рике, – че предложението ми Ви смущава и не съм никак изненадан. Ще Ви дам срок една година да размислите.

Принцесата имала тъй малко ум, и в същото време толкова силно го желаела, та убедила някак себе си че краят на тази година няма никога да настъпи. И така, тя приела предложението. Веднага след като обещала на Рике да се оженят след една година точно на същия ден, тя почувствала в себе си огромна промяна. За пръв път успяла да каже каквото искала лесно и при това по елегантен, завършен и естествен начин. Повела с Рике дълъг и начетен разговор, и се държала толкова добре, че Рике се уплашил, че може да ѝ е дал по-голямата част от ума, който сам той притежавал.

Щом принцесата се върнала в палата, нейната невероятна и внезапна промяна направо слисала всички царедворци. Били свикнали да чуват от нея само празни и глупави приказки, но сега тя говорела чувствено и много духовито. Хората в двореца много се зарадвали. Единствено сестра ѝ била малко разочарована, защото загубила предимството си и вече изглеждала като някакво плашило в сравнение с нея.

Самият крал започнал често да се обръща към дъщеря си за съвет и няколко пъти провел заседанията със съветниците си в нейните покои.

Новината за нейната промяна се разнесла в чужбина и принцовете от съседните кралства не спирали да правят опити да я запленят. Почти всички поискали ръката ѝ. Но на нея ѝ се струвало, че никой няма достатъчно ум и затова изслушвала всеки, без да обещае себе си някому.

Накрая пристигнал един принц, който бил така могъщ, богат, умен и красив, че тя не успяла да се въздържи и се усетила привлечена от него. Баща ѝ забелязал и рекъл, че има право да си избере съпруг сама. Но сега, когато имала толкова ум, не искала да взима прибързани решения и помолила за малко време за да помисли. За да обмисли на спокойствие какво да прави, тя отишла в гората – същата онази, в която случайно била срещнала Рике.

Докато вървяла, потънала дълбоко в мислите си, тя чула странен шум – сякаш под краката ѝ много хора тичали забързано напред назад. Вслушала се по-внимателно и различила думите: „Донеси ми оня котел“ – казал един, после друг – „Пъхни малко дърва в този огън!“

В този миг земята се разтворила и тя видяла долу просторна кухня, препълнена с готвачи, помощници и цял куп чираци, които готвели ястия за богато угощение. Отнякъде се появил цял отбор от двайсет или трийсет пекари и всички се настанили около много дълга маса насред пътеката в гората. Всички носели готварските си шапки и с шишове в ръце работели в такт, под звуците на мелодична песен.

Принцесата се слисала от този спектакъл и ги попитала за кого вършат всичко това.
– За принц Рике с Перчема, Госпожице, – рекъл водачът на групата. – Утре е неговата сватба.

В този миг принцесата се сепнала. Сякаш светкавица преминала през нея и тя си спомнила, че точно преди година, била обещала да се ожени за принц Рике. Причината да забрави била, че обещала докато още нямала ум, а след като принцът я благословил с ум и разум, забравила предишните си глупости.

Не била изминала и трийсет крачки, когато Рике се появил пред нея, галантен и сияещ, като принц в навечерието на своя сватбен ден.
– Както виждате, Госпожице, – рекъл той, – аз спазих дадената дума до минута. Не се съмнявам, че сте тук, за да изпълните своята – да ми дадете ръката си и да ме направите най-щастливият човек на света.
– Ще бъда честна с вас, – отвърнала принцесата. – Не съм решила още и се страхувам, че никога няма да реша това, на което се надявате.
– Учудвате ме, Госпожице – рекъл Рике.
– Разбирам, – казала принцесата, – и без съмнение, ако бяхте някой шут или безумец, щях да се почувствам в много деликатна ситуация – „една принцеса трябва да държи на думата си“, би казал някой, – „и трябва да се омъжите, заради обещанието.“ – Но аз говоря с човек на думата, който е щедро надарен с ум и се надявам, че ще приемете моите извинения. Вие знаете, че не можах да омъжа за Вас, дори когато в главата ми нямаше капчица ум – как може да очаквате сега, когато притежавам ума, който ми дарихте, да взема решение, което не успях да взема преди? Ако толкова много искахте да се ожените за мен, направихте голяма грешка, като ме лишихте от глупостта и ми позволихте да виждам нещата много ясно.
– Ако човек, който няма ум, – отвърнал Рике, – трябва да бъде съден, – както Вие твърдите, задето престъпва думата си, защо очаквате, Госпожице, че аз трябва да постъпя различно, когато щастието на целия ми живот е поставено на изпитание? Разумно ли е да пренебрегваме умните и да се отнасяме с тях по-зле оттколкото с глупавите? Моля, кажете ми – вие, която сега притежавате забележителен ум, и която така жадуваше да го притежава!? Простете ми, но нека се върнем на фактите. С изключение на грозотата ми, има ли нещо друго, което не ми харесвате? Неприятен ли Ви е моят произход, ум, възпитание или маниери?
– По никакъв начин, – отвърнала принцесата. – Аз извънредно много харесвам всичките Ви тези качества.
– В такъв случай, – казал Рике, – щастието ми е в ръцете Ви, защото можете да ме направите най-красивия човек.
– Как може да бъде направено това? – попитала принцесата.
– Ще стане от само себе си, – отговорил Рике. – Стига да ме обичате достатъчно, за да поискате това и то ще се случи. За да залича Вашите съмнения, Госпожице, нека кажа, че същата фея която в деня на моето рождение ме благослови да даря ум на жената, в която се влюбя, Ви благослови със силата да дарите красота на онзи мъж, в който се влюбите.
– Ако това е така, – рекла принцесата, – искам от все сърце да станете най-красивият и най-привлекателният мъж в света и Ви дарявам и двете.

Веднага щом принцесата изрекла това, Рике се преобразил пред очите ѝ и станал най-красивият, грациозен и привлекателен мъж, който била  виждала.

Има хора, които твърдят, че това не било работа на феята, а любовта сама направила промяната. Казват, че докато гледала принцесата своя възлюбен и се наслаждавала на неговия пъргав ум, и всичките му други възхитителни качества, постепенно ослепяла за деформираното му тяло и грозното лице. Гърбицата му взела да ѝ се струва естествена за човек, който прави най-любезните поклони, а ужасното му куцане, от което преди се притеснявала, сега намирала за очарователен и специфичен за него маниер. Казват още, че според нея очите му блестели по-силно заради неговото кривогледство и за нея това било доказателство за страстната им любов, а в големия му червен нос виждала единствено белег за храброст и смелост.

Както и да е било, принцесата му обещала, че ще се ожени за него единствено ако получи съгласието на баща ѝ кралят.

Кралят знаел, че Рике е мъдър и умен принц и като разбрал как принцесата го гледа, той с радост го приел за свой зет.

Сватбата вдигнали на другия ден, точно както Рике с кичура коса бил предвидил и според подготовката, която отдавна бил започнал.

Поука

Обичаме ли някой – в него всичко ни изглежда прекрасно. А самата ни любов – най-разумното нещо.

Друга поука

Природата ни обсипва с щедри дарове. Но не заради тях, някой се влюбва в нас. Онова, което разпалва ума и сърцето на влюбения, остава скрито и невидимо за чуждите очи.

КРЕДИТ: Ricky of the Tuft, Charles Perrault, The Fairy Tales of Charles Perrault, (London: George G. Harrap and Company, 1922), ПРЕВОД: от английски език Лорета Петкова, 2021 ©prikazki.eu; КОРИЦА И ИЛЮСТРАЦИИ: Гравюра Riquet à la houppe, Издателство Pellerin (1860), Bibliothèque nationale de France

prikazki.eu