Вълшебни приказки

Глупави желания

5мин
чете се за

Много отдавна имало един беден дървар, който едвам свързвал двата края. Съдбата му отредила от зори до мрак да се труди за съвсем мизерна отплата. Макар да бил млад и щастливо оженен, имало дни, когато си мислел, че щяло да е по-добре да е мъртъв или под земята.

Един ден, докато работел в гората пак започнал да оплаква съдбата си.
– Някои хора, – рекъл си той, – само нещо да си пожелаят и прищявката им се изпълнява за миг, но аз няма защо да си правя труда да се моля – боговете са глухи за такива като мен.

Докато изговарял тези думи, се разнесъл страшен гръм и Юпитер се появил пред него, с могъщите си мълнии в ръце. Беднякът се вцепенил от страх и се хвърлил на земята пред нозете му.
– Господарю, – казал той, – не слушай глупавите ми слова, само моля – дръж тези ужасни гръмотевици настрана.
– Не се плаши, – отвърнал Юпитер. – Чух твоите роптания и дойдох, за да ти докажа, че грешиш. Слушай! Аз, всевластният господар на този свят, ти давам право на три желания. Ще ги изпълня, каквито ще да са. Но внимавай – помисли добре без да бързаш, защото съдбата ти е подложена на изпитание – може да получиш радост и богатство, но и да пропилееш възможността, която веднъж в живота ти се дава.

След тези думи Юпитер изчезнал в миг и се върнал отново на Олимп. Нашият дървар, нарамил радостно наръча с дървата и тръгнал към дома. Когато ти е леко на сърцето, товарът също ти се струва лек, затова мислите на бедния човек били весели и с радост крачел напред. Хрумнали му безброй желания, но решил, че е най-добре да се посъветва с младата си съпруга, която била много разумна и находчива жена.

Скоро стигнал своята къщурка, хвърлил дървата на земята и викнал:
– Бързо, Фаншон! Стъкми огъня, слагай масата и за нищичко не се скъпи. Вече сме богати, Фаншон, богати от сега завинаги! Трябва само да си пожелаем каквото щем.

След това подробно разказал своята история. Фаншон, която имала бърз и пъргав ум, бързо съчинила много планове как да подобрят съдбата си, но и тя се съгласила с мнението на съпруга си да бъдат благоразумни и внимателни.

– Жалко ще е, – рекла тя, – да пропилеем шансовете си от нетърпение. Най-добре е да помислим през нощта и да си изберем желанията утре. Денят е по-мъдър от вечерта.
– Добре го каза, – отвърнал той. – Дотогава, донеси една бутилка и да пием за добрата ни сполука.

Фаншон донесла бутилка от мазето и нашият човек с наслада се отпуснал, облегнал се на стола, протегнал краката си към огъня и с чаша в ръка възкликнал:
– Само как добре са се нажежили тези въглени! Чудно хубав огън за печене. Ех, да имахме, малко кървавица у дома!

Едва изрекъл тези думи и жена му, за свое огромно изумление, му подала една много дълга кървавица. Като по чудо, парчето само излязло от средата на огнището и се озовало в ръцете ѝ, сякаш довяно от вихрушка. Фаншон извикала от страх, а после пак извикала, но този път от разочарование, защото разбрала, че това чудо се случило заради вятърничавото бърборене на глупавия ѝ съпруг. В своя яд и отчаяние нарекла бедния човек с всичките обидни имена, които ѝ дошли в ума.
– Как успя, – подхванала го здраво тя, – да ти хрумне тая тъпа кървавица на ума, когато можеше да пожелаеш цяло царство или злато или каквито щеш богатства на света!
– Недей така! Беше неволна приказка и много тъжна грешка, но ти обещавам, че вече много ще внимавам, и следващия път ще поискам много по-хубави неща.
– Кой знае какво ще пожелаеш? – не спирала жена му. – Безмозъчен глупак веднъж ще си остане завинаги такъв! – Ядът и разочарованието здраво надделяли и тя не можела да се спре да го упреква, докато накрая кипнал и неговия гняв така, че за замалко да каже, че второто му желание е да стане вдовец.
– Млъквай жено! – той викнал накрая. – Обуздай дългия си език! Кой е чувал за наглост, подобна на твоята! Не спря да ме упрекваш за пустата му кървавица! От носа да ти да излезе, дано!

Едва изрекъл тези думи и желанието му се изпълнило – от небето се спуснала метър дълга кървавица, която се присадила за носа на ядосаната дама.

Една дълга кървавица се присадила за носа на ядосаната дама.

Слисал се бедният човек, като видял каква беля се случила. Фаншон била миловидна, млада и хубавка на външен вид, но ако трябва да сме честни, този нов придатък изобщо не ѝ помагал на красотата. Но имал все пак едно предимство – увиснал точно пред устата, направо обуздавал всичките ѝ приказки.

Уви, на човечеца останало едно единствено желание! Решил да го използва веднага и преди да стане някоя друга беля, да си пожелае свое кралство. Тъкмо да изрече желанието, когато внезапна мисъл прорязала ума му:
– Вярно е, че няма по-хубаво нещо на света от това да станеш крал, но как кралицата ми ще се държи на положение? Колко грациозно ще изглежда жена ми, седнала до мен с този нос – един метър кървавица?

При тази дилема решил да остави Фаншон да избере какво предпочита – да бъде най-грозната кралица, или да жертва величието в името на красотата и да си остане проста селска женица с малко вирнато нослее.

Фани бързо решила – макар че мечтаела за корона и скиптър, най-силното желание на всяка жена е да се харесва. В името на това непобедимо желание, всичко друго отстъпило. Фаншон предпочела да бъде красавица в дрипи, отколкото отвратително грозна кралица.

И така, за дърваря нищо не се променило – нито станал владетел, нито си напълнил кесията със злато. Бил благодарен, че с последното си желание успял да постигне своята по-скромна цел – да освободи жена си от ужасното бреме.

КРЕДИТ: The Ridiculous Wishes, Charles Perrault, The Fairy Tales of Charles Perrault, (London: George G. Harrap and Company, 1922), ПРЕВОД: от английски език Лорета Петкова, 2021 ©prikazki.eu; КОРИЦА & ИЛЮСТРАЦИЯ: Les souhaits ridicules, Tal-Zar (1800-1899)

Всичкитворби