Вълшебни приказки на възраст над 6000 години

Заговорим ли за произхода на европейските приказки, безспорно колекцията на братя Грим привлича най-силно внимание. За да определи възрастта на вълшебните приказки, ново научно изследване прилага интересен подход, разглеждайки ги като жив, развиващ се организъм и успява да ги проследи назад във времето до над 6000 години.

Под ръководството на антрополога Джамшид Техрани (Jamshid Tehrani) учени от Durham University, Великобритания проучват класификатора „Aarne–Thompson–Uther Index“, който дефинира над 2000 типа приказки от различни индо-европейски култури. Изследването се ограничава до приказки, които съдържат вълшебства и свръхестествени елементи, защото в тази категория влизат почти всички популярни приказки. Това скъсява извадката до 275 истории, включително класическите Хензел и Гретел и Красавицата и Звяра.

Проследяването на приказките назад във времето не е лесна задача. Историческите свидетелства са оскъдни, а и много от приказките са продукт на устна традиция и за тях липсват ранни писмени версии. Затова учените прибягват до статистически методи, подобни на онези, които използват биолозите, за да проследят развитието на организмите през еволюцията на тяхната ДНК верига.

Езикът в помощ при датиране на приказките

Макар учените да нямат единно мнение по отделни детайли, всички споделят теорията, че съвременните индо-европейски култури (включващи цяла Европа и голяма част от Азия) са наследници на прото-индо-европейско население от Неолита (10200 г.пр.н.е. – 2000 г.пр.н.е.) в източната част на Европа. Голяма част от думите в съвременния ни език са създадени именно през този период.

„Красавицата и Звярът“, илюстрации Walter Crane, 1874;

Ето същината на идеята: приказките се предават чрез езика, а разклоненията на родословното дърво на индоевропейските езици са добре дефинирани. Така чрез езика учените могат да проследят развитието на приказката назад в дървото, следователно и назад във времето.

Например и славянските и келтските култури притежават версии на Джак и бобеното зърно. Това дава възможност историята да се проследи назад до „последните ни общи прародители“, които са всъщност прото-индо-европейците, от които преди близо 6800 години се отделят двата клона. Подходът наподобява методите на еволюционната биология, въз основа на които може да се заключи, че два клона притежават общ прародител, ако гените им съдържат еднакви мутации, които не се срещат при други съвременни животни.

Определяне на най-древните приказки

Не всичко е толкова просто. За разлика от гените, които се предават „вертикално“, т.е. от родител на дете, приказките притежават и хоризонтално разпространение когато една култура взаимодейства с друга. Затова учените фокусират своето внимание върху това да разпознаят и изключат онези приказки, които показват признаци на хоризонтално разпространение. След здравото „подкастряне“, в изследването остават 76 приказки.

Ето как изследователите успяват да проследят приказки, като например Ковачът и Дяволът, хилядолетия назад във времето и извървяват целия път чак до прото-индо-европейското население. Ако заключението на проучването е коректно, това означава, че някои от приказките, които до ден днешен се разказват, са на възраст между 2000 и 6000 години. Други истории са значително по-нови, защото за пръв път се появяват едва в съвременните клонове на родословното дърво на езиците.

Защо вълшебните приказки не остаряват?

Резултатите от изследването повдигат един особено важен въпрос – по каква причината вълшебните приказки притежават това небивало дълголетие?

Учените предполагат, че успехът на вълшебните приказки се дължи на техния „разказ с минимална неинтуитивност“, т.е. вълшебните приказки притежават някои дисонантни елементи като фантастични същества или магия, но в голямата си част те са лесно разбираеми и интуитивни.

„Красавицата и Звярът“, илюстрации Walter Crane, 1874;

Например Красавицата и Звяра разказва за човек, който е преобразен с магия в ужасно същество, но същевременно представлява простичка семейна история, която поучава да не съдим за хората по външния им вид. Фантастичното придава на вълшебните приказки незабравимо очарование, а семплите ежедневни елементи ги правят лесно разбираеми и запомнящи се. На тази комбинация от „чудно, но не толкова чудно“ вероятно се дължи тяхната дълговечност, но за учените засега това е само хипотеза и основна цел в следващите фази на изследването.

КРЕДИТ: Статията е изготвена по Some fairy tales may be 6000 years old, David Shultz – 2016 г. ИЛЮСТРАЦИИ: „Красавицата и Звярът“, илюстрации Walter Crane, 1874;

prikazki.eu