Много отдавна имало един беден дървар, който едвам свързвал двата края. Съдбата му отредила от зори до мрак да се труди за съвсем мизерна отплата. Макар да бил млад и щастливо оженен, имало дни, когато си мислел, че щяло да е по-добре да е мъртъв или под земята.

Един ден, докато работел в гората пак започнал да оплаква съдбата си.
– Някои хора, – рекъл си той, – само нещо да си пожелаят и прищявката им се изпълнява за миг, но аз няма защо да си правя труда да се моля – боговете са глухи за такива като мен.

Докато изговарял тези думи, се разнесъл страшен гръм и Юпитер се появил пред него, с могъщите си мълнии в ръце. Беднякът се вцепенил от страх и се хвърлил на земята пред нозете му.
– Господарю, – казал той, – не слушай глупавите ми слова, само моля – дръж тези ужасни гръмотевици настрана.
– Не се плаши, – отвърнал Юпитер. – Чух твоите роптания и дойдох, за да ти докажа, че грешиш. Слушай! Аз, всевластният господар на този свят, ти давам право на три желания. Ще ги изпълня, каквито ще да са. Но внимавай – помисли добре без да бързаш, защото съдбата ти е подложена на изпитание – може да получиш радост и богатство, но и да пропилееш възможността, която веднъж в живота ти се дава.

След тези думи Юпитер изчезнал в миг и се върнал отново на Олимп. Нашият дървар, нарамил радостно наръча с дървата и тръгнал към дома. Когато ти е леко на сърцето, товарът също ти се струва лек, затова мислите на бедния човек били весели и с радост крачел напред. Хрумнали му безброй желания, но решил, че е най-добре да се посъветва с младата си съпруга, която била много разумна и находчива жена.

Скоро стигнал своята къщурка, хвърлил дървата на земята и викнал:
– Бързо, Фаншон! Стъкми огъня, слагай масата и за нищичко не се скъпи. Вече сме богати, Фаншон, богати от сега завинаги! Трябва само да си пожелаем каквото щем.

След това подробно разказал своята история. Фаншон, която имала бърз и пъргав ум, бързо съчинила много планове как да подобрят съдбата си, но и тя се съгласила с мнението на съпруга си да бъдат благоразумни и внимателни.

– Жалко ще е, – рекла тя, – да пропилеем шансовете си от нетърпение. Най-добре е да помислим през нощта и да си изберем желанията утре. Денят е по-мъдър от вечерта.
– Добре го каза, – отвърнал той. – Дотогава, донеси една бутилка и да пием за добрата ни сполука.

Фаншон донесла бутилка от мазето и нашият човек с наслада се отпуснал, облегнал се на стола, протегнал краката си към огъня и с чаша в ръка възкликнал:
– Само как добре са се нажежили тези въглени! Чудно хубав огън за печене. Ех, да имахме, малко кървавица у дома!

Едва изрекъл тези думи и жена му, за свое огромно изумление, му подала една много дълга кървавица. Като по чудо, парчето само излязло от средата на огнището и се озовало в ръцете ѝ, сякаш довяно от вихрушка. Фаншон извикала от страх, а после пак извикала, но този път от разочарование, защото разбрала, че това чудо се случило заради вятърничавото бърборене на глупавия ѝ съпруг. В своя яд и отчаяние нарекла бедния човек с всичките обидни имена, които ѝ дошли в ума.
– Как успя, – подхванала го здраво тя, – да ти хрумне тая тъпа кървавица на ума, когато можеше да пожелаеш цяло царство или злато или каквито щеш богатства на света!
– Недей така! Беше неволна приказка и много тъжна грешка, но ти обещавам, че вече много ще внимавам, и следващия път ще поискам много по-хубави неща.
– Кой знае какво ще пожелаеш? – не спирала жена му. – Безмозъчен глупак веднъж ще си остане завинаги такъв! – Ядът и разочарованието здраво надделяли и тя не можела да се спре да го упреква, докато накрая кипнал и неговия гняв така, че за замалко да каже, че второто му желание е да стане вдовец.
– Млъквай жено! – той викнал накрая. – Обуздай дългия си език! Кой е чувал за наглост, подобна на твоята! Не спря да ме упрекваш за пустата му кървавица! От носа да ти да излезе, дано!

Едва изрекъл тези думи и желанието му се изпълнило – от небето се спуснала метър дълга кървавица, която се присадила за носа на ядосаната дама.

Слисал се бедният човек, като видял каква беля се случила. Фаншон била миловидна, млада и хубавка на външен вид, но ако трябва да сме честни, този нов придатък изобщо не ѝ помагал на красотата. Но имал все пак едно предимство – увиснал точно пред устата, направо обуздавал всичките ѝ приказки.

Уви, на човечеца останало едно единствено желание! Решил да го използва веднага и преди да стане някоя друга беля, да си пожелае свое кралство. Тъкмо да изрече желанието, когато внезапна мисъл прорязала ума му:
– Вярно е, че няма по-хубаво нещо на света от това да станеш крал, но как кралицата ми ще се държи на положение? Колко грациозно ще изглежда жена ми, седнала до мен с този нос – един метър кървавица?

При тази дилема решил да остави Фаншон да избере какво предпочита – да бъде най-грозната кралица, или да жертва величието в името на красотата и да си остане проста селска женица с малко вирнато нослее.

Фани бързо решила – макар че мечтаела за корона и скиптър, най-силното желание на всяка жена е да се харесва. В името на това непобедимо желание, всичко друго отстъпило. Фаншон предпочела да бъде красавица в дрипи, отколкото отвратително грозна кралица.

И така, за дърваря нищо не се променило – нито станал владетел, нито си напълнил кесията със злато. Бил благодарен, че с последното си желание успял да постигне своята по-скромна цел – да освободи жена си от ужасното бреме.