Имало едно време една вдовица с две дъщери. Често бъркали по-голямата сестра с майката, защото двете много си приличали не само външно, а и по ужасния си нрав. Били толкова безочливи и отвратителни, че никой не можел да живее с тях.
По-малката сестра по всичко приличала на баща си – наследила неговия благороден и приветлив нрав и освен това била невиждана красавица. Съвсем естествено, заради цялото им сходство, майката била привързана докрай към голямата си дъщеря и със същата сила с която я обичала, мразела по-малкото момиче. Принуждавала го да се храни в кухнята и да работи от ранна утрин чак до мрак.
Едно от безбройните задължения на клетото момиче било да носи два пъти на ден вода от извора, на половин левга от дома, в голяма глинена кана. Един ден при извора девойката заварила възрастна жена, която я помолила да ѝ даде да пие.
– На драго сърце, майчице – рекла хубавицата. Изплакнала глинения съд, наляла вода от най-чистото място в извора и поднесла каната, като я надигала, за да се пие по-лесно.
Тази жена била фея, преобразена като възрастна жена, която искала да провери дали момичето наистина е добро. Когато се напила, тя рекла:
– Толкова си хубава и вежлива, че искам да те възнаградя. Нека – продължила феята – от този миг нататък със всяка твоя дума да пада цвете или скъпоценен камък от устата ти.
Щом момичето се прибрало у дома, майка ѝ от прага се развикала ядосано, че много се забавила на извора.
– Моля за извинение, майко – отвърнало бедното дете, и щом изрекло тези думи, две рози, два бисера и два едри диаманта се изтърколили от устата му.
– Да вярвам ли на очите си!? – смаяла се майката. – Как може бисери и диаманти да падат от устата ти? Какво си направила, дъще? (За пръв път, тя я нарекла своя дъщеря.)
Клетото дете разказало всичко и докато говорело, безброй диаманти се изсипали на пода.
– Наистина ли! – извикала майката. – Тогава непременно трябва да изпратя там и моята дъщеря. Ела, Фаншон. Виж само какво се сипе от устата на сестра ти, докато говори! Не би ли искала и ти да можеш същото? Трябва само да идеш за вода и когато една бедна жена те помоли за вода, да ѝ поднесеш възможно най-учтиво да пие.
– Мене ли ме караш да ходя за вода? – отвърнало грубото момичето.
– Настоявам да вървиш – пресякла я майката – и то веднага!
Фаншон тръгнала невъобразимо навъсена, като носела най-хубавата сребърна кана, която имали у дома. Едва пристигнала на извора и се появила прекрасно пременена дама и помолила за вода. Това била същата фея, която се явила на сестра ѝ, но този път преобразена като принцеса, за да провери доколко лоши маниери има това момиче.
– Да не мислиш, че съм дошла, да те поя с вода? – безочливо се троснало наглото момиче. – Да не мислиш, че специално съм понесла сребърната кана, та мадам да се напие? Как пък не! Щом си жадна – пий сама!
– Не си особено учтива – рекла феята, без капка гняв в гласа. – Много добре! В отплата за безочливостта ти, нека с всяка твоя дума от устата ти да пада жаба или отровна змия.
Щом майката я видяла да се задава по пътя извикала:
– Ей, дъще!
– Ей, майко? – отвърнала грубиянката. И щом казала това две пепелянки и две тлъсти жаби се изтърколили от устата ѝ.
– Небеса! – възкликнала майката. – Какво виждам? Сестра ти е виновна за всичко това. Прескъпо ще ми плати за тази злина!
Хукнала да я пребие, но клетото момиче успяло да избяга в близката гора.
По същото време кралският син се връщал от лов. Щом я видял, той се спрял насред пътя, смаян от нейната красота и попитал какво прави сама и защо плаче.
– Уви, благородни господине, майка ми ме изгони от дома.
Щом изрекла това, кралският син видял как бисери и диаманти започнали да се сипят от устата ѝ. Той я помолил да му разкаже как е станало това и тя разказала историята от начало до край.
Кралският син се влюбил в нея. И понеже разбрал, че дарът, с който феята я била благословила, струва повече от всяко състояние, което може да му даде някой друг, той я отвел в бащиния си палат и там се оженили.
А колкото до сестра ѝ, тя станала толкова отвратителна, че собствената ѝ майка я изгонила от дома. Никой не щял да прибере противната девойка, затова тя отишла на края на света и там умряла.
Поука
Диаманти, бисери, жълтици
създават свойте чудеса,
но добрата дума е по-скъпа
от всичките богатства на света.
Друга поука
Макар да се твърди,
че само грижи носи услужливостта
тя често се отплаща с добрина,
без изобщо да разчиташ за това.
The Fairies, Charles Perrault (Шарл перо) – Old-Time Stories told by Master Charles Perrault, translated by A. E. Johnson (Dodd Mead and Company, 1921). ПРЕВОД: Лорета Петкова, 2021 ©prikazki.eu, ИЛЮСТРАЦИИ: Kate Greenaway, 1870