Глупави желания

Много отдавна живял един беден дървар, който едва свързвал двата края. От зори до мрак съдбата му била отредила тежко да се труди за нищо и никаква отплата. Макар да бил здрав и млад, пък и щастлив в брака си, често имало дни, когато си мислел, че щяло да е по-добре ако легне мъртъв под земята.

Един ден, докато работел в гората, отново започнал да се оплаква.
– Някои хора – нареждал той, – стига да си пожелаят нещо и глупавата им прищявка за миг се изпълнява, ала такива като мен няма смисъл даже да се молят – глухи остават боговете.

Докато мърморел тези думи, се разнесъл страшен гръм и Юпитер се появил пред него, с могъщите си мълнии в ръце. Беднякът се вцепенил от страх и се хвърлил на земята пред нозете му.
– Господарю – казал той, – не слушай глупавите ми слова, само моля – дръж тези ужасни гръмотевици настрана.
– Не се плаши – отвърнал Юпитер. – Чух твоите роптания и дойдох, за да ти докажа, че грешиш. Слушай! Аз, всевластният господар на този свят, ти давам право на три желания. Ще ги изпълня, каквито ще да са. Но внимавай – помисли добре, без да бързаш, защото подлагам съдбата ти на изпитание – може да получиш радост и богатство или да пропилееш възможността, която на човек веднъж в живота му се дава.

След тези думи Юпитер изчезнал в миг и се върнал отново на Олимп. Дърварят, нарамил радостно наръча с дърва и тръгнал към дома. Когато ти е леко на сърцето, товарът също ти се струва лек, затова мислите на бедния човек били весели и радостно крачел напред. Хрумвали му безброй желания, но решил, че е най-добре да се посъветва с младата си съпруга, защото била много разумна и находчива жена.

Скоро стигнал своята къщурка, метнал товара на земята и се провикнал:
– Хей, Фаншон! Разпали огъня и слагай масата, без да се скъпиш. Фаншон, вече сме богати – от сега завинаги! Само трябва да си пожелаем нещо.

После подробно разказал цялата история. Фаншон, която била надарена с бърз и пъргав ум, бързо съчинила много планове как да подобрят съдбата си, но и тя се съгласила с мнението на съпруга си да са благоразумни и внимателни.

– Жалко ще е – рекла тя – да пропилеем шансовете си от нетърпение. Най-добре да помислим през нощта и да си изберем желанията утре. Денят е по-мъдър от нощта.
– Добре го каза – съгласил се той. – Дотогава, донеси една бутилка и да пием за добрата си сполука.

Фаншон донесла бутилка от мазето и съпругът ѝ с наслада се отпуснал, облегнал се на стола, протегнал краката си към огъня и с чаша в ръка, възкликнал:
– Ех, че хубава жарава – чудно хубава за печене! Сега да имахме и малко кървавица!

Едва изрекъл тези думи и жена му, за свое огромно изумление, вече му подавала едно дълго парче кървавица. По чудо, то само било излязло от средата на огнището и се озовало в ръцете ѝ, сякаш вихрушка го довяла. Фаншон извикала от страх, а после пак извикала, но този път от разочарование, защото осъзнала, че чудото се случило заради вятърничавото бърборене на глупавия ѝ съпруг. В своя яд и отчаяние нарекла бедния си мъж с всичките обидни думи, които ѝ дошли наум.
– Как успя – подхванала го здраво тя – да ти хрумне тая тъпа кървавица, когато можеше да пожелаеш цяло царство или злато или каквито щеш богатства на света!
– Недей така! Беше неволна приказка и много тъжна грешка, но ти обещавам, че вече много ще внимавам. Следващия път ще пожелая много по-хубави неща.
– Кой знае какво ще пожелаеш? – не спирала жена му. – Безмозъчен глупак веднъж, завинаги ще си остане все такъв! – Ядът и разочарованието здраво надделели и тя не можела да спре да го упреква, докато накрая кипнал и неговия гняв. Едва не извикал, че второто му желание е да стане вдовец.
– Млъквай жено! – възкликнал накрая. – Обуздай си дългия език! Кой е чувал за наглост като твоята! Не спря да ме упрекваш за пустата му кървавица! От носа ти да излезе дано!

Едва изрекъл тези думи и желанието се сбъднало – спуснала се от небето метър дълга кървавица и се прилепила за носа на ядосаната дама.

Слисал се клетият човек, като видял каква беля се случила. Фаншон била миловидна, млада и хубавка на външен вид, но ако трябва да сме честни, този нов придатък изобщо не подсилвал красотата ѝ. Ала все пак имало предимство – увиснал точно пред устата ѝ, та направо обуздал всичките ѝ приказки.

Уви, на бедния дървар останало едно единствено желание! Решил да го използва веднага, преди да стане още някоя беля и да си пожелае свое кралство. Тъкмо да изрече желанието, когато внезапна мисъл прорязала ума му:
– Вярно е, че няма нищо по-хубаво на този свят, от това да си крал, но как кралицата ми ще се държи на положение? Колко грациозно ще изглежда моята съпруга, седнала до мен с този нос – един метър кървавица?

При тази дилема решил да остави Фаншон да избере какво предпочита – да бъде най-грозната кралица, или да жертва величието в името на красотата и да си остане проста селска женица с малко вирнато носле.

Фаншон бързо решила – макар да мечтаела за корона и скиптър, най-силното въжделение на всяка жена е да се харесва. Пред това непобедимо желание, всичко друго отстъпило. Фаншон предпочела да бъде красавица в дрипи, отколкото отвратително грозна кралица.

И така, за дърваря нищо не се променило – нито станал владетел, нито кесията му се напълнила със злато. Бил благодарен, че с последното си желание успял да постигне своята по-скромна цел – да освободи жена си от ужасното бреме.