Вълшебни приказки

Синята брада

Препоръчва се за възраст над 17 год.
9мин
чете се за

Имало някога един човек, който бил несметно богат – притежавал прекрасни къщи в града и в провинцията, чинии от злато и сребро, мебели с бродирани дамаски, а каретите му целите били изписани със злато. Но за беда той имал синя брада, с която изглеждал тъй страшен и грозен, че всички жени и девойки побягвали, когато го видели.

Една негова съседка, много знатна дама, имала две дъщери – чудни хубавици. Той поискал едната за жена, като оставил майката сама да избере коя. Никоя не го желаела и девойките го препращали напред назад, защото не можели да понесат мисълта да се оженят за мъж със синя брада. И в добавка към отвращението и неволята им ще добавим факта, че той бил женен вече няколко пъти и никой не знаел какво е станало с жените му.

За да се опознае по-добре с момичетата, Синята брада ги поканил за една седмица в едно от провинциалните си имения, заедно с майка им, четири други знатни дами и млади хора от близката околност.

Дните им били изпълнени със забавления, смях и пиршества.

Дните им били изпълнени със забавления, лов и риболов, танци, смях и пиршества. Нощите прекарвали заедно в закачки един с друг и почти не си лягали. Накратко, всичко минало така добре, че на малката дъщеря ѝ се сторило, че синята брада всъщност не е чак толкова синя и че той е прекрасен, възпитан и почтен благородник.

Щом се прибрали в града, те се оженили. След около месец, Синята Брада казал на жена си, че трябва да замине за шест седмици в провинцията по много важна работа, но не желае тя да скучае докато го няма. Казал ѝ да покани своите приятели и ако желае да заминат заедно в провинцията. Поръчал ѝ да се весели и забавлява винаги, когато пожелае.
– Ето, – рекъл той, – ключовете, където са прибрани най-хубавите мебели. А тези са за сребърните и златни сервизи, които не използваме всеки ден. Тези – за сандъците, където е моето богатство от злато и сребро, тези – за ковчежетата със скъпоценни камъни. А този е ключът за моите покои. А това ключе е за килера в дъното на голямата зала, и ти забранявам да влизаш там. При това ти забранявам толкова строго, че ако се случи да го отвориш, върху теб ще се стовари целият ми гняв и възмущение.

Предупреждавам те, че върху теб ще се стовари целият ми гняв и възмущение!

Тя обещала да спази съвсем точно всичко, каквото той поискал. После я прегърнал, качил се в каретата и потеглил на път.

Нейните съседи и добри приятели не изчакали дори поканата на младата дама. Те нямали търпение да разгледат богатия дом, но не смеели да дойдат на посещение, докато нейният съпруг е у дома, защото се плашели от синята му брада. Гостите тичали из всички стаи, надничали в шкафове и гардероби – толкова изящни и богати – а всеки следващ сякаш надминавал по красота предишните.

После всички влезли в двете големи зали, където били най-прекрасните и разкошни мебели. Не можели да спрат да се възхищават на броя и красотата на гоблените, леглата, канапетата, писалищата, малките и големи маси, огледалата, в които можело да се огледаш от главата до петите – някои имали рамки от стъкло, други от сребро, най-изящните, които някой някога бил виждали.

Те не можели да спрат да се прехласват и да завиждат на приятелката си. Но тя изобщо не се забавлявала, защото нямала търпение да отвори килера в приземието. Такова любопитство я измъчвало, че даже не помислила колко е невъзпитано да остави сами гостите си. Хукнала надолу по едни задни тесни стълби толкова припряно и с такова нетърпение, че щяла за малко да падне и да си счупи врата.

Щом стигнала до вратата на килера, за малко се поспряла и си спомнила заповедите на съпруга си. Замислила се какви ли беди може да я сполетят ако не се подчини, но после изкушението надделяло и не успяла да се въздържи. Извадила ключето и отворила, разтреперена цялата. В началото нищо не видяла, защото капандурите на прозорците били спуснати. Но скоро забелязала, че целият под е покрит със съсирена кръв и покрай стената лежали труповете на няколко мъртви жени. (Това били предишните съпруги на Синята Брада, които бил убил една след друга). Младата жена помислила, че ще умре от страх и ключът, който била извадила от ключалката, паднал от ръката ѝ.

Когато се опомнила от шока, тя вдигнала ключето, заключила вратата и се качила горе в стаята да се съвземе, но не успяла – толкова била уплашена. Забелязала, че цялото ключе е омазано в кръв и се опитала да го почисти, но кръвта не падала. Напразно тя мила и трила с пясък и сапун. Петната си стоели там, защото това ключе било вълшебно и не можело да се изчисти – щом кръвта изчезнела от едната страна, излизала от другата.

Същата вечер Синята Брада се върнал от пътуването. Разказал ѝ как по пътя го настигнала вест, че делата, които го принудили да замине, от само себе си се разрешили в негова полза. Съпругата положила всички усилия да го заблуди, че ужасно се радва на неговото завръщане.

На следващата утрин той поискал ключовете и тя му ги дала. Но ръката ѝ така треперела, че той веднага се досетил какво се е случило.
– Я виж, – рекъл той, – защо ключето за килера го няма с останалите?
– Сигурно, – отвърнала тя, – е останало горе на масата.
– Донеси го веднага.

След няколко разкарвания нагоре надолу, напред и назад, тя се принудила да донесе ключето. Синята Брада го разгледал много внимателно и попитал съпругата си:
– Защо има кръв по ключа?
– Не знам, – проплакала горката жена, пребледняла до смърт.
– Не знаеш, така ли!? – заявил Синята Брада, – Но аз знам много добре. Ти влезе в килера, нали? Мадам, сега ще се върнеш обратно и ще заемеш своето място сред дамите, които видя там.

Тя се хвърлила в краката на своя съпруг и горещо замолила прошка. По всичко личало, че е разкаяна истински. Заклела се, че никога вече няма да е непокорна. Молбите ѝ биха стопила дори и скала, толкова красива и изпълнена със съжаление била, но сърцето на Синята Брада било по-твърдо от камък!
– Трябва да умрете, мадам! – рекъл той. – Веднага.
– Щом трябва да умра, – отвърнала тя (като го гледала с очи, плувнали в сълзи), – дайте ми мъничко време да се помоля на Бога.
– Давам ти, – отвърнал Синята Брада, – четвърт час и нито миг повече.

Щом останала сама, тя извикала сестра си през прозореца и казала:
– Сестрице Ан (така се казвала сестрата), – моля те, качи се на върха на кулата и провери дали не идват братята ни. Обещаха ми да дойдат днес, и ако ги видиш, дай им знак да побързат.

– Ан, сестрице, виждаш ли да идва някой?

Сестра ѝ Ан се качила горе на кулата, а горката съпруга я питала от време на време:
– Ан, сестрице, виждаш да идва някой ?
Сестрата отвръщала:
– Не виждам нищо, освен облак прах пред слънцето и зелена трева.

В това време Синята Брада, с огромен нож в ръцете си, силно изкрещял:
– Слизай веднага, или ще дойда при теб.
– Само миг, моля те, – отвърнала жената, а после тихо проплакала:
– Ан, сестрице Ан, виждаш ли някой?
– Не виждам нищо, освен облак прах пред слънцето и зелена трева.

– Слизай долу веднага, – не спирал да крещи Синята Брада, – или аз ще се кача при теб.
– Идвам, – отвърнала жена му, а после проплакала: – Ан, сестрице Ан, виждаш ли да идва някой?
– Виждам, – отвърнала Ан, – огромен облак да приближава насам.
– Това нашите братя ли са?
– Уви не, мила сестрице, виждам само стадо овце.
– Ти няма ли да слезеш долу? – изкрещял Синята Брада.
– Само още миг, – отвърнала жената, а после проплакала, – Ан, сестрице Ан, виждаш ли да се задава някой?
– Виждам, – казала тя, – два конника, но са много далече.
– Бог да ги благослови, – се зарадвала горката жена. – Това са нашите братя. Дай им знак да побързат.

В този миг Синята Брада така изкрещял, че къщата се разтресла. Ужасената съпруга слязла долу, и се хвърлила в краката му, цялата обляна в сълзи и с разпилени коси по раменете си.

– Това нищо не значи, – казал Синята Брада. – Ти трябва да умреш!
После с едната си ръка я хванал за косите, а с другата вдигнал огромния си нож и се приготвил да ѝ отреже главата. Горката жена се обърнала към него с умоляващи очи да ѝ дари поне миг, за да се съвземе.
– Не, не, – казал той, – повери себе си на Бога, – и вече бил готов да я заколи.

Братята извадили саби и се хвърлили към Синята Брада.

Точно в този миг се разнесли силни удари по портата. Синята Брада се стреснал и се спрял. Вратата се отворила и влезли двама конници. С измъкнати саби те се нахвърлили на Синята Брада. Той разпознал братята на жена му – единият драгун, а другият мускетар, и хукнал да се спасява, но те го настигнали до стълбището на входа. Там го съсякли и той умрял. От изживения ужас, клетата жена била като мъртва – дори нямала сили да се надигне и да посрещне братята си.

Синята Брада нямал други роднини и съпругата му наследила всичко. Дала част от богатството за зестра на Ан и я венчала за млад благородник, който отдавна бил влюбен в нея, с друга част купила капитански чинове за братята си, а с останалото се омъжила за богат и почтен благородник, който ѝ помогнал да забрави ужаса от времето, когато била съпруга на Синята Брада.

Поука

Любопитството, въпреки неговата настоятелност, често носи огромно съжаление. Много млади госпожици ще бъдат разочаровани, защото тези радости са мимолетни, а удовлетворението от тях – твърде кратко. Веднъж задоволено, то умира, но винаги скъпо се заплаща.

Друга поука

Ако внимателно размислите върху тази зловеща история, ще разберете, че се е случила много, много отдавна. Няма съпруг в днешно време, толкова ужасен, че да изисква невъзможното от своята съпруга, нито пък да е такъв подозрителен негодник. Защото, какъвто ще да е цветът на брадата му, днешната съпруга би дала да се разбере кой е господарят вкъщи.

Blue Beard, Charles Perrault, The Blue Fairy Book, Andrew Lang (London: Longmans, Green, and Company, ca. 1889), La Barbe bleüe от Charles Perrault, Histoires ou contes du temps passé, avec des moralités: Contes de ma mère l’Oye (Paris, 1697), ПРЕВОД: Лорета Петкова ©prikazki.eu 2021, КОРИЦА: Histoire de la Barbe-Bleue, Publisher: Fabrique de Pellerin, Imprimeur-libraire à Epinal [1843], ИЛЮСТРАЦИИ: Contes de Perrault, 1930 – Gallica

prikazki.eu