Вълшебни приказки

Феи

5мин
чете се за

Имало едно време една вдовица с две дъщери. Често бъркали по-голямата сестра с майката, защото много си приличали не само външно, а и по ужасния си нрав. Двете били толкова безочливи и отвратителни, че никой не можел да живее с тях.

По-малката сестра приличала по всичко на баща си – наследила неговия благороден и приветлив нрав, и освен това била невиждана красавица. Съвсем естествено, заради цялото им сходство, майката била привързана докрай към голямата си дъщеря, и със същата сила с която я обичала, мразела по-малкото момиче. Принуждавала го да се храни в кухнята и да работи от ранна утрин чак до мрак.

Едно от безбройните задължения на бедното дете било да носи два пъти на ден вода от извора на половин левга от дома в голяма глинена кана. Един ден при извора девойката заварила възрастна жена, която я помолила да ѝ даде да пие.
– На драго сърце, майчице, – рекла хубавицата. Изплакнала каната, наляла от най-чистата част на извора вода и я поднесла, като надигала съда, за да се пие по-лесно.

– На драго сърце ще ти помогна да пиеш, майчице!

Тази жена била фея, която преобразена на възрастна жена. Вълшебницата искала да провери докъде достига добрината на девойката. Когато се напила, тя рекла:
– Толкова си хубава и вежлива, че искам да те възнаградя. Нека, – продължила феята, – от този миг нататък, със всяка твоя дума да пада цвете или скъпоценен камък от устата ти.

Щом момичето се прибрало у дома, майка ѝ от прага се захванала да я хока, че много се забавила на извора.
– Моля за извинение, майко, че толкова много се забавих, – отвърнало бедното дете, и щом изрекла тези думи, две рози, два бисера и два едри диаманта се изтърколили от устата ѝ.
– Как да вярвам на очите си? – извилака майката. – Как може бисери и диаманти да падат от устата ти? Какво си направила, дъще? (Това бил първият път, който тя я нарекла своя дъщеря.)

Докато девойката говорела, се сипели диаманти и бисери.

Горкото дете разказало всичко случило се, и докато говорело, безброй диаманти се изсипали.
– Наистина ли! – извикала майката. – Тогава непременно трябва да изпратя там и собствената си дъщеря. Ела, Фаншон. Виж само какво пада от устата на сестра ти докато говори! Не би ли искала и ти да можеш същото? Само трябва да идеш за вода на извора, а когато една бедна жена те помоли да пие, да ѝ поднесеш възможно най-учтиво вода.
– Мене ли ме караш да ходя за вода? – отвърнало грубото момичето.
– Настоявам да вървиш, – пресякла я майката, – и то веднага!

Тя тръгнала невъобразимо навъсена в ръка с най-хубавата сребърна кана, която имали вкъщи. Едва пристигнала на извора и се появила прекрасно пременена дама и я помолила за вода. Това била същата фея, която се явила на сестра ѝ, но този път преобразена като принцеса, за да провери доколко лоши маниери има това момиче.

Този път феята била преобразена като принцеса, за да провери доколко лоши маниери има момичето.

– Да не мислиш, че съм дошла, да те поя с вода? – безочливо се троснало наглото момиче. – Да не мислиш, че специално съм понесла сребърната кана, та мадам да се напие? Как пък не! Щом си жадна – пий сама!
– Не си особено учтива, – рекал феята, без капка яд в гласа. – Много добре! В отплата за безочливостта ти, нека с всяка твоя дума от устата ти да пада жаба или отровна змия.

Щом майката я видяла да се задава по пътя извикала:
– Ей, дъще!
– Ей, майко? – отвърнала грубиянката. И щом казала това две пепелянки и две тлъсти жаби се изтърколили от устата ѝ.
– Небеса! – възкликнала майката. – Какво виждам? Сестра ти е виновна за това. Прескъпо ще ми плати за тази злина!

И щом невъзпитаната дъщеря си отворила устата две пепелянки и две тлъсти жаби се изтърколили от устата ѝ.

Хукнала да я пребие, но бедното дете успяло да избяга в близката гора.

По същото време кралският син се връщал от лов. Спрял се слисан на пътя, като видял колко е красива и я попитал какво прави там сама и защо плаче.
– Уви, благородни господине, майка ми ме изгони от дома.

Принцът я попитал какво прави сама в гората и защо плаче.

Щом изрекла това, кралският син видял как бисери и диаманти започнали да се сипят от устата ѝ. Той я помолил да му разкаже как е станало това и тя разказала историята от начало до край.

Кралският син се влюбил в нея. И понеже разбрал, че дарът, с който феята я била благословила, струва повече от всяко състояние, което може да му даде някой друг, той я отвел в бащиния си палат и там се оженили.

А колкото до сестра ѝ, тя станала толкова противна, че собствената ѝ майка я изгонила от дома. Никой не щял да прибере противната девойка, затова тя отишла на края на света и там умряла.

Противната девойка отишла на края на света и там умряла.

Поука

Диаманти, бисери, жълтици
създават свойте чудеса,
но добрата дума е по-скъпа
от всичките богатства на света.

Друга поука

Макар да се твърди,
че само грижи носи услуживостта
Често се отплаща с добрина,
без изобщо да разчиташ за това.

The Fairies, Charles Perrault – Old-Time Stories told by Master Charles Perrault, translated by A. E. Johnson (Dodd Mead and Company, 1921). ПРЕВОД: Лорета Петкова, 2021 ©prikazki.eu, ИЛЮСТРАЦИИ: Kate Greenaway, 1870

Всичкитворби