Вълшебни приказки

Феи

Препоръчва се за възраст над 17 год.
5мин
чете се за

Имало едно време една вдовица с две дъщери. Често бъркали по-голямата сестра с майката, защото двете много си приличали не само външно, а и по ужасния си нрав. Били толкова безочливи и отвратителни, че никой не можел да живее с тях.

По-малката сестра по всичко приличала на баща си – наследила неговия благороден и приветлив нрав и освен това била невиждана красавица. Съвсем естествено, заради цялото им сходство, майката била привързана докрай към голямата си дъщеря и със същата сила с която я обичала, мразела по-малкото момиче. Принуждавала го да се храни в кухнята и да работи от ранна утрин чак до мрак.

Едно от безбройните задължения на клетото момиче било да носи два пъти на ден вода от извора, на половин левга от дома, в голяма глинена кана. Един ден при извора девойката заварила възрастна жена, която я помолила да ѝ даде да пие.
– На драго сърце, майчице – рекла хубавицата. Изплакнала глинения съд, наляла вода от най-чистото място в извора и поднесла каната, като я надигала, за да се пие по-лесно.

– На драго сърце ще ти помогна, майчице!

Тази жена била фея, преобразена като възрастна жена, която искала да провери дали момичето наистина е добро. Когато се напила, тя рекла:
– Толкова си хубава и вежлива, че искам да те възнаградя. Нека – продължила феята – от този миг нататък със всяка твоя дума да пада цвете или скъпоценен камък от устата ти.

Щом момичето се прибрало у дома, майка ѝ от прага се развикала ядосано, че много се забавила на извора.
– Моля за извинение, майко – отвърнало бедното дете, и щом изрекло тези думи, две рози, два бисера и два едри диаманта се изтърколили от устата му.
– Да вярвам ли на очите си!? – смаяла се майката. – Как може бисери и диаманти да падат от устата ти? Какво си направила, дъще? (За пръв път, тя я нарекла своя дъщеря.)

Докато девойката говорела, от устата ѝ се сипели диаманти и бисери.

Клетото дете разказало всичко и докато говорело, безброй диаманти се изсипали на пода.
– Наистина ли! – извикала майката. – Тогава непременно трябва да изпратя там и моята дъщеря. Ела, Фаншон. Виж само какво се сипе от устата на сестра ти, докато говори! Не би ли искала и ти да можеш същото? Трябва само да идеш за вода и когато една бедна жена те помоли за вода, да ѝ поднесеш възможно най-учтиво да пие.
– Мене ли ме караш да ходя за вода? – отвърнало грубото момичето.
– Настоявам да вървиш – пресякла я майката – и то веднага!

Фаншон тръгнала невъобразимо навъсена, като носела най-хубавата сребърна кана, която имали у дома. Едва пристигнала на извора и се появила прекрасно пременена дама и помолила за вода. Това била същата фея, която се явила на сестра ѝ, но този път преобразена като принцеса, за да провери доколко лоши маниери има това момиче.

Този път феята била преобразена като принцеса, за да провери доколко лоши маниери има момичето.

– Да не мислиш, че съм дошла, да те поя с вода? – безочливо се троснало наглото момиче. – Да не мислиш, че специално съм понесла сребърната кана, та мадам да се напие? Как пък не! Щом си жадна – пий сама!
– Не си особено учтива – рекла феята, без капка гняв в гласа. – Много добре! В отплата за безочливостта ти, нека с всяка твоя дума от устата ти да пада жаба или отровна змия.

Щом майката я видяла да се задава по пътя извикала:
– Ей, дъще!
– Ей, майко? – отвърнала грубиянката. И щом казала това две пепелянки и две тлъсти жаби се изтърколили от устата ѝ.
– Небеса! – възкликнала майката. – Какво виждам? Сестра ти е виновна за всичко това. Прескъпо ще ми плати за тази злина!

И щом невъзпитаната дъщеря си отворила устата, две пепелянки и две тлъсти жаби се изтърколили от устата ѝ.

Хукнала да я пребие, но клетото момиче успяло да избяга в близката гора.

По същото време кралският син се връщал от лов. Щом я видял, той се спрял насред пътя, смаян от нейната красота и попитал какво прави сама и защо плаче.
– Уви, благородни господине, майка ми ме изгони от дома.

Принцът я попитал какво прави сама в гората и защо плаче.

Щом изрекла това, кралският син видял как бисери и диаманти започнали да се сипят от устата ѝ. Той я помолил да му разкаже как е станало това и тя разказала историята от начало до край.

Кралският син се влюбил в нея. И понеже разбрал, че дарът, с който феята я била благословила, струва повече от всяко състояние, което може да му даде някой друг, той я отвел в бащиния си палат и там се оженили.

А колкото до сестра ѝ, тя станала толкова отвратителна, че собствената ѝ майка я изгонила от дома. Никой не щял да прибере противната девойка, затова тя отишла на края на света и там умряла.

Противната девойка отишла на края на света и там умряла.

Поука

Диаманти, бисери, жълтици
създават свойте чудеса,
но добрата дума е по-скъпа
от всичките богатства на света.

Друга поука

Макар да се твърди,
че само грижи носи услужливостта
тя често се отплаща с добрина,
без изобщо да разчиташ за това.

The Fairies, Charles Perrault (Шарл перо) – Old-Time Stories told by Master Charles Perrault, translated by A. E. Johnson (Dodd Mead and Company, 1921). ПРЕВОД: Лорета Петкова, 2021 ©prikazki.eu, ИЛЮСТРАЦИИ: Kate Greenaway, 1870

prikazki.eu