Вълшебни приказки

Глупави желания

Препоръчва се за възраст над 17 год.
5мин
чете се за

Много отдавна живял един беден дървар, който едва свързвал двата края. От зори до мрак съдбата му била отредила тежко да се труди за нищо и никаква отплата. Макар да бил здрав и млад, пък и щастлив в брака си, често имало дни, когато си мислел, че щяло да е по-добре ако легне мъртъв под земята.

Един ден, докато работел в гората, отново започнал да се оплаква.
– Някои хора, – нареждал той, – стига да си пожелаят нещо и глупавата им прищявка за миг се изпълнява, ала такива като мен няма смисъл даже да се молят – глухи остават боговете.

Докато мърморел тези думи, се разнесъл страшен гръм и Юпитер се появил пред него, с могъщите си мълнии в ръце. Беднякът се вцепенил от страх и се хвърлил на земята пред нозете му.
– Господарю, – казал той, – не слушай глупавите ми слова, само моля – дръж тези ужасни гръмотевици настрана.
– Не се плаши, – отвърнал Юпитер. – Чух твоите роптания и дойдох, за да ти докажа, че грешиш. Слушай! Аз, всевластният господар на този свят, ти давам право на три желания. Ще ги изпълня, каквито ще да са. Но внимавай – помисли добре, без да бързаш, защото подлагам съдбата ти на изпитание – може да получиш радост и богатство или да пропилееш възможността, която на човек веднъж в живота му се дава.

След тези думи Юпитер изчезнал в миг и се върнал отново на Олимп. Дърварят, нарамил радостно наръча с дърва и тръгнал към дома. Когато ти е леко на сърцето, товарът също ти се струва лек, затова мислите на бедния човек били весели и радостно крачел напред. Хрумвали му безброй желания, но решил, че е най-добре да се посъветва с младата си съпруга, защото била много разумна и находчива жена.

Скоро стигнал своята къщурка, метнал товара на земята и се провикнал:
– Хей, Фаншон! Разпали огъня и слагай масата, без да се скъпиш. Фаншон, вече сме богати – от сега завинаги! Само трябва да си пожелаем нещо.

После подробно разказал цялата история. Фаншон, която била надарена с бърз и пъргав ум, бързо съчинила много планове как да подобрят съдбата си, но и тя се съгласила с мнението на съпруга си да са благоразумни и внимателни.

– Жалко ще е, – рекла тя, – да пропилеем шансовете си от нетърпение. Най-добре да помислим през нощта и да си изберем желанията утре. Денят е по-мъдър от нощта.
– Добре го каза, – съгласил се той. – Дотогава, донеси една бутилка и да пием за добрата си сполука.

Фаншон донесла бутилка от мазето и съпругът ѝ с наслада се отпуснал, облегнал се на стола, протегнал краката си към огъня и с чаша в ръка, възкликнал:
– Ех, че хубава жарава – чудно хубава за печене! Сега да имахме и малко кървавица!

Едва изрекъл тези думи и жена му, за свое огромно изумление, вече му подавала едно дълго парче кървавица. По чудо, то само било излязло от средата на огнището и се озовало в ръцете ѝ, сякаш вихрушка го довяла. Фаншон извикала от страх, а после пак извикала, но този път от разочарование, защото осъзнала, че чудото се случило заради вятърничавото бърборене на глупавия ѝ съпруг. В своя яд и отчаяние нарекла бедния си мъж с всичките обидни думи, които ѝ дошли наум.
– Как успя, – подхванала го здраво тя, – да ти хрумне тая тъпа кървавица, когато можеше да пожелаеш цяло царство или злато или каквито щеш богатства на света!
– Недей така! Беше неволна приказка и много тъжна грешка, но ти обещавам, че вече много ще внимавам. Следващия път ще пожелая много по-хубави неща.
– Кой знае какво ще пожелаеш? – не спирала жена му. – Безмозъчен глупак веднъж, завинаги ще си остане все такъв! – Ядът и разочарованието здраво надделяли и тя не можела да спре да го упреква, докато накрая кипнал и неговия гняв. Едва не извикал, че второто му желание е да стане вдовец.
– Млъквай жено! – възкликнал накрая. – Обуздай си дългия език! Кой е чувал за наглост като твоята! Не спря да ме упрекваш за пустата му кървавица! От носа ти да излезе дано!

Едва изрекъл тези думи и желанието се сбъднало – спуснала се от небето метър дълга кървавица и се прилепила за носа на ядосаната дама.

Една дълга кървавица се прилепила за носа на ядосаната дама.

Слисал се клетият човек, като видял каква беля се случила. Фаншон била миловидна, млада и хубавка на външен вид, но ако трябва да сме честни, този нов придатък изобщо не подсилвал красотата ѝ. Ала все пак имало предимство – увиснал точно пред устата ѝ, та направо обуздал всичките ѝ приказки.

Уви, на бедния дървар останало едно единствено желание! Решил да го използва веднага, преди да стане още някоя беля и да си пожелае свое кралство. Тъкмо да изрече желанието, когато внезапна мисъл прорязала ума му:
– Вярно е, че няма нищо по-хубаво на този свят, от това да си крал, но как кралицата ми ще се държи на положение? Колко грациозно ще изглежда моята съпруга, седнала до мен с този нос – един метър кървавица?

При тази дилема решил да остави Фаншон да избере какво предпочита – да бъде най-грозната кралица, или да жертва величието в името на красотата и да си остане проста селска женица с малко вирнато носле.

Фаншон бързо решила – макар да мечтаела за корона и скиптър, най-силното въжделение на всяка жена е да се харесва. Пред това непобедимо желание, всичко друго отстъпило. Фаншон предпочела да бъде красавица в дрипи, отколкото отвратително грозна кралица.

И така, за дърваря нищо не се променило – нито станал владетел, нито кесията му се напълнила със злато. Бил благодарен, че с последното си желание успял да постигне своята по-скромна цел – да освободи жена си от ужасното бреме.

КРЕДИТ: The Ridiculous Wishes, Charles Perrault, The Fairy Tales of Charles Perrault, (London: George G. Harrap and Company, 1922), ПРЕВОД: от английски език Лорета Петкова, 2021 ©prikazki.eu; КОРИЦА & ИЛЮСТРАЦИЯ: Les souhaits ridicules, Tal-Zar (1800-1899)

prikazki.eu