В някое селце планинско,
там в едно кътче градинско,
една ряпа изпръщяла
с един морков си играла.
Отстрани пък зелки бели
гледали ги и се смели.
Но от нейде прилетял
заяк бързи и не спрял,
а подскокнал отведнъж
къмто моркова и. . . дръж!
И побягнал към Балкана.
Всички чудят се, що стана.
Срешнали го мишки мали
и уплашено викнали:
Бягайте, че иде звер –
кървав, страшен кожодер,
хала съща през полето,
ушите му до небето!
Села, градове обрал –
влачи моркови с човал!
И вдигнала се тревога,
олелия дор до Бога.
Наизскачали гадини
от съседните градини:
– Бре, що има? – Бре, що стана?
Тигър дошъл във бостана!…
– Тигър ли? – Видях го, ей!
– Не, това бе огнен змей!
– Не, това бе хала, хала,
там от облака паднала!
– Бягайте, лети насам,
вика: „Всички ще изям!”
Тъй нададе някой вик,
всички се изкриха в миг.
А наш Заю тича, тича,
в къщи моркова завлича.
Там децата си събрал
и гощавка той им дал.
И туй страшно приключение
им разправил с увлечение.
ИЗТОЧНИК: „Звяр нечуван – приказна поема“ – Елин Пелин из „Дядовата ръкавичка“ издателство Хемус 1947, ИЛЮСТРАЦИИ: Ал.Божинов;
