Цар Тропчо

Раздавачът днес почука:
– Моля, кой живее тука?
– Аз живея с татко, с мама.
– Ти ли? Имаш телеграма:
„Двеста дървени войника,
идем за борба велика.
Дето минем с наште саби,
плашим зайци, плашим баби.
Ти ни чакай, Тропчо драг,
че си като нас юнак.“

Цяла вечер не заспах,
във леглото се въртях.
Щом разсъмна, на вратата
плесна Петльо със крилата,
па ме гледа и примига,
нависоко кукурига:
– Хайде, Тропчо, ставай вече,
идат с песни отдалече,
смешният Иван-Тупан,
с тенекиен барабан,
а след него, във редици,
много дървени войници.
Рипна Тропчо под юргана,
във една минута стана,
и какъвто е юнак,
даде със ръката знак:
– Заповядайте, юнаци,
със ботуши, със калпаци!…
Аз се казвам Чудомир,
ще ви бъда командир…
Нека бие барабана,
да уплашиме Писана,
и Петела, че ме гони,
щом ме види с панталони…
Нека бие бapaбaнa,
да уплашим и Гризана,
че безстрашно ходи, шари
и гризе каквото свари.
Ho в разгара на играта,
нещо става със войската,
и във тоя храбър миг,
чу се каране и вик.
Казано съвсем накратко:
то бе Тропчовият татко:
– Гледаш от зори да станеш,
със игри да се захванеш.
Ами как ще порастеш,
като сутрин не ядеш?
Бягаш ли от сън – да знаеш,
няма вече да играеш,
а войнишката дружина
ще я върна в магазина.

И поиска Тропчо мир,
Тропчо славен командир.
Мъничко се понамуси,
ала седна и закуси.
Щом изяде две чинии
топли пържени филии,
стана силен като лъв,
стана във войската пръв,
и юнаците тогава,
за голяма чест и слава,
викнаха ура със жар:
„Вече имаме си цар!“