Вълшебни приказки

Червената Шапчица

Препоръчва се за възраст над 5 год.
4мин
чете се за

Имало едно време едно селско момиченце – най-хубавото същество, което някой някога бил виждал. Майка му много го обичала, а баба му – още повече. Веднъж добрата жена ушила на детето красива червена шапчица, която толкова му отивала, че всички започнали да го наричат Червената Шапчица.

Един ден майката изпекла бисквити и казала:
– Иди, детето ми, да видиш как е баба ти, защото научих, че е болна. Занеси ѝ бисквитки и това гърненце масло.

Червената Шапчица бързо се приготвила и поела към дома на баба си, която живеела в съседното село.

Докато пресичала гората, тя срещнала вълка. Той искал веднага да я изяде, но не посмял, защото наблизо работели дървари.

Тя не знаела колко е опасно да разговаря с вълк!

Попитал я къде отива. Бедното дете, което не знаело колко е опасно да спира и да разговаря с вълк, отвърнало:
– Отивам при баба. Нося ѝ бисквити и гърне масло от мама.
– Далече ли живее баба ти?
– О, да – отвърнала Червената Шапчица, – зад мелницата, която се провижда хей там в далечината, първата къща в края на селото.
– Добре – рекъл вълкът. – И аз ще ида да я видя. Ти върви по този път, аз ще тръгна по другия, та да видим кой пръв ще пристигне.

Mалкaта Червена Шапчица се улисала по пътя.

Вълкът хукнал с всички сили по най-краткия път, а малкото момиченце поело по заобиколната пътека, улисало се да събира лешници, тичало след пеперудите и брало горски цветя.

Скоро вълкът пристигнал пред вратата на старата жена и почукал:
– Чук, чук.
– Кой е там?
– Твоята внучка, Червената Шапчица – заговорил измамникът с преправен глас. – Нося ти бисквити и гърне масло от мама.
Добрата жена лежала в леглото, защото наистина не била добре. Тя извикала:
– Дръпни връвчицата и резето ще се вдигне.

Вълкът легнал в леглото и зачакал момиченцето.

Вълкът издърпал връвта и вратата се отворила. Нахвърлил се върху клетата жена и я погълнал цялата, защото три дни не бил ял. После затворил вратата, легнал в леглото и зачакал. Скоро Червената Шапчица пристигнала и потропала на вратата:
– Чук, чук.
– Кой е там?

Чук, чук.

Момиченцето се уплашило, когато чуло гръмкия глас на вълка, но после решило, че от болестта гласът на баба ѝ бил станал дрезгав и отвърнало:
– Аз съм твоята внучка, Червената Шапчица. Нося ти бисквити и гърне масло от мама.
Вълкът извикал с колкото могъл по-мек глас:
– Дръпни връвчицата и резето ще се вдигне нагоре.
Малката Червена Шапчица дръпнала връвта и вратата се отворила.

Щом вълкът видял, че влиза, се мушнал под завивките и казал:
– Остави кошницата на масата и ела при мен в леглото.

Малката Червена Шапчица се съблякла и легнала в леглото. Щом видяла как изглежда баба ѝ в нощните си дрехи, с удивление рекла:
– Бабо, колко големи са ръцете ти!
– За да те прегръщам по-добре, детето ми.
– Бабо, колко големи са краката ти!
– За да тичам по-добре, детето ми.
– Бабо, колко големи са ушите ти!
– За да чувам по-добре, детето ми.
– Бабо, колко големи са очите ти!
– За да виждам по-добре, детето ми.
– Бабо, колко са големи зъбите ти!
– За да те изям, детето ми!

И като казал това, подлият вълк се нахвърлил върху Червената Шапчица и я излапал цялата.

Поука

Децата, особено хубавите, млади и добре възпитани госпожици, никога не трябва да разговарят с непознати хора, защото ако го направят, може да ги изяде вълк. Казвам „вълк“, но има най-различни вълци. Някои от тях изглеждат очарователни и тихи, учтиви, скромни и симпатични, но преследват младите жени по домовете и по улиците. И за беда, точно тези любезни вълци са най-опасните от всички.

КРЕДИТ: Little Red Riding Hood, Charles Perrault – Andrew Lang, The Blue Fairy Book (London, ca. 1889) – Le Petit Chaperon Rouge, Charles Perrault, Histoires ou contes du temps passé, avec des moralités: Contes de ma mère l’Oye (Paris, 1697), ПРЕВОД: Лорета Петкова, 2021 ©prikazki.eu, ИЛЮСТРАЦИИ: Le petit chaperon rouge, Paris; Източник: Biblioteque Gallica

prikazki.eu