Отмина лятото и ето,
опустя навред полето.
Няма вече птички пойни,
ни щурчета многобройни.
Златна есен вън се шири
по поляни и баири.
Броди с четка и боички,
край дървета и тревички.
Тихомълком преминава,
де що мине оцветява
в своите любими шарки,
цветове красиви, ярки.
А след нея хубавец,
духа северен ветрец,
из клонаците се лута,
жълтите листенца бута.
Слънчо пък се излежава,
кротичко си наблюдава.
Радва се на ден чудесен,
и спокойна тиха есен.

КРЕДИТ: „Златна eсен“, 2023; АВТОР: Мартин Илиев;