Вълшебни приказки

Синята брада

10мин
чете се за

Имало някога един човек, който притежавал прекрасни къщи в града и в провинцията, чинии от злато и сребро, мебели с бродирани дамаски, а каретите му целите били изписани със злато. Но за беда той имал синя брада, с която изглеждал тъй страшен и грозен, че всички жени и девойки побягвали, само щом го видели.

Една от неговите съседки, много знатна дама, имала две дъщери – чудни хубавици. Той поискал едната за жена, като оставил майката сама да избере коя. Никоя не го желаела и девойките го препращали напред назад, защото не можели да понесат мисълта да се оженят за мъж със синя брада. И в добавка към отвращението и неволята им ще добавим факта, че той бил вече женен няколко пъти и никой не знаел какво се било случило с жените му.

За да се опознае по-добре с момичетата, Синята брада ги поканил в едно от провинциалните си имения, заедно с майка им, четири други знатни дами и млади хора от близката околност за седмица.

Дните им били изпълнени със забавления, смях и пиршества.

Дните им били изпълнени със забавления, лов и риболов, танци, смях и пиршества. Нощите прекарвали всички заедно в закачки един с друг и почти не си лягали. Накратко, всичко минало така добре, че малката дъщеря започнала да мисли, че синята брада всъщност не е чак толкова синя и че той е прекрасен, възпитан и почтен благородник.

Щом се прибрали в града, те се оженили. След около месец, Синята Брада казал на жена си, че трябва да замине за шест седмици в провинцията по много важна работа. Но не искал тя да скучае докато го няма. Казал ѝ да покани своите познати и приятели и ако желае да заминат заедно в провинцията. Поръчал ѝ да се весели и забавлява винаги, когато пожелае.
– Ето, – ѝ казал той, – ключовете, където са прибрани най-хубавите мебели. А тези са за сребърните и златни съдове, които не се използват всеки ден. Тези – за сандъците, където е моето богатство от злато и сребро, тези – за ковчежетата със скъпоценни камъни. А този е ключът за моите покои. А това ключе е за килера в дъното на голямата зала, и ти забранявам да влизаш там. При това ти забранявам толкова строго, че ако се случи да го отвориш, върху теб ще се стовари целият ми гняв и възмущение.

Предупреждавам те, че върху теб ще се стовари целият ми гняв и възмущение!

Тя обещала да спази съвсем точно, всичко каквото той поискал. После я прегърнал, качил се в каретата си и тръгнал на път.

Нейните съседи и добри приятели дори не изчакали поканата на младата омъжена жена. Те нямали търпение да видят цялата богата мебелировка в дома ѝ, но не смеели да дойдат, докато съпругът ѝ е вкъщи, заради синята му брада, която ги плашела. Те тичали из всички стаи, надничали в шкафове и гардероби, които били толкова изящни и богати и сякаш всеки следващ надминавал по красота предишните.

След това те влезли в двете големи зали, където били най-прекрасните и разкошни мебели. Не можели да спрат да се възхищават на броя и красотата на гоблените, леглата, канапетата, писалищата, малките и големи маси, огледалата, в които можело да се огледаш от главата до петите – някои били с рамки от стъкло, други от сребро, най-изящните, които някой някога бил виждали.

Те не можели да спрат да се прехласват и да завиждат на приятелката си. Но на нея изобщо не ѝ било забавно, защото нямала търпение да отвори килера в приземието. Любопитството ѝ тъй силно я измъчвало, че даже не помислила колко невъзпитано е да остави гостите сами. Хукнала надолу по едни тесните задни стълби с такова нетърпение и толкова припряно, че за малко щяла да падне и да си счупи врата.

Щом стигнала до вратата на килера, за малко се поспряла и си спомнила заповедите на съпруга си. Чудела се какви ли беди можело да я сполетят ако не се подчини, но после изкушението се оказало тъй силно, че не успяла да се въздържи. Извадила ключето и отворила, като цялата треперела. В началото нищо не видяла, защото прозорците били със спуснати капандури. Но скоро видяла, че целият под е покрит със съсирена кръв и покрай стената лежали труповете на няколко мъртви жени. (Всички те били предишните жени на Синята Брада, които той убил една след друга). Тя помислила, че ще умре от страх и ключът, който била извадила от ключалката, паднал от ръката ѝ.

Щом се малко се опомнила, тя вдигнала ключето, заключила вратата и се качила горе в стаята да се съвземе, но никак не успяла, толкова била изплашена. Забелязала, че цялото ключе било в кръв и се опитала да го почисти, но кръвта не падала. Напразно го мила и трила с пясък и сапун. Петната си стояла там, защото ключето било вълшебно и не можело да се изчисти – щом кръвта изчезвала от едната страна, излизала от другата.

Синята Брада се върнал от пътуването същата вечер, като казал, че по пътя го настигнала вест, че делата които го принудили да тръгне сами се разрешили в негова полза. Съпругата му положила всички усилия да го заблуди, че ужасно се радва на неговото завръщане.

На следващата утрин той поискал ключовете, и тя му ги подала. Но ръката ѝ така треперела, че той лесно се досетил какво се било случило.
– Какво! – казал той, – защо ключето за килера го няма заедно с останалите?
– Сигурно, – рекла тя, – е останало горе на масата.
– Донеси ми го веднага.

След няколко разкарвания нагоре и надолу, напред и назад, тя се принудила да донесе ключето. Синята Брада го разгледал много внимателно и казал на съпругата си:
– Защо има кръв по ключа?
– Не знам, – проплакала горката жена, пребледняла до смърт.
– Не знаеш, така ли!? – заявил Синята Брада, – Но аз знам много добре. Ти влезе в килера, нали? Много добре, мадам, сега ще се върнеш обратно да заемеш своето място сред дамите, които си видяла там.

Тя се хвърлила в краката на своя съпруг и горещо замолила прошка. По всичко личало, че е разкаяна истински. Заклела се, че никога вече няма да е непокорна. Молбите ѝ биха стопила дори и скала, толкова красива и изпълнена със съжаление била, но сърцето на Синята Брада било по-твърдо от камък!
– Трябва да умрете, мадам! – рекъл той. – Веднага.
– Щом трябва да умра, – отвърнала тя (като го гледала с очи, плувнали в сълзи), – ми дайте мъничко време да се помоля на Бога.
– Давам ти, – отвърнал Синята Брада, – четвърт час и нито миг повече.

Щом останала сама, тя извикала сестра си през прозореца и ѝ казала:
– Сестрице Ан (така се казвала сестрата), – моля те, качи се на върха на кулата и виж дали не идват братята ни. Те обещаха да дойдат днес, и ако ги видиш, дай им знак да побързат.

– Ан, сестрице, виждаш ли да идва някой?

Сестра ѝ Ан се качила горе на кулата, а горката съпруга я питала от време на време:
– Ан, сестрице, виждаш ли някой да идва?
А сестра ѝ Ан отвръщала:
– Не виждам нищо, освен облак прах пред слънцето и зелената трева.

В това време Синята Брада, с огромна сабя в ръцете си, крещял силно на жена си:
– Слизай веднага, или аз ще дойда при теб.
– Само миг още, моля те, – рекла жена му и после тихо проплакала:
– Ан, сестрице Ан, виждаш ли някой да идва?
– Не виждам нищо, освен облак прах пред слънцето и зелената трева.

– Слизай долу веднага, – не спирал да крещи Синята Брада, – или аз ще се кача при теб.
– Идвам, – отвърнала жена му, а после проплакала: – Ан, сестрице Ан, виждаш ли някой да идва?
– Виждам, – отвърнала Ан, – огромен облак да приближава насам.
– Това нашите братя ли са?
– Уви не, мила сестрице, виждам само стадо овце.
– Ти няма ли да слезеш долу? – изкрещял Синята Брада.
– Още един миг, – казала жената, а после проплакала, – Ан, сестрице Ан, виждаш ли някой да се задава?
– Виждам, – казала тя, – два конника, но са много далече.
– Бог да ги благослови, – зарадвана рекла горката жена. – Това са нашите братя. Дай им знак, да побързат.

Тогава Синята Брада така изкрещял, че цялата къща се разтресла. Ужасената съпруга слязла долу, и се хвърлила в краката му, цялата в сълзи и с разпилени коси по раменете си.

– Това нищо не значи, – казал Синята Брада. – Ти трябва да умреш!
После с едната си ръка я хванал за, а с другата издигнал огромен нож и се приготвил да ѝ отреже главата. Горката жена, се обърнала към него с умоляващи очи да ѝ дари поне миг, за да се съвземе.
– Не, не, – казал той, – повери себе си на Бога, – и вече бил готов да я заколи.

Братята извадили саби и се хвърлили към Синята Брада.

Точно в този миг се разнесли толкова силни удари по портата, че Синята Брада се стреснал и спрял. Вратата се отворила и влезли двамата конници. Те извадили саби и се хвърлили към Синята Брада. Той познал, че това са братята на жена му – единият драгун, а другият мускетар, затова веднага хукнал да се спасява, но братята хукнали след него и го настигнали го до стълбите на входа. Там го съсякли със сабите си и той умрял. От изживения ужас, клетата жена била почти като мъртва и нямала сили дори да се надигне и да посрещне братята си.

Синята Брада нямал други наследници и съпругата му станала господарка на цялото му състояние. Дала част от богатството си за зестра на Ан и я венчала за млад благородник, който отдавна бил влюбен в нея, с друга част купила капитански чинове за братята си, а с останалото се омъжила за богат и почтен благородник, който ѝ помогнал да забрави ужасното време, което прекарала със Синята Брада.

Поука

Любопитството, въпреки неговата настоятелност, често носи огромно съжаление. Много млади госпожици ще бъдат разочаровани, защото тези радости са мимолетни, а удовлетворението, което носи – твърде кратко. Веднъж задоволено то умира и винаги скъпо се заплаща.

Друга поука

Ако внимателно размислите върху тази зловеща история, ще разберете, че се е случила преди много, много години. Няма съпруг в днешни времена, да е толкова ужасен, че да изисква невъзможното от съпругата си, нито да е такъв подозрителен негодник. Защото, каквато ще да е на цвят брадата му, днешната съпруга би му дала да се разбере кой е господарят.

Blue Beard, Charles Perrault, The Blue Fairy Book, Andrew Lang (London: Longmans, Green, and Company, ca. 1889), La Barbe bleüe от Charles Perrault, Histoires ou contes du temps passé, avec des moralités: Contes de ma mère l’Oye (Paris, 1697), ПРЕВОД: Лорета Петкова ©prikazki.eu 2021, КОРИЦА: Histoire de la Barbe-Bleue, Publisher: Fabrique de Pellerin, Imprimeur-libraire à Epinal [1843], ИЛЮСТРАЦИИ: Contes de Perrault, 1930 – Gallica

Всичкитворби