– Зайче, малко зайче,
Със кожухче сиво,
Откъде се връщаш
Толкоз горделиво?
– Бях, детенце малко,
Във оназ горица.
Цяла заран хрупах
Сладичка тревица.
И сега отивам
В къщи да почина.
Утре рано, рано
Пак оттук ще мина.
– Добър път тогава,
Мое зайче сиво,
Все така да бъдеш
Лудо и игриво!…
КРЕДИТ: „Дете и зайче.“ – И.Стубелъ, из сп. Детска радость, кн.1, 1925-26г.; КОРИЦА: В.Л. (вероятно Вадим Лазаркевич) – сп. Детска радость, кн.1, 1925-26г.;
